Живот, отдаден на сцената – за близо шест десетилетия изиграва над 250 роли
150-ата годишнина от рождението на знаменития актьор и патрон на Националната академия за театрално и филмово изкуство – Кръстьо Сарафов, ще бъде отбелязана с поредица от инициативи.
Те ще започнат на 6 април – рождената дата на артиста – и ще продължат през цялата година.
Пътят към върха
През 1876 г. в село Либяхово – днес Илинден, се ражда корифеят на българския театър, Кръстьо Сарафов.
Когато е на две, семейството му се мести в София. Едва на 15 години, тайно от близките си, той дебютира в ролята на Спиро Македонски. И така започва пътят му към върха.
„Остава едно огромно дело, което можем да прочетем като послание към всички бъдещи артисти – най-вече може би да имат тази огромна воля да станат актьори. Това е нещо повече от професионално умения, повече от нагласа, повече от желание да се реализираш. Той показва, че е дал всичко, за да бъде актьор“, каза чл.-кор. проф. дфн. Мирослав Дачев, ректор на НАТФИЗ.
Още по темата
В продължение на 10 години името на Кръстьо Сарафов носи и Народният театър „Иван Вазов“.
За близо шест десетилетия актьорът изиграва над 250 роли и остава отдаден на сцената до последно.
„Ние също имаме един малък юбилей в Народен театър „Иван Вазов“ – и той е 120 години от първата роля на Кръстьо Сарафов в Народния театър, с която той стъпва на сцената на театър“, каза директорът на Народен театър „Иван Вазов“ Васил Василев.
Още по темата
Пример за бъдещите поколения
„Най-ценният завет, който оставя, е примерът на неговия живот. Това, през което е преминал, това, което се е случило с него като творец, като актьор, как е успял да просъществува и да бъде един от най-големите актьори на България“, коментира председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев.
НАТФИЗ ще отбележи 150 години от рождението на бележития актьор с редица инициативи през цялата година.
Предстои да се вземе решение дали сърцето на Кръстьо Сарафов, съхранявано след смъртта му в Народния театър, да бъде погребано.
Казусът със сърцето на Сарафов
„Както човешкият организъм няма как да съществува без туптенето на сърцето, така и голямата актьорска мечта се олицетворява в това сърце. Най-вероятно затова то е подарено на Народния театър. Но християнската традиция повелява то да бъде погребано, затова ние се обединихме с Народния театър и Българската православна църква, че трябва да решим казуса със сърцето на Сарафов“, заяви ректорът на НАТФИЗ.
За осъществяването на това решение е необходимо окончателното съгласие на наследниците, с които институциите водят разговори.
В съвременната българска история подобна съдба имат сърцата на още две личности – тези на цар Борис ІІІ и на писателя Алеко Константинов.
Вижте повече в репортажа на Станислава Гатева.
Тагове: