Чрез Етнографския музей ви връщаме към корените и духа на празника
В навечерието на Коледа ви връщаме към корените и духа на традициите.
В Етнографския музей коледните традиции оживяват чрез обредния хляб, неговите символи и смисъла, който са му придавали поколения българи.
„Българското предмодерно общество е аграрно общество. Земеделието и зърнопроизводството е важна част от прехраната на тогавашното население. Разбира се, култът към хляба е нещо изконно към всяко едно земеделско общество. Сред тях особено място заема бобовицата„, каза директорът на музея гл. ас. д-р Божидар Първанов.
Още по темата
„Представлява една по-голяма погача с различни орнаменти по нея – зломорфни мотиви и орнаменти, които показват именно този аграрен начин на живот. Бобовицата е един сюжет. Там фигурират селскостопански животи като кошара с овце, ралото е изобразено, къщата с чедата“, разясни той.
Освен бобовицата, част от коледната трапеза е и т.нар. „бъчва“. Представлява малък хляб, изобразяващ бъчва.
„Има отвор в него, в който се сипва вино и стопанинът отпива от него, за да бъдат пълни бъчвите през цялата година“, отбеляза директорът на музея.
Още по темата
Коледните подаръци, каквито ги познаваме днес, са сравнително нов елемент в българската традиция и датират от 19 век.
Коледното дърво също става символ на празника едва по-късно. В традиционната българска култура обаче негови предшественици съществуват, макар и в различна форма.
Още по темата
Големите коледари обикалят вечерта и носят т.нар. коледно дръвце – символ на плодородието и метафора за световното дърво.
Коледа не е просто дата в календара, а разказ за общност, обичаи и вяра. За хляба, който свързва семейството. За бъдника, който пази дома. И за онези малки подаръци, които някога са били символ на добрина, а не на стойност.
Вижте повече в репортажа на Десислава Костадинова.
Тагове: