Българското правосъдие през 2025 – обещания за промяна, стари и нови проблеми

Дебат по темата с Биляна Гяурова-Вегертседер и Самуил Димитров

Тази година поставя българското правосъдие в центъра на общественото напрежение. Не заради една конкретна реформа или един закон, а заради усещането, че системата продължава да се върти в кръг – между обещания за промяна и реалност, която упорито отказва да се промени.

Старите дефекти на съдебната система

Основните проблеми са добре познати: бавни съдебни дела, ниско обществено доверие, липса на ефективни присъди за корупция по високите етажи на властта и трайни съмнения в независимостта на съдебната система. 

Това не са само вътрешни критики – те са ясно формулирани и в докладите на Европейската комисия, както и в позициите на международни институции. България отново е сочена като държава с дефицити във върховенството на закона.

През 2025 г. към старите проблеми се добави и нов – този с главния прокурор и Висшия съдебен съвет. 

Главният прокурор и ВСС – новото лице на старата криза

След законодателни промени, които трябваше да сложат край на „безсрочните“ изпълняващи длъжността, страната се оказа в правен и институционален парадокс: главен прокурор с изтекъл мандат, ВСС с изтекъл мандат и спор кой, кога и с какви правомощия всъщност управлява прокуратурата.

Този казус не е просто спор за една длъжност. Той се превърна в символ на по-дълбок проблем – как работят механизмите за самоконтрол в съдебната система и има ли реална отговорност на нейния връх. 

Когато органи с изтекъл мандат вземат ключови решения, а временни решения се превръщат в трайни, въпросът вече не е само юридически, а обществен и политически.

Случаят ясно показва разминаването между закон и практика. Законът беше променен, но институционалната култура остана същата. 

Това поражда съмнения в легитимността на решенията, задълбочава недоверието и създава опасен прецедент за бъдещи кадрови решения в съдебната система.

Има ли реални механизми за отговорност

Настоящата година все по-ясно очертава и другия голям дефицит – липсата на реални резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта. 

Знакови дела завършват без осъдителни присъди, а общественото усещане за безнаказаност се задълбочава. Това подкопава доверието не само в правосъдието, но и в демократичните институции като цяло.

Проблемът на българското правосъдие през 2025 г. не е липсата на закони, а липсата на доверие, последователност и смелост в тяхното прилагане. 

Ако тази тенденция продължи, цената няма да бъде институционална, а обществена – нормализиране на несправедливостта, апатия или радикализация и все по-дълбока ерозия на демократичния ред.

Дебат по темата в студиото на „Директно“ с Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи и Самуил Димитров от Mediapool.