СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Свещеник Стефан Михайлов
Печат

sretenieКогато на празника Сретение Господне забият църковните камбани, душите на благочестивите християни трепват от умиление и възторг, защото това е празникът на среща с Бога. Камбаните тържествено зоват тия, които са повярвали в Богомладенеца да се явят на среща с него. Това е един зов, който звъни векове от кулите на грамадните катедрали. И векове безброй християни се стичат под небесните куполи, пред изписаните с неземна красота олтари, за да изживеят отново радостта си от среща с Христа.

Свети евангелист Лука ни благовествува, че на днешния ден, четиридесети от Рождество Христово, Света Дева Мария и праведникът Йосиф донесли Богомладенеца в Йерусалимският храм, за да го представят пред Господа. Според Мойсеевият закон всяко първо родено дете от мъжки пол трябвало да бъде посветено на Господа, като се принесе и установената жертва - две гургулици или две гълъбчета. Света Дева Мария изпълнявайки повелята на този закон донася своя Син-Младенец, за да го посвети на Господа, както вършели това всички майки в Израил. Младата света майка, носеща с трепетна обич до гърдите си Богомладенеца, пристъпила прага на Божия храм с благоговение и любов. Нали тук в едно от при храмовите здания, заедно с други девойки тя прекарала своите ранни години, поверена Богу от своите родители.
Като трудолюбива пчела, живеейки в своята килийка при дома Божий тя събирала чистия нектар на чистота и святост, летейки със светлата си душа в простора на удивителната история на своя народ, от свещеници и пророци, чийто свещени книги, съхранявани тук, и бяха тълкувани и разяснявани от храмовите служители. Тука именно, в нейните самотни часове, често я осенявало някакво тайнствено предчувствие за нейната изключителна съдба като скромна и смирена изпълнителка на Всевишния в Неговия промисъл за спасението на човеците.
Но днес в храма "дошъл по вдъхновение" още един човек, на име Симеон, праведен и благочестив, чакащ утехата Израилева. Когато света Дева Мария влязла в храма, носейки на ръце Иисус, този старец с вид на древен патриарх се изправил пред нея, протегнал ръце и тя смутена положила доверчиво Сина си върху тях, с предчувствието, че и в този момент съучастничеството и във великата тайна продължава. Защото древното предание ни представя тоя старец като млад учен, член на колегията на 70-те преводачи, които били пратени в Александрия от Йерусалимският първосвещеник, в отговор на молбата на египетския владетел Птоломей Филаделф, да преведат за Александрийската библиотека текста на Стария Завет от еврейски на гръцки език.
При разпределянето на материала за превеждане на Симеон се паднала книгата на пророк Исая и той усърдно се заловил за работа. Ред след ред превеждал той текста от светата книга. И стигнал до мястото където било написано:" Сам Господ ще ви даде личба; ето Девица ще зачене и ще роди Син и ще нарекат името му Емануил."/Ис.7:14/
На вид всичко било ясно. Открито се казвало, че личбата е от Бога и се състои в това, че Девица, а не жена-съпруга, ще роди син. При това преводачът е знаел, че превежда текст от книгата на най-известният и велик иудейски пророк. Много ясно било пророчеството, но умът на преводача не го приел. Той го зачеркнал и поправил вместо Девица превел жена. Отрекъл Божият промисъл. Тогава ангел Господен го предупредил, че той няма да умре, докато не види с очите си, че това пророчество се е изпълнило.
От този момент той заживял в особено тревожно очакване. Минавали години след години и те носели на хората всевъзможни изпитания, скърби и радости, но в неговата душа живеела едничката мисъл, че той се е противопоставил на светата Божия воля. Тази сутрин Симеон стоял в особено тревожно очакване. Душата му била пълна с някаква трепетна надежда, която макар и неясна, му нашепвала, че е настъпило времето за срещата му с Бога. В храма влязла млада, прекрасна жена, носеща своя Младенец, чието лице греело като зорница. Той поел сина и и изведнъж вдъхновението, което го беше довело в Божия дом, преминава в убеденост, че този Младенец е синът на Девицата, предсказан от пророк Исая, чието пророчество той някога в годините на своите съмнения отхвърлил.
Прегръщайки го с любов той казал: " Сега отпускаш Твоят раб Владико, според думата си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците и слава на твоя народ Израиля." След това праведният старец се обърнал към Божията майка с думи, които се потвърдили в живота и в историята както на нейният син, така и и на основаната от него църква: " Ето тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израил и за предмет на противоречия, и на теб самата меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца".
Когато обърнем днес поглед назад - към наниза на отминалите столетия за нас понякога е много трудно да разберем не залязващите истини на една далечна епоха, разкрили в потока на преходността не умиращата сила на словото Божие. И не само да вникнем в техния смисъл, но и да почувстваме животворната им сила, особено сега, в нашето съвремие, в тревожния век на атома, в света на зашеметяващия блясък от материални блага. Какво означава да преодолееш в титаничен двубой със самият себе си силата на оная гравитация, която държи човека в смъртоносната прегръдка на греха и да извоюваш победа, за да може духът да се устреми като освободена птица към безбрежните висини на съвършенството и към Бога? Как можем ние, зажаднели за благата на света, да достигнем до душевния прелом за освобождаване от тяхното поробване? Ще бъдем ли в състояние със сърца, загрубели от дребнавите интереси на ежедневието, да чуем гласът на вечността ?
Това са въпроси, които се отнасят до най-съкровените глъбини на човешката душа. Те винаги са възниквали със съдбоносна настойчивост, когато човек се е опитвал да търси в потока на кратковременното, изменчивото и измамното, вечната основа на собственото си битие. И не само да търси, но по стръмната пътека към нея – в покоряване първичната сила на собствените тъмни инстинкти, да пожертвува всичко заради идеала на истинското съвършенство. Това значи да обхванем с любовта си всичко, което е светло, благородно и възвишено и което преобразява човека и неговия живот. Да направим Исуса господар на нашето сърце и то да тупти и да живее за възвишеното и божественото, за това, което той е поръчал и което има най- голяма цена. Да обичаме всички човеци, на всички да помагаме според нашите възможности.
Да обичаме човека в неговите нужди, беди и изпитания, в неговите радости, в неговия личен, семеен и обществен живот. Обичайки човека ние доказваме, че обичаме Бога, защото той ни завеща да живеем с любов помежду си. Така в нестихваща борба със самите нас и със силите на злото, със свещена устременост към истината, красотата и доброто, човек възхожда към своя Създател, за да осъществява в свобода и творчество вложеното в него богоподобие. Ето такива са поуките от днешния светъл празник Сретение Господне.

 

Свещеник Стефан Михайлов
www.bulgarianchurchdc.org