Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
юли 20
Home Седмицата Традиции Велики петък

Велики петък

Е-мейл Печат ПДФ

religionРазпети Петък! Чуйте как тъжно и траурно бият църковните камбани тази вечер. Те бият тъжно, защото днес е погребението на Господа Иисуса Христа. Защо с тъжни песни коленичим пред гроба на Спасителя ? Какво възпяваме ? Смъртта или надеждата, запечатания гроб или утринната светлина, която ще изгрее от него ? Какви са тези песни на скръбта, през които искри живата надежда на Възкресението?
Ние скърбим със скръбта на Христовите ученици, със скръбта на благочестивите мъже и жени, които вървяха подир Божествения Учител, слушаха неговото слово, получаваха милостите му, вярваха, че той е Син Божий и че той е оня, който ще спаси човечеството. Ние сме скръбни, защото туриха ръка на Оногова, когото ние познавахме като наш Учител, защото той ни е предал съвършената Божия воля и ние в нея сме познали истината на живота. С тая истина Той премина през всички векове до наше време и тя осветяваше човешките пътища, възходи и падения, борби и страдания, търсения и постижения.
В историята на човечеството има две събития, които вечно ще приковават вниманието на мислещия и вярващия човек- събития, които заставят човешкият разум повече да мълчи и благоговее, отколкото да разсъждава и говори. Първото от тези две събития е раждането на Богочовека Иисуса Христа, а второто е неговото разпятие. Раждането на Спасителят е дело на висшата Божия Премъдрост и сила, а приемането му да бъде разпнат е дело на безкрайната Божия любов към грешното човечество.
И тези две чудеса; раждането на Христа и Разпятието му са станали при съвсем различни обстоятелства. Когато се родил Младенецът тържествувала е всяка земна и небесна твар; ангелите пеели, овчарите ликували, от изток дошли мъдреци да се поклонят, а когато Христос издъхнал, разпънат на кръста, тогава и земния и небесния мир възридали. Небето потъмняло, слънцето се помрачило, земята се разтърсила, църковната завеса се раздрала на две, камъни падали и много мъртви възкръснали от гробовете. Нощта в която се родил Христос , била най-светлата нощ. Тя донесла всемирна радост и веселие а денят - Разпети Петък- е бил ден на всемирна печал и скръб.
Въпросът за онова, което стана на Голгота, е въпрос който се отнася до цялото човечество- до човечеството от всички времена и предели, въпрос общочовешки. Той е такъв, защото Божият Единороден Син като Син Човечески дойде на земята за всички човеци и умря на кръста също за всички човеци. На Голгота се извърши най-великото Жертвоприношение, единствено по своята сила и значение, всемирно по съдържанието и характера си, което удовлетворява всеблагата и всесвята правда Божия, оскърбена поради греховете на човеците. Заедно с това успокоява неспокойната поради тия грехове човешка съвест и я прави могъща и силна да брани себе си, да брани честа и достойнството на човеците против изкушенията на греха.
Всемогъщата сила на кръста - силата на разпъналата се любов, която затъмни някога дневната слънчева светлина, разтърси земята и я постави в трепет и ужас пред онова, което се извърши на небето е сила, която е в състояние да разтърси всички човешки воли и да ги насочи по верният път на живота, ако тя доброволно бъде допусната в живота на милионните човешки маси. Предназначението на християните е да станат проповедници на тая сила не само с ума и сърцето, но и с волята си, с активната си намеса в тревожния и неспокоен живот на човечеството. Божественото Жертвоприношение на Голгота, което разтвори безкрайните небеса за всички човеци, е Жертвоприношение преди всичко за благото на тукашния земния свят, който се нуждаел и се нуждае и днес от него. Човешкият свят се нуждае от жертви, които напомнят на Голгота, която освещава всички жертви на милост, на правда и на любов, които правят човеците необикновено силни-силни срещу всяко зло, което трови, покосява и убива живота. Силни срещу всеки грях, който се нарича лъжа, клевета, кражба, алчност, злоба, коварство, завист, лицемерие, потисничество, гнет, робство, убийство, смърт на тялото, смърт на душата. Тези, които могат да застанат мислено на Голгота, да се бият в гърдите и да повторят познатите думи: "Наистина Божий Син е бил Тоя човек", тези които могат да плачат заедно с жените -мироносци, с Майката Божия, които съзерцавали Разпятието, тия които могат да почувстват безкрайно голямата мъка на разпнатия на Кръста Син Божий, тия които могат да почувстват ужаса на онова , което някога беше сторено със Спасителят на Голгота, не могат да бъдат носители на лъжа, клевета, на алчност и завист, на коварство. Не могат да бъдат повече убийци, носители на смърт и ужас, ако преди са били такива.
Светата Църква призовава всички свои верни чеда и всички човеци да тръгнат мислено към Голгота и да застанат смирено в подножието на Кръста. Стоейки до подножието на Кръста Господен, слушайки сърцераздирателните свещени сказания за кръстните мъки на Господа Иисуса Христа, пренасяйки се мислено на обагрената с Божествената кръв Голгота, ние изживяваме разнообразни чувства. Ту скръбни и ужасни , ту отрадни и успокоителни, ту притискащи душата. Ние чуваме последния възглас на Иисуса , който казва: "Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил?" Какъв стон на страдащия Син Човечески. Но в тоя величествен момент страданието е надмогнато. И той завършва с думите: "Отче! В твои ръце предавам духа си! И като каза това издъхна." Ние сме тук с всички вярващи християни от много векове събрани за да изповядваме вярата и любовта си, да излеем искрената мъка на своите сърца.
От гроба Христов иде истината на нашата вяра, иде като изгряващ ден. Ако не беше тоя гроб, нямаше да има спасяваща вяра. Ако Иисус не беше умрял, нямаше да има изкупление на човеците. Истината на нашата вяра е в този дивен гроб. В тоя гроб са нашите най-големи упования и нашата утеха. Този гроб е оная бразда, в която Иисус погреба себе си, за да възкръсне, а чрез него и ние да възкръснем за живот вечен. На тая бразда сме родени всички ние, които сме в Божията Църква. На тая бразда се роди и българският народ, за да твори своята духовна, културна и църковна история.
С тъжни сърца коленичим пред твоя гроб, молим се с упование, очакваме утеха. Ала нека да бъдем тъжни най-вече, защото често забравяме тайната на този гроб. Ние трябва да тъгуваме с неизмерима тъга, защото понякога истината, правдата и доброто са почти безжизнени в нашите сърца. Да тъгуваме, заради гробницата на нашето сърце и на нашата душа, а тук пред тоя гроб да се радваме и с радост да приемем великото благословение на Божията любов, която ни облива, за да ни оживи, да бъде всякога с нас, за да бъдем винаги живи в Христа Иисуса.
Да приемем от тоя гроб благословението на истината и правдата, на радостта и утехата, да приемем светлината, която винаги да свети в нашия живот, та винаги да бъдем честити. Да приемем от този гроб възкръсналия живот, за да живеем като възкръснали хора. А сега нека тъгуваме, че нашият Спасител е положен в гроба, нека дадем изблик на любовта си към него, дошъл в света да приеме страдания и смърт. Нека пролеем покайни сълзи пред гроба му, за да получим благословение и да влезем във великото тържество на Пасхата Господня.

 

Свещеник Стефан Михайлов
www.bulgarianchurchdc.org

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер