На този ден църквата почита и паметта на Св. свщмчк Антипа, еп. Пергамски
Велика събота: Традиции, обичаи и забрани
През 2026 г. Великата събота за православните християни се пада на 11 април, денят преди Великден. На този ден църквата почита и паметта на Св. свщмчк Антипа, еп. Пергамски.
Велика събота: История
Велика събота е последният ден преди празника Възкресение Христово. Тя се чества през Страстната седмица (Великата седмица), която отбелязва последните дни от живота на Исус Христос, неговите земни страдания, разпятието и погребението. В православието дните на Страстната седмица, от понеделник до събота, се наричат „Велика“.
На църковнославянски „страсти“ означава „страдание“.
Църквата вярва, че Христос е бил разпнат в петък, но продължават дебати относно това кога точно е било погребано тялото му – в същия ден или в събота. Според една версия погребението е извършено в петък вечерта, преди залез слънце.
Още по темата
След залез слънце времето се е считало за нов ден, а събота е отбелязвала еврейската Пасха.
Църквата вярва, че докато тялото на Исус е лежало в гробницата, душата му е слязла в ада. Там той провъзгласил победата на живота над смъртта, дарявайки спасение на всички праведници. След това Христос напусна ада, вземайки със себе си благочестивите души. Тогава Адам и Ева влизат в рая.
Според Новия завет, в събота, денят след разпятието на Христос, първосвещениците се обърнали към Понтий Пилат с молба да постави стража на входа на пещерата, където е бил погребан. Те се страхували, че учениците на Исус може да откраднат тялото му. Пилат заповядал пещерата да се пази и камъкът, запечатващ входа, да бъде запечатан.
След съботата жени дошли на мястото на погребението и видели „ангел Господен да слиза от небето, да идва, да отмести камъка от вратата на гробницата и да седне на него“. Ангелът съобщил, че тялото на Христос не е в гробницата, тъй като той е възкръснал от мъртвите.
Още по темата
Какво можете да правите на Велика събота
Православните християни прекарват Велика събота в мир и тишина, очаквайки настъпването на Великден. Не е обичайно да се провеждат шумни празненства или да се занимават с домакинска работа на този ден. На практика Велика събота най-често е посветена на подготовката за Възкресението Христово – хората боядисват яйца, а в църквите се благославят великденските козунаци.
Съботата преди Великден е последният ден от Великите пости. Яденето на топла храна без олио е разрешено. Службата в Велика събота започва рано сутринта и продължава до падането на нощта. Тя съчетава не само траурни, но и празнични елементи, тъй като Велика събота е денят преди Великден.
По време на утренята духовенството изнася от църквата Плащаницата – голям плат с изображението на Христос и я носи в процесия около стените на храма. Вярва се, че тялото на Христос е било обвито в подобен плат след разпятието. По време на службата се четат текстове за погребението на Исус, престоя му в гробницата и слизането му в ада, за да спаси праведните.
Още по темата
Вечернята на Велика събота се съчетава с литургията на Свети Василий Велики, която се отслужва само десет пъти в годината. Духовенството чете 15 паремии – библейски пророчества за страданията, смъртта и възкресението на Христос.
В края на Велика събота духовенството се облича в изцяло бели дрехи в очакване на Великден. В църквите започва полунощницата. По време на службата плащаницата се пренася в олтара, където ще остане през следващите 40 дни, до празника Възнесение Господне.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)
Тагове: