Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
юли 20
Home Седмицата Традиции ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

Е-мейл Печат ПДФ

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК! Последният ден от земния живот на Господа Иисуса Христа. Пак сме изправени пред величавата драма на последните часове и минути на Спасителя, който започва с Тайната вечеря и завършва със светата изкупителна Трагедия на Кръста. Ние стоим смълчани пред тайнството на първото Свето Причастие и слушаме в умиление думите на Богочовека: "Вземете, яжте: това е Моето Тяло, преломявано за вас за опрощаване на греховете. Пийте от нея всички: това е Моята кръв, която за вас и за мнозина се пролива за опрощаване на греховете".
Ние стоим с разтревожени, с разплакани сърца пред самата Божествена Жертва на Голгота, стоим пред самото разпятие на Богочовека, телата ни се свеждат ниско към земята, устата ни целуват прободените нозе и ръце, а душите ни изговарят, изтръпнали от болка и просветнали от вяра, надежда и любов: " Покланяме се на твоите страдания, Христе!". Ние скърбим със скръбта на благочестивите мъже и жени, които вървяха подир божествения учител, слушаха неговото слово, получаваха неговите милости, бяха свидетели на неговата сила. Те вярваха, че той е Син Божий и бяха твърди в надеждата, че той е оня, който ще спаси човечеството и за когото бяха говорили пророците. Ние скърбим със скръбта на ония благочестиви мъже и жени, които през многото векове вървяха след Иисуса със същата вяра, със същата надежда, със същата любов, каквато имаха първите му ученици. Ние скърбим със скръбта на тия неизброими множества, които са стояли при нозете на Иисуса и са се наслаждавали на мъдростта, светлината и силата на неговото слово, които са почувствали върху себе си благославящата негова десница, които са били водени от Него с мир по размирните пътища на живота.


Нима има за нас вярващите друг момент по-тъжен, по-тревожен и заедно с това по-умилителен, по-топъл от този върховен момент, когато стоим пред живоносното и спасително видение на Христовото Разпятие? Стоим и плачем и ридаем и заедно с това слушаме с упование думите му, казани на първите негови ученици при раздялата на Тайната вечеря: " Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в мене вярвайте! " Да се не смущава сърцето ви! Какъв героизъм пред самият път към Голгота. Иде Иуда предателят. Не виждате ли лицето му в мрачината, устремено към ужасната цел? Не виждате ли как крачи след него цяла тълпа войници и слуги на първосвещениците и фарисеите, понесли колове, ножове и други оръжия? Тръгнали са срещу този, който даде очи на слепи, здраве на болни, живот на мъртви. Тръгнали са, а той стои в Гетсимания и ги чака спокоен, силен и непобедим. Стои и от божествените му уста звучат думите, отправени към всички, които го обичат: "Да се не смущава сърцето ви! Вярвайте в Бога и в мене вярвайте!"
Чувате ли как звучи в мрака целувката на Иуда ? А можете ли някога да забравите въпроса, който Иисус Христос му зададе: "Иудо, с целувка ли предаваш Сина Човечески? " Мислите ли вие , че мъката причинена от тая злокобна целувка, е по малка от всички следващи мъки, заплювания, плесници, ругатни, кръст със забити гвоздеи в ръцете и краката на Христа? Никога историята няма да види нещо по- ужасно и по-отвратително от това, което ти Иудо извърши. Вижте по-нататък следващите мъки на Господа Иисуса. Той е хванат от разбойниците на този свят. А учениците му се разбягват и пръсват по всички посоки. Симон Петър, който преди това тържествено беше заявил: " Дори и всички да се съблазнят поради тебе, аз никога няма да се съблазня! Готов съм да отида с тебе и в тъмница и на смърт - в решителния момент се отрече три пъти от него, както и сам Спасителят му беше предсказал: "Тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от мене."
Това може да извърши страхът, когато вярата е все още слаба, немощна срещу стихиите на злото в света. Това може да извърши страхът, когато все още не е известен пътят, който води от разпятието към Възкресението, към вечната победа над злото и смъртта. Христос е изправен пред съда на грешниците от тоя свят. Съдят го първосвещеници, стареи, книжници и фарисеи . Съдят го тия, които не искат да видят, как Той гони от душите на хората греховете, как отваря очите на слепите, как вдига от праха и калта сакатите, как носи мир на размирните, как изпълва с радост безрадостните, как изтрива сълзите на безутешните, как вдига от гроба мъртвите и им дава живот пълен, радостен, хубав. Съдят го тези, които са направили себе си оръдие на сатаната и са възлюбили тъмнината, защото всичките им дела са тъмни.
Богочовекът е изправен на съд пред Пилата Понтийски, след това пред Ирода Антипа и след това унизен, подигран пак пред Пилата. Истината дошла да спаси човешкият род от лъжата и измамата, Любовта дошла да спаси човешкият род от ненавистта, злобата и яростта е изправена на съд пред тези, които не знаят какво е истина и какво е любов! Какъв трагизъм! И интересно е това че нито Ирод, нито Пилат виждат някаква вина в Господа Иисуса. Езичниците властелини имат по-здрави очи от първосвещениците и книжниците на богоизбрания народ. Пилат търси начин да спаси Иисуса от смърт и пита първосвещениците, книжниците и подкупената от тях тълпа: "Кого искате да ви пусна по обичая за вашия празник Пасха, Варава разбойника ли, или Иисуса наричан Христос? " . И тълпата подучена от първосвещениците, крещи: "Искаме Варава! Управителят пита: а какво да правя с Иисуса? Отговарят му: Да бъде разпнат! И пак пита Пилат:" Какво зло е сторил той ? Вместо отговор се чуват крясъци: Разпни го! Разпни! ". И Пилат отстъпва. Войниците вземат Иисуса, обличат го в багреница, сплитат и слагат на главата му трънен венец, бият го по главата с тръст, заплюват го, кланят му се подигравателно до самата земя. Шествието към Голгота е вече пред очите ни. Върви Господ Иисус Христос с трънен венец на главата, и с кръста на раменете към Голготското Възвишение. Покрай него вървят жени, деца, благородни и чисти души, които плачат. А градът спотаен, изплашен мълчи.
А ето я и самата Голгота. И кръстът на Иисуса. Спасителят на света разпънат между двама разбойници ! Как ясно е видял тая истина, векове преди това пророк Исая, когато е писал в книгата си: "Той беше изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония. Наказанието на нашия мир биде върху него и чрез неговите рани ние се изцелихме... Той беше измъчван, но страдаше доброволно и устата си не отваряше. А когато пък ги отваряше, Той се молеше за своите мъчители: "Отче прости им, понеже не знаят какво правят!' Какво страдание! Каква жертва! И сега ние стоим пред Разпятието. Пред очите не се редят тия картини на мъките Христови. Душите ни плачат и цялата земя стои в този миг смълчана и разплакана. Плачат всички , които Те познаваха Господи Иисусе! Плачат хилядите, милионите неизчислимите хора по света през всички векове пред твоите страдания и се покланят пред тях. Как ясно се изпълниха твоите думи: "Кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе си !". Има ли човек на света, който те е познал, кой си ти и защо си дошъл на света и да е останал далече от твоят кръст ? Има ли душа, която е отворила очите си, за да те види издигнат на кръста и да не е паднала пред него, обляна в сълзи на умиление и съкрушение, на мъка безкрайна за греховете и болките ни, които те издигнаха на твоя кръст?
Спомняйки си днес за Христовите страдания, стоейки в подножието на светото Разпятие, ние изживяваме разнообразни чувства: ту скръбни и ужасни, ту притискащи душата или възвисяващи я, но не са малко и чувствата на недоумение, произлизащи от това, че човешкият разум не може да разбере тайната на Голготските страдания. Човешкият разум не може да проникне в тайната; как този, който чужди рани лекуваше, сега неговото тяло е ужасно изранено и трънен венец обвива главата му? Как така този, който грешници прощаваше, сега от грешници е прикован на кръст между двама разбойника?
За човешкият разум това е неразбираемо, но вярата ни дава отговор: "Бог толкова обикна света, че даде Единородният си Син, жертва, за спасение на човеците от греховете им!". От тази тайна дойде спасението за човешкият род. Кръстните страдания на Богочовека измиха нашите грехове пред Бога. Човешкото сърце не може да забрави цената, платена за нашето спасение. В продължение на 21 века, изминати от как на Голгота е разпнат Христос, всички негови последователи са плакали поне веднъж в живота си при спомена за страданията на Богочовека. Пролятата от Богочовека кръв може да се измие само с нашето разкаяние за греховете ни. Господи Иисусе Христе, с какво да ти се отблагодарим? Как да ти изкажем признателността и благодарността си за твоето безмерно човеколюбие, което от кръста ти свети по-силно от слънцето и ни прави човеци с големи и добри сърца? Боже, Спасителю, наш, приеми поклона ни и ни пази да не би някой от нас затворил душата си за твоята чистота, да Ти даде целувката на Иуда, да смръщи лицето си като Ана, Кайафа и целия синедрион, да измие ръцете си като Пилата и да затвори очите си пред истината за тебе!

 


Свещеник Стефан Михайлов
www.bulgarianchurchdc,org

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер