Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
ноември 21
Home Седмицата Свят Докато се вторачваме в Тръмп, Китай твори история"

Докато се вторачваме в Тръмп, Китай твори история"

Е-мейл Печат ПДФ

Докато новинари и коментатори в САЩ остават вторачени във всекидневните обиди и поведенчески особености на президента Тръмп, на другия край на света се случи нещо наистина историческо. Китай даде знак, че сега смята себе си за другата световна свръхсила и се позиционира като алтернатива, ако не и съперник, на САЩ.
Това мое мнение не се основава на "гадаене по чаените листенца" на китайската политика. Това е ясно формулираният възглед на китайски върховен лидер Си Цзинпин. В речта си от миналата седмица пред 19-ия Конгрес на Китайската комунистическа партия Си заяви, че Китай е достигнал "исторически предел" и навлиза в "нова ера", в която страната ще се превърне в "могъща сила" в света и модел за подражание за политическо и икономическо развитие. Той заяви, че китайската "политическа система е велико творение", което предлага "нов избор на другите страни". И настоя, че страната ревностно ще защитава интересите си, като същевременно ще стане глобален лидер по въпроси като климатичните промени и търговията.
Откакто Китай се отказа от маоистката изолация през 70-те години, водещата му философия бе определена от Дън Сяопин. По онова време Китай имаше нужда да се учи от Запада, особено от САЩ, и да се интегрира в съществуващия международен ред. Според Дън той трябва да е смирен и скромен във външната си политика, да не парадира и "да чака да му дойде времето". Времето сега настъпи, смята Си, и каза, че Средното царство е готово да "заеме централно място в света".
Речта на Си е важна, защото на този партиен конгрес стана ясно, че той не е обикновен лидер. Той достигна втори мандат, без да назовава очевидни приемници от следващото поколение партийни кадри, като по този начин контролът му над властта е далеч по-здрав от този на непосредствените му предшественици. Нещо по-важно, партията вгради политическата му мисъл в своя устав - чест, която допреди това бе получил само Мао Цзедун приживе. (Мислите на Дън също бяха добавени, но посмъртно.) Това означава, че докато е жив, Си и идеите му ще властват в Китайската комунистическа партия.
Както писа неотдавна в "Ню Йорк ривю ъв букс" Андрю Нейтън, политиката на Запада към Пекин като цяло е допускала, че с течение на времето, докато Китай модернизира икономиката си, той ще стане по-плуралистичен и по-отворен към сътрудничество с другите държави. Нейтън обаче добави, че неколцина писатели и журналисти като Джеймс Ман се безпокоят, че Китай вместо това ще остане авторитарен и ще осигури подкрепа на други антидемократични страни.
Действителността не е чак толкова крайна, колкото предричаше Ман. Китай остава твърдо авторитарен, всъщност все повече през последните години. Обаче по въпроси като климатичните промени, търговията и Северна Корея, той всъщност оказва все повече съдействие. Макар да се опитва да създаде няколко свои алтернативни международни институции, Китай същевременно е третият по значимост източник на финансиране на ООН и дава втория по значимост принос към бюджета за мироопазващи операции на световната организация. Китай се стреми към преразглеждане на международната система в услуга на своята засилваща се мощ, а не към революция и цялостна замяна на изградения от Запада международен ред.
Новото отношение на Китай към света и начинът, по който то се възприема, са отчасти резултат от продължаващата мощ на китайската икономика и растящата политическа самоувереност на партията под управлението на Си. Тези промени обаче се случват и на фона на пълния срив на политическия и морален авторитет на САЩ в света. Неотдавнашно допитване на института Пю регистрира спад от 14 процентни пункта на хората с положително отношение към САЩ в изследваните над 30 страни.
Страни като Австралия, Холандия и Канада сега имат по-положително мнение за Китай, отколкото за САЩ. Много от изследваните страни, включително Германия, Чили и Индонезия, имат по-голямо доверие на лидерските умения на Си, отколкото на тези на Тръмп. Китай настъпателно се стреми да подобри имиджа си пред света, като харчи милиарди за чуждестранна помощ, обещава търговия и инвестиции и отваря институти "Конфуций" за разпространяване на китайската култура.
В същото време, помислете как ли изглеждат САЩ сега в очите на останалия свят. Те са политически парализирани, неспособни да вземат важни решения. Насред все по-раздуващия се дълг инвестициите им в образованието, инфраструктурата и науката и технологиите са крайно недостатъчни. Политиката се е превърнала в жанр от телевизионното риалити, с всекидневни обиди, реплики и цветисти коментари. Историческата роля на водачеството на Америка в света е заменена от ограничена и застинала идеология. Външната политика се е превърнала в политиканска игра, в която Вашингтон нарушава споразумения, променя курса си и прави обрати в политиката почти единствено, за да бележи политически точки пред своите избиратели.
Промените в престижа, които наблюдаваме по света, се дължат не толкова на възхода на Китай, колкото на упадъка на САЩ.


www.mediapool.bg

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер