Виктор Минчев и Христо Радков за мерките, пазара и протестите
Войната в Близкия изток изглежда далеч, петролните маршрути засега остават абстракция за повечето от нас, а глобалните пазари звучат като нещо, което се случва някъде другаде.
Въпреки това ефектът е болезнено конкретен, защото всяко поскъпване на горивата в крайна сметка се измерва не в проценти, а в евро, които всеки от нас оставя на колонката.
Данните са повече от красноречиви – дизелът е поскъпнал с 37 процента, бензинът с близо 20.
Още по темата
Когато говорим за тези проценти, всъщност говорим за верижна реакция, която неизбежно стига до потребителя – по-скъп транспорт, по-скъпи храни, по-скъпи услуги – и накрая една проста, но неудобна реалност: доходите не растат със същата скорост, с която растат разходите.
И тук вече въпросът не е просто какво се случва по света, а какво се случва тук, защото България не купува директно петрол от зоните на конфликт, но плаща цената на всяко сътресение, без да е ясно докъде се простира външният натиск и откъде започват вътрешните фактори – данъци, пазарна структура, търговски практики, липса на достатъчна конкуренция или контрол.
На този фон държавата предлага компенсации, които звучат като опит за реакция, но поставят още един въпрос – могат ли няколко десетки евро да компенсират ръст от десетки проценти, и дали това е реална защита за потребителя или по-скоро признание, че механизмите за овладяване на цените са ограничени.
Още по темата
Затова тази тема не е просто икономическа статистика, а разговор за зависимост – зависимост от външни пазари, от решения, които не се вземат тук, и от система, в която потребителят почти никога не участва във формирането на цената, но винаги поема последствията.
Докога ще растат цените на горивата, адекватни ли са държавните мерки да подкрепа на гражданите и бизнеса и ще протестират ли превозвачите?
Разговор в студиото на „Директно“ с Виктор Минчев от Асоциация „Свободен енергиен пазар“ и Христо Радков от Българско обединение на шофьорите.
Тагове: