"Вулкания" и „Ураниум" - емблеми на световните морета

Венцислав Жеков
Печат

korabi1Италианските пътнически кораби оставят трайни следи в историята на българската емиграция главно към Северна Америка. Италианците са традиционалисти в производството на параходи за превозване на пътници през океана, но в същото време са и новатори, които следят световните тенденции и сами правят рационализации, за да привличат повече пътници.

Параходът „Вулкания" е предвиден да бъде пуснат в експлоатация на 30 Януари 1926 г. Завършен е на 2 Декември 1928 г. развива скорост от 35 km / h). Капацитетът му е 1760 пътници.
„MS Вулкания" е италиански пътнически кораб, построен от „Cantiere Navale Triestino", Монфалконе, Северна Италия, за италианската фирма, „Cosulich Line„.
„Вулкания" е вторият от трите почти сестри-кораби, построени за „Cosulich Line" (другите са „Saturnia" и „Urania"). „Вулкания" се смята за един от най-успешните пътнически кораби, строени някога. Той тежи 23 970 бруто тона. Местата за първа класа са 310, за втора - 460, има 310 в места междинна класа и 700 пътници могат да ползват парахода в 3-та класа
През 1930 г. „Вулкания" е оборудвана с нови дизелови двигатели, които повишават скоростта до 21 възела. „ Вулкания" и „Saturnia" са първите лайнери, които предлагат голям брой кабини със самостоятелни балкони. Те са декорирани в класически консервативен стил, с произведения на изкуството.
Първото пътуване на „Вулкания" е на 18 декември 1926 г., от Триест до Патра, Неапол и Ню Йорк. През декември 1936 г. е последния рейс - Триест-Ню Йорк за „Cosulich Line" и през 1937 г. вече пътува за новосформираната „Italia Line".
През октомври 1943 г. „Вулкания" превозва американски войски а на 29 март 1946 г. е чартиран за „American Line", предимно за износ и пътува по маршрута Ню Йорк - Неапол - Александрия. По-късно отново е върнат на „Italia Line".
Предвидено е „Вулкания" да бъде бракуван през 1974 г., но параходът потъва преди да достигне последната си декстинация...!korabi2

Според данни от доклад на един от ръководителите в екипажа на кораба „Ураниум", той пътува от Ротердам до Ню Йорк, през Халифакс, през далечната 1913 г. по същото време на парахода се намират двама видни бъдещи емигранти – Стойо Крушкин и Христо Серафимов. Те пътуват на 23 септември 1913 г., от пристанището в Ротердам към Ню Йорк, където пристигат на 6 октомври. Данните са от сайта libertyellisfoundation.org.
Параходът „Ураниум" е построен от „Wm Denny & Bros" през 1891 г. като "Avoca". Корабът има 5183 бруто тона и развива скорост от 14 възела. Настаняването е 80-човека в първа класа и 1000-в трета класа.
Корабът е пуснат на вода на 9-ти юни 1891 и първото му пътешествие е на 14 септември 1891 г.. През 1896 г. е чартиран за испанската „Cia. Trasatlantica", преименуван на "Сан Фернандо" и се използва за курсове до Централна Америка, като обслужва Куба, най-вече с войски. Връща се в Британска
Индия по-късно същата година, когато и си връща предишното име. Между 1899-1900 г. „Ураниум" прави четири пътувания за превоз на военни части между Индия и Южна Африка, за Англо-бурската война, а известно време е и кораб-болница.
През 1903 г. е прехвърлен на „Steam Nav.Co" и през 1907 г. е продаден и преименуван на "Атланта". Използва се като Royal Yacht за посещение крал Кристиан в Гренландия.
През 1908 г. си връща оригиналното име "Avoca" и на 1-ви април 1908 г. започна първото пътуване от Хамбург - Ротердам - ​​Халифакс - Ню Йорк. През юли 1908 г. се сблъсква със закотвен немски параход. Корабът е отведен в Ротердам, а след това е арестуван за разходите, възникнали в резултат на сблъсъка. Компанията е в несъстоятелност и "Avoca" е продадена на търг за „C.G.Ashdown". Преименуван е на "Ураниум" и е в лошо общо състояние.
В продължение на години се ползва само за емигрантска търговия. На 3 април 1909 г. са възобновени пътуванията по маршрута от Ротердам, ​​през Халифакс до Ню Йорк.
В началото на 1913 г. „Ураниум" е ремонтиран, заради пожар при опит да помогне на друг бедстващ кораб. През 1916 г. параходът е продаден на „Cunard Line", преименуван е на "Feltria" и започва рейсове отново до Ню Йорк. На 5 май 1917 г. „Ураниум" е подложен на торпедна атака и е потопен от немската подводница UC.48. Загиват 45 човека.
Това са два от класическите кораби, които превозват емигранти през Северния Атлантик. „Вулкания" и „Ураниум" са параходи-емблеми, които трайно са се настанили в историята на българската емиграция предимно в Северна Америка. Много са българите, които са пребивавали на борда им, в пътя им към Новия свят, с много надежди, очакване за по-добър и достоен живот и с мечтата, да успеят да спастрян някой и друг долар, за да подпомогнат семействата си в „Стария край"...!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София