Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
декември 12
Home Седмицата САЩ Данаил Ганчев: Снимките ми са обществен архив и документация на сегашната ера

Данаил Ганчев: Снимките ми са обществен архив и документация на сегашната ера

Е-мейл Печат ПДФ

anelia1За Данаил Ганчев фотографията е интимно преживяване. Часовете, прекарани с камера в ръка са не просто поглед към света, но вглеждане в себе си и търсене на гледната точка, която може да бъде показана в кадър. Капсулирайки образа, фотографът капсулира собственото си любопитство към света и разнообразните си интереси. Данаил гради кариера в Детройтския исторически музей, а заниманията му с фотография често го отвеждат към улиците на Детройт с намерението да запечата поредния уникален кадър.

Интересът на младия фотограф към фотографското изкуство датира от 2008 г. и е предшестван от опита му в изработка на видео клипове. Данаил усъвършенства познанията и техниката на снимане в колежа Оуенс Комюнити в Охайо, но се отдава на уличната фотография след пристигането си в Детройт. Въпреки, че живее в Детройт едва от 2012 г., Данаил нарича града „свой дом", в който намира пълна свобода на фотографското си призвание. Привлечен от уникалните хора и пъстротата на града, Данаил запечатва на филм живота на жителите му, които среща по улиците. „ Привличат ме непознати хора в различни житейски ситуации; хора, различни от мен", разказва фотографът. „Спонтанността на улицата ме поглъща и често бивам отвеждан в непредвидими ситуации. Срещам хора, чиито лица и поведение разказват истории. Когато разполагаш само с момент, за да ги запечаташ, предизвикателството е наистина голямо."
Данаил не се страхува да посещава дори най-опасните райони на Детройт. Камерата му е запечатала не един ярък момент от живота в тях, а колоритът на улиците е предаден безпогрешно в студенината на черно-белите кадри. Допълнителната обработка и манипулация на изображенията са целенасочено избегнати, за да бъде запазен грубият облик на града и неспокойната атмосфера на живот в него. Трудностите на Детройт са изписани по лицата на неговите обитатели, чиято естественост провокира и задава въпроси със същата интензивност, с която разказва истории. Сурови, изчистени и откровени, лицата в разнообразни нюанси на сивото говорят сами за себе си и живота в Детройт.
Черно-белите снимки на Данаил са семпли, но директни. Монохромните кадри са минималистични и провокират към детайлно вглеждане към запечатания контраст и драматичното излъчване на образа. За сметка на цветното „многословие" на конвенционалната фотография, уличните снимки на младия фотограф преплитат композиция и емоция, светлина и тъмнина, динамика и метаморфоза. Фотографиите притежават изразителност и семпла артистичност, неподвластна на цветовете, както и провокативност на изображението. „Черно-бялата фотография е откровена", споделя Данаил, „ Нейните нюанси съответстват на фотографската ми визия и ми позволяват да опростя снимачния процес. При черно-белите кадри композицията има водеща роля. Винаги отделям момент да разгледам хората и средата, в която се намират. Интересни са ми взаимоотношения помежду им, както и тези със заобикалящата ги среда. Целя в снимките ми да изпъкнат именно тези негласни връзки и емоции за сметка на цветовете".
Липсата на цвят сякаш оголва снимката от ненужни слоеве, фокусирайки на формата и нейното послание. Гамата на сивите тонове запазва автентичността на образа и не оставя място за излишни интерпретации. Черно-белите снимки се отличават с особена динамика и експресивност, която максимално се доближава до фотографската естетика на Данаил: „Напоследък се замислям колко много от хората, които съм снимал, вече не са между нас. С времето достигнах до заключението, че черно-белите нюанси обезсмъртяват хората. Искам да покажа на бъдещите поколения какво представлява днешния свят, как се променя, и какви са хората днес".
В процеса на снимане на Данаил най-важен е моментът. Вместо активно търсене на хора и любопитни ситуации, той фокусира усилията си върху улавянето на редки моменти, разказващи истории. От особен интерес за него са хората от различни раси и култури, онези, различаващи се от останалите с разказаната история по лицата си. За разлика от мнозинството улични фотографи в Детройт, фокусиращи вниманието си върху упадъка и мизерията в гарда, Данаил се вглежда в цялостната картина на живота там: „Опитвам се да разчупя обществените стереотипи за Детройт, показвайки разнообразни аспекти от живота в него. Често снимам деца, както и възрастни хора. Когато видя непознат на улицата, в мен веднага изникват въпроси за неговото ежедневие. Любопитен съм да разбера откъде идва, къде и как живее, на какво се надява...и се опитвам да отговоря на тези въпроси чрез снимките си. Харесва ми да мисля, че снимките ми са обществен архив и своеобразна документация на сегашната ера".anelia2
Данаил признава, че вместо да избира подходящия момент за снимка, често се чувства избран от момента. Интуитивното посягане към камерата е отработено с годините и обосновано от подсъзнателното натрупване на опит и преживяни моменти, срещи с хора, и провокирането на разнообразни мисли и спомени. От съществено значение е фотографската преценка на формата и ракурсът, а аспектът на снимане се появява автоматично: „Тъй като обичам да снимам хора, за мен е важно да наблюдавам техните пози, движението на телата и изражението на лицата им. Снимането на непознати хора по детройтските улици ме вдъхновява и провокира емоционална връзка с обекта на снимката. Непознатите са колкото непредвидими, толкова и сродни по емоция и реакция".
За Данаил спонтанността на снимката е изключително важна, а нейното аранжиране – немислимо. Това е условие за обективност и своеобразна честност на заснетия кадър. Според него, фотоапаратът е само инструмент, а значима е връзката с човека пред него. Вглеждайки се в другите, младият фотограф често отправя поглед към себе си. Снимането на непознати е взаимен процес, който вади на бял свят страхове, самокритика и житейски представи. „На пръв поглед съсредоточаването при заснемането е една кратка секунда, но тя събира в себе си целия ми опит и фотографска перспектива. Тогава се вглеждам в детайлите на собствения си свят и често неусетно ги предавам на снимката. Моментът на заснемане е своеобразно отражение на моя вътрешен свят, както и размисъл за неговата преходност. Процесът на снимане трае едва няколко секунди, през които си давам сметка за неговата уникалност. Знаейки, че едва ли ще срещна човека пред обектива си отново, се опитвам да уловя именно тази неповторимост, която е провокирала интереса ми на първо място".
За Данаил, напълно обективна снимка не съществува. Тъй като всеки приема реалността според собствените си критерии за обективност, възприемането на фотографиите е стриктно индивидуален процес. Въпреки обективното отразяване на отделни моменти, различното тълкуване на фотографските детайли и компоненти е неизбежно. Все пак, осъзнавайки потенциала на снимката като визуален разказ на истории, Данаил е с високи изисквания към нейната документална стойност. Според него, перфектната снимка е цялостно пиршество на сетивата, върху което окото на наблюдателя може да се движи безпрепятствено. Тя трябва да включва отлична композиция – среда и обект, които да са балансирано синхронизирани почти като в рисунка и липса на очевидна статичност.
В допълнение, снимката трябва да разказва историята на момента и да пресъздава неговата емоция и динамика: „Понякога се чувствам като разказвач на истории. Често улавям как креативната ми визия се преплита с документалния факт. Фотографията не е буквална реалност, а нейна интерпретация, чието осмисляне зависи от публиката. Човек може да се вгледа в дадена снимка и за миг да промени перцепцията си за документираното събитие или личност. От тази гледна точка, фотографията е изкуство, което събаря бариери и улеснява възприятията".
За Данаил, фотографската суета е чуждо понятие, а творческото его – непознато бреме. Камерата му е незаменимо средство за общуване с непознати, а изборът му да фотографира незабелязан е своеобразно уважение към сниманите субекти. „Просто казано, отворен съм към всичко, което животът ми поднася", разкрива Данаил. „Живял съм сред различни култури на различни места и понякога чувствам, че не принадлежа на едно конкретно място. По-скоро съм наблюдател на живота; тук съм, за да забелязвам, долавям и документирам през камерата".

 

Анелия Петрова
за в. „България"

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер