Животът в България след еврото е поскъпнал двойно, смята Пенка, която живее в Италия
Всеки пети българин живее под линията на бедност, според данни на националната статистика. Така става ясно, че над 1 млн. души живеят с доход, по-малък или равен на 866 лв.
И макар да намалява спрямо предишни години, дялът на работещите бедни остава сравнително висок – това са почти 12% от населението.
Бетина от Враца получава майчинство за отглеждането на 3-месечното си бебе. Въпреки това семейният ѝ бюджет е разчетен почти до цент.
Млади родители споделят, че месечната издръжка на дете вече е сериозно финансово предизвикателство.
Още по темата
„За детето месечно около 200-300 евро за памперси, адаптирано мляко. Недай си Боже, ако се разболее, а сметките поне 200-250 евро на месец. Особено за децата е нещо страшно, всичко е вече двойно“, каза Бетина Христова.
Пенсионерите и ежедневните ограничения
Проблемите с високите цени се отразяват и върху възрастните хора, които често ограничават разходите си основно до най-необходимото.
За пенсионерите като Емил едни от най-големите ограничения са в храната.
„Няма как да спестяваш, имаш разходи, имаш кола, винетка, преглед. Мизерия отвсякъде. Не ядеш каквото искаш всеки ден – боб, леща, боб, леща, грах – е това е“, заяви Емил Петров.
Още по темата
Българите в чужбина и усещането за поскъпване
Хора, които живеят извън страната, но се връщат периодично, също отчитат сериозна промяна в цените.
Пенка от години живее в Италия, идва във Враца за няколко дни годишно, за да види близките си. Казва, че животът в България след еврото е поскъпнал двойно.
„Ние сме разочаровани, след като еврото влезе в България. С покупките, които правим в Италия, тук цените са двойни. Парите, за жалост, не достигат“, коментира Пенка.
Още по темата
Според експерти социалното неравенство се задълбочава, а уязвимите групи стават все по-зависими от помощ.
„Проблемът е, че профилите на бедност са неблагоприятни – това са необразовани и безработни хора. Семейства с много деца или самотни родители. Има хора, които по различни причини, най-вече здравословни и липса на близки, се нуждаят от държавата“, посочи Бетина.
Според академични анализи държавата трябва да избягва крайни икономически ограничения и да се фокусира върху дългосрочни решения.
„България трябва да бяга от мерки, които водят към таван на цените. Вниманието трябва да е върху младите и връщането в училище, защото имаме проблем с ранното създаване на семейство“, заяви доц. Косьо Стойчев, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, остава липсата на икономическа активност и участие на пазара на труда, сочат още данните на НСИ.
Вижте повече в репортажа.
Снимка: БГНЕС
Тагове: