Православните християни отбелязват Цветница – един от най-значимите празници в църковния календар, който се чества в неделята преди Великден и поставя началото на Страстната седмица. Празникът, известен още като Връбница, Цветна неделя или Палмова неделя, има както дълбоко религиозно значение, така и богата народна традиция.
История на празника
Цветница възпоменава тържественото влизане на Иисус Христос в Еерусалим, случило се след възкресяването на Лазар. Христос пристига в града, яздейки магаре – символ на смирение и мир, а народът го посреща с възгласи „Осанна“, разстилайки дрехи и палмови клонки по пътя му.
Макар хората да го възприемат като бъдещ земен владетел, неговата мисия се оказва духовна – спасението на човечеството чрез жертва. Така празникът съчетава радостта от посрещането му с предчувствието за предстоящите страдания.
В българската традиция палмовите клонки са заменени с върбови, които символизират новия живот и пролетното пробуждане. В храмовете се освещават върбови клонки, които вярващите отнасят в домовете си за здраве и благословия. Те се поставят до икони, на входове или се сплитат на венци, които се пазят през цялата година. Сред най-характерните обичаи е кумиченето – момите пускат венци по вода, като според поверието тази, чийто венец излезе първа, ще се омъжи най-скоро.
Позволено е да се яде риба
Макар празникът да попада по време на Великите пости, е позволена консумацията на риба, докато месото, яйцата и млечните продукти остават забранени.
Според традицията денят трябва да се прекара в смирение и духовно съсредоточаване. Не се препоръчват тежка работа, почистване, градинарство и ръкоделие, както и шумни празненства и употреба на алкохол.
Забраните днес
Забранени са още кавгите, завистта и осъждането на другите. Народните вярвания гласят също, че не бива да се мие косата, за да не се „отмие“ здравето.
Цветница съчетава християнската идея за смирение и жертва с народните вярвания за здраве, любов и ново начало, превръщайки се в един от най-светлите пролетни празници.
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Лозан, Лозенка, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Неви, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и много други имена
Снимка: БГНЕС
Тагове: