
След окончателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) Димитър Димитров ще изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 20 години за убийството на съпругата му Анита Д. през 2023 г. в гр. Перник, като престъплението е извършено с особена жестокост в условията на домашно насилие.
Решение на Върховния касационен съд
Тричленен състав на ВКС изменя решението от 22.12.2025 г. на Апелативния съд в София, като намалява наложеното на подсъдимия Димитър Димитров наказание от „доживотен затвор“ на „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Решението не подлежи на обжалване.
Още по темата
Ход на делото
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия срещу решението на Апелативния съд. С присъда на Окръжния съд в Перник Димитър Димитров е признат за виновен за предумишленото убийство на съпругата му Анита Д., като престъплението е извършено с особена жестокост и в условията на домашно насилие.
С въззивното решение присъдата е изменена, като вместо наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години при „строг“ режим на подсъдимия е наложено наказанието „доживотен затвор“ при първоначален „специален“ режим на изтърпяване.
Становище на ВКС
Според съдебния състав на ВКС жалбата е частично основателна.
Апелативният съд в София е положил необходимите усилия по анализ и преценка на събраните доказателства, достигайки до обосновани констатации по фактите, свързани с времето, мястото, спецификите на събитието на престъплението и неговото авторство.
Мотивите на въззивния съд са съответни на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК и недвусмислено показват, че подходът както към обвинителната теза, така и към тази, поддържана от подсъдимия, е обективен, а вътрешното му убеждение е формирано при спазване на процесуалните правила.
Още по темата
В поредица от съждения, логически връзки и заключения, формирани на базата на собствен и обективен доказателствен преглед, съдът е формирал извод за обстоятелствата, при които е извършено престъплението.
Според ВКС не е допуснато превратно тълкуване на доказателствена информация, липсват логически грешки и фактически несъответствия, като на базата на наличните косвени факти този съд е направил логически издържан извод както относно авторството на деянието, свързвайки го именно с подсъдимия, така и относно конкретните негови действия по отношение на жертвата, с които е предизвикал смъртта ѝ.
Още по темата
Доказателства и оценка на съда
Тричленният състав на ВКС отхвърля твърдението, че произволно и игнорирайки обясненията на подсъдимия, въззивният съд е подкрепил извода на Окръжния съд в Перник, че смъртоносните травми по Анита са били нанесени именно от подсъдимия.
Апелативната инстанция подробно се е спряла на установените многобройни телесни увреждания по трупа, тяхната локализация и тежест и се е съобразил с експертния извод, че те могат да бъдат получени по механизма на тежък побой.
Фактът на тези травми и способът на причиняването им съдът обосновано е свързал с установения по делото факт на тежкото съпружеско съжителство, което Анита е имала приживе с подсъдимия.
Още по темата
На тази база, а не произволно, съдът е оценил твърденията на подсъдимия за отношенията в семейството му и за индивидуалната му нагласа към съпругата му единствено като неуспешен опит да омаловажи ролята си на фактор, който многократно я е стимулирал преди смъртта си да напуска дома си и да търси закрилата на своите близки.
Спор за наказанието
По отношение на въпроса за явна несправедливост на наложеното от въззивния съд наказание „доживотен затвор“ съдебният състав на ВКС приема, че:
„Адекватността на това наказание в конкретния случай не е получила нужното качествено обсъждане от гледище на законоустановените предпоставки – изключителна тежест на престъплението и невъзможност към момента на санкциониране на извършилия това престъпление да се прогнозира неговото поправяне в рамките на срочното му лишаване от свобода“.
Апелативният съд в София е приел, че преценката за изключителна тежест на престъплението се прави „с оглед изключително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, разкриваща особена степен на обществена опасност и морална укоримост, значително надхвърляща тези на останалите случаи“.
Според върховните съдии, като не се е ангажирал с уточнение относно случаите, които трябва да служат като изходна база за сравняване и съпоставка в това отношение, въззивният съд е пренебрегнал важно условие, гарантиращо точност при характеризирането на престъплението като изключително тежко.
В случая опит за такава съпоставка Апелативният съд не е направил.
Мотиви за смекчаване на присъдата
Върховните съдии приемат, че положителните цели на наказанието е възможно да бъдат реализирани по отношение на подсъдимия в рамките на срочно негово лишаване от свобода.
Поради това въззивното решение следва да се измени, като потвърденото с него наказание „доживотен затвор“ следва да бъде смекчено с налагане на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, отмерени при превес на отегчаващите фактори.
В тази насока съобразяване изискват броят на утежняващите правната квалификация обстоятелства, дългогодишната повтаряемост на насилието над жертвата, физическата и емоционалната злоупотреба с нея чрез системното ѝ подлагане на оскърбление, унижение и физическо малтретиране, ескалирало до нанасянето на смъртоносния побой, случил се при действието на издадена срещу подсъдимия съдебна заповед за защита, както и фактът, че чрез престъплението той е лишил двете си деца от тяхната майка.
Тагове:
