Държавата обяви война на високите цени, но ще плати ли сметката потребителят? Цените и недоволството растат.
Властта отвръща с нови закони, нови регулатори и нови обещания за контрол.
Светлана Орманова
„Битката започва още преди да се достигне до търговците на дребно и потребителите. Ако не се започне да се разглежда цялaта верига на доставки, еднократните действия няма да доведат до резултати. Нелоялни търговски практики съществуват в момента на пазара на плодове и зеленчуци“, заяви бившият заместник-министър на земеделието Светлана Орманова в „Денят ON AIR“.
Тя посочи, че невинаги обилната реколта води до по-ниски цени, защото земеделските производители, които поемат тежестта, в момента дори не могат да покрият себестойността на своето производство.
Орманова алармира, че положението за земеделските производители вече е нетърпимо: „20 години са наслагвани проблеми и вече избиват в крайната цена на продукцията“.
Един производител, ако няма шанс да си продаде продукцията, тези семейства приключват, предупреди Орманова.
Тя отбеляза, че мнението на Европарламента е за необходимост от намеса на пазара, тъй като земеделците не могат да понесат повече по този начин веригата на доставки.
Кооперирането е една от стъпките. Нямаме напояване, работната ръка е скъпа, нямаме среда, в която да се случва целият процес, липсва данъчно третиране на кооперативите, стана ясно още от думите на Орманова.
Тя добави, че при плодовете и зеленчуците се виждат сериозни надценки и те трябва да бъдат обосновани.
„Имаме проблем или в обяснението, или просто няма такова обяснение“, каза Орманова и добави, че има нелоялна конкуренция спрямо българските производители, а в следващия програмен период субсидиите са с 20% надолу.
Проф. Косьо Стойчев
„Добрата новина е, че българите могат да си позволят по-скъпи храни. Обемът от средства в хранително-вкусовата промишленост са по-високи. Интересува ни да направим по-справедливо разпределение на тази сума пари. Вторият баланс е делът на българските храни да се увеличи. Ефектът от мерките ще бъде сезонен, а цените на потребителската кошница ще бъдат намалени“, обясни икономистът проф. Косьо Стойчев пред Bulgaria ON AIR.
Според него разрешаването на вноса ще внесе повече мляко на нашия пазар и това ще повлияе благоприятно на веригата, ще намали крайната цена.
Населението все още няма висока култура на потребление и за какво харчи средствата си, обърна внимание проф. Стойчев.
„В бизнеса има приемлива цена, няма справедлива цена. Продажбата на храни е структурирана по определен начин: цена на едро, цена на дребно, цена при производителите. В големите градове сме жертва на услугата голяма фирма за отстъпки. След като си дал най-добрите пазарни места на веригите, те имат предварителна преимуществена позиция. В нашите квартални магазини, логистика, офиси… Всичко е в едно. Тази капитална грешка дава своите дефекти, сложен е таван на пазарното пространство в България„, каза още той.
Малките производители се увличат от процеса на променящите се цени в търсене на лична справедливост, смята проф. Стойчев.
По думите му целият маркетинг в България е на чужда кухня с чужди продукти, българските производители трябва да се кооперират.
„Не искам намаляване на цени, защото това означава, че някой по веригата ще бъде лишен от добавената си стойност. НАП много внимателно трябва да проследи пътя на ДДС-то, ако веригите слагат големи надценки“, подчерта проф. Стойчев.
Той е на мнение, че става дума за неправилно преразпределяне на добавената стойност. Страната трябва да премахне дъмпинга и да не се допускат стоки, които не отговарят ценово на пазара ни, убеден е икономистът.
Д-р Димитър Събев
Икономистът от БАН д-р Димитър Събев спомена инфлационните очаквания – хората очакват нещата да поскъпнат и те поскъпват, а производителите и търговците искат да се подсигурят.
„Разговорът за цените винаги започва с производителите, търговците са накрая. За да имаме хубави цени, трябва да имаме добри доходи и добро производство в конкурентна среда“, каза той.
„Веригите нямат 100% от българския пазар взети заедно. Те предлагат комплексна услуга. Не трябва да ги демонизираме. Предполагам, че са отишли твърде далеч в някои практики. В мерките на правителството ми липсват действия, които ще насърчат по-голямото българско производство“, анализира д-р Събев.
Той даде пример, че в една бедна страна хората харчат за храна около 60% от доходите си, докато в една богата страна като САЩ за храна отиват 10-15%.
„Но сега живеем във време на поскъпване на торове и енергия, а в същото време пазим почвата. В България 34% от доходите ни отиват за хранителни стоки. Не сме в бедствено положение и трябва да помагаме на хората, които са зле“, изтъкна икономистът.
Д-р Събев смята, че българинът има нужда от хубави български храни, тъй като евтината храна води до болести.
Тук е мястото правителството да подкрепи производството с бавно бутане на българските храни, категоричен бе икономистът и добави, че за тютюна отиват повече субсидии, отколкото за плодове, зеленчуци и мляко взети заедно.
Владислав Михайлов
Председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов заяви, че при храните има много силно застъпен сезонен характер. Сега започва жътвата, тепърва при хляба ще има най-голямо предлагане след месец и половина.
Той посочи, че за всеки продукт има сезонна специфика, а на второ място е структурата на целия бранш. Според Михайлов е непрофесионално да се говори общо за цените на стоките и храните.
Той е на мнение, че има несправедливо разпределяне на финансовия ресурс по цялата верига.
Част от доходността в земеделието се получава от субсидии, но от 10-15 години субсидиите за земеделци, животновъди и инвестиции структурно се изкривяват, подчерта Михайлов.
„От 2000 до 2010 г. всички търговски вериги работеха на 14-18% надценка. През 2012-2013 започнаха да работят на 30-35%, да се пробват на 40%. Вторият кабинет на Борисов започна да им оказва влияние по директен начин“, припомни гостът.
По думите му сме се оказали в състояние на голямо търсене, а в същото време няма законова база, която да регулира отношенията.
„Веригите нямат вина, те работят по закон. В годините те станаха жертва на собствения си успех“, смята Михайлов.
Той е на мнение, че има голям смисъл от подпомагане на експорта и стимулиране на българите да купуват българското: „Българска храна има немалко“.
Тагове: