Тай-голямата ѝ страст са българските народни танци
В Деня на хората с увреждания ви разказваме историята на едно момиче, за което всичко заобикалящо я е красиво, макар да не успява да го вижда.
Силвия Дойчинова е незряща, а причината е преждевременното ѝ появяване на бял свят и поставянето ѝ в кувьоз.
„Живея в нормален свят. Така съм се родила, така съм пораснала, но дали всичко изглежда толкова красиво, не мога да кажа. Всеки има собствена гледна точка“, каза тя.
Образование и професионален път
Завършва специализираното училище за незрящи в София, след което се дипломира отлично и по специална педагогика в Тракийския университет в родния ѝ град Стара Загора.
Още по темата
Не работи по професията, въпреки желанието си, но създава различни неща, с които радва хората.
„За мен да твориш с ръцете си е много ценно. Моята енергия достига до останалите. Тази година ще станат точно 11 години от момента, в който започнах да изработвам мартеници, гривнички и ги творя до ден днешен. С течение на времето започнах да правя свещи, да плета“, сподели Силвия.
Участва в много благотворителни инициативи
„Позитивизмът е много важен за един човек да се съхрани, да бъде себе си, а не само да мрънка, да се самосъжалява и да търси съжаление. Колкото и да е трудно, винаги правилният път ще се намери и нещата ще се случат“, смята тя.
Няма невъзможни неща
Изявява се и като актриса, и водеща на събития, но най-голямата ѝ страст са българските народни танци – детска мечта, която дълго време никой не се наемал да осъществи, заради зрителните й затруднения.
„Случи се неочаквано. Майка ми отиде до един клуб за български народни танци – „Загорци“, където нашите ръководители без да се замислят ме приеха и започнахме да вървим по пътя на това мое любимо предизвикателство“, разказа Силвия.
Тя е доказателство, че няма невъзможни неща, и съветва всеки да се води по любимия ѝ цитат на Екзюпери, че „най-хубавото се вижда само със сърцето, а същественото е невидимо за очите“.
Вижте повече в репортажа на Благовест Илиев.
Тагове: