Пътуването през океана – изпитание, екзотика и много спомени

Венцислав Жеков
Печат

atlantika1Има нещо много романтично и красиво в пътуванията през океана. И това е така не просто заради екзотиката, а предимно, защото пътуващите носят в себе си толкова много надежда, пламък в душите си и очакване...! Очакването е двупосочно – и когато заминаваш от родния край, и когато се завръщаш към родния край.
Пътуванията през океана в онези ранни години на новия тогава ХХ в., после към средата му и чак до ерата на реактивните самолети са нещо, което повечето нашенци организират с години! Те се готвят наистина много дълго за едно такова пътешествие. Заминаването за Америка в началото на ХХ век например, не е било нито толкова лесно, нито толкова безпроблемно, както изглежда днес. Макар и с необходимостта от визи и разрешения, днес значително по-лесно може да се организира едно такова пътуване толкова далече.
Пътят през океана, който първоначално отнема малко повече от седмица, се оказва съществен проблем за мнозина. Има хора, които трудно издържат пътуването, не за друго, а защото непрекъснатото люлеене на кораба, колкото и да е слабо, оказва влияние на вестибуларния апарат и някои просто се предават, разболяват се от морска болест и достигат до заветния бряг на САЩ полуживи от изтощение..!
Морската болест, или кинетоза, има различни синоними: прилошаване при пътуване, неразположение по време на пътуване, болест на пътуването, дискомфорт при пътуване, самолетна болест и други.
Често я наричат болест, но преобладаващото мнение е, че това е остра защитно-приспособителна реакция на организма към резките изменения на позицията на тялото спрямо околната среда, свързани предимно с придвижването и ускорението.
Сред специалистите и досега няма единно мнение дали това е заболяване и има ли патологичен смисъл или е нормална, макар и понякога доста болезнена реакция на организма, свързана с неравномерното движение и ускорението. Поради факта, че много голяма част от човечеството в една или друга степен страда от дискомфорт при пътуване, все пак се счита, че става въпрос за естествена реакция.
При някои хора симптомите се проявяват след известно време на пътуване, при други – още в момента, в който усетят миризмата на превозното средство, у трети – само при определени ситуации – множество завои по пътя, силна турбуленция в небето. Специално за морските пътувания, проблемът естествено идва от голямото вълнение, а също и при рязко ускорение и спиране, което се получава като ефект от спускането и издигането на плавателния съд, независимо от това колко интензивно е това движение и каква е продължителността му.
Не са рядкост случаите, когато и големи кораби са подхвърляни от вълните като орехови черупки. През 1934 г. в Северния Атлантик огромна вълна удря парахода „Мажестик", ранявайки първият офицер Едгар Трант, който по-късно е приет в болница и се лекува в продължение на месец. Това налага основен ремонт на плавателния съд и го изкарва извън строя за известно време. Има свидетелства дори и за осем метрови вълни, които връхлитат съвременни круизни лайнери!
Но това е само един от проблемите при пътуването през океана от Европа до Северна Америка. Ето как е описано едно такова пътуване малко по-рано, в края на ХIХ в. и в самото начало на ХХ в.: „...На кораба било наистина непоносимо. Извехтелите помещения били натъпкани с пълчища дървеници. От тях нямали покой нито през деня, нито през нощта...".
Оказва се, че насекомите не са тормоз само за тези на сушата, но и за онези, които пътуват по море. Плъховете също са част от ежедневието на пътниците в корабите, разбира се - в по-ранните години, в луксозните лайнери по-късно няма нито дървеници, още по-малко пък плъхове, но пък бълхите, за които луксозните кожени палта на дамите са почти естествена среда, упорито тормозят и бедните от трета класа, а и префърцунените богаташи от първокласните каюти. По-заможните пътуват заедно с прислугата си, което прави социалния контраст още по-видим и натрапчив.atlantika2
Нашенците, които са свикнали на всякакви условия, не се впечатляват особено силно от дървениците, бълхите и плъховете, защото битът, на който те са свикнали в „стария край" не рядко включва и такива „екстри"...!
Повечето кораби постепенно се специализират и предлагат все повече удобства – тенис-кортове, басейни, пушални, централна вентилация, топла и студена вода, луксозни гардероби и столове, красиво орнаментирани салони, барове с оркестри, ресторанти. Балканците обаче рядко могат да си позволят да се докоснат дори до този лукс.
Постепенно пътническите компании попадат във водовъртежа на надпреварата за най-бърз кораб, борят се за заветната „Синя лента". На страниците на историята на корабоплаването са записани немалко корабни имена. Дългата им верига е свързана с почетната награда на Атлантика — „Синята лента". Нейни притежатели бяха „Мавритания", „Лузитания", „Конте ди Савоя", „Нормандия", „Куин Мери", „Бремен", „Европа", „Рекс", „Юнайтед Стейтс".
Все повече компании , а дори и корабите им помежду си, се конкурират кой по-бързо да пътува и да достигне от началната до крайната точка на всяко пътуване от Европа до Северна Америка. Първоначално осем дена се считат за рекорд, докато не се появява „кралицата" – „Queen Mary", която прекосява Атлантика само за 4 дни.
Така пътуванията през океана стартират като мъчение, но постепенно еволюират до истинско приключение и се превръщат от неизбежна необходимост в атракционно пътешествие, което става все по-скъпо, но и все по-луксозно!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София