СЪВЪРШЕНОТО ПРАВИЛО

Отец Стефан Михайлов
Печат

religionХристиянството, по думите на един православен светител, не е философия, а живот. То ни дава пределно ясни, прости и изпълними норми за това, как да живеем, как да се отнасяме един към друг, как да превъзмогваме недостатъците си и да развиваме добрите си качества. Християнската етика е съкровищница от ценности за живия живот, за днешния ден и час. И тези ценности са винаги актуални и съвременни, защото както казва апостолът: "Исус Христос е същият вчера и днес, и во веки"(Евр.13:8). Бедата е там, че ние увлечени в трескавия ритъм на суетното ежедневие, сме ги забравили и изоставили точно сега, когато са ни най-необходими.
''Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях" (Лука 6:31).Ето това е съвършеното правило, което Сам Христос ни дава и с което, ако го изпълняваме бихме преобразили себе си и света около нас. Колко просто и ясно е то! Кой не би се съгласил, че това е най леката заповед? Кой от нас не би могъл да я изпълни? Вслушвайки се в нея, човек си казва:" Аз искам да бъда свободен, да не бъда оскърбяван, оплюван, лъган, никой да не посяга на жилището, на честа ми и на живота ми. Затова и аз никого няма да оскърбя, няма да излъжа или оклеветя, не ще посегна на чуждото щастие и чест, живота на никого не ще отнема." Искаме почит, добри и мили обноски, искаме снизходителност и прошка. Имаме право на това, но ще го получим при едно условие - ако и ние правим същото на другите.
Ако обаче студен егоизъм смразява душите ни, как можем да търсим любов? Ако сърцето ни диша омраза, ненавист, как да очакваме топлота и благоволение? Ехото на нашия живот е това, което помислим, кажем, пожелаем и направим. Човешкият живот е сеитба и жътва. Всички искаме обич, копнеем за внимание, за любов и човечност. Тогава нека да посеем тези семена – трудът ни няма да отиде напразно. Човешката душа е богата и плодоносна почва. Но бедата е там, че ние искаме да жънем, без да сме посели, искаме да получим, без да сме дали. Държим се така, сякаш целият свят ни е длъжен, и ние трябва само да благоволим да приемем грижите и вниманието на другите.
Защо тогава да се учудваме, че светът около нас е пълен с егоизъм и самолюбие и неприязънта е доминиращо чувство в нашите отношения? Доброто няма само да падне от небето – то трябва да се роди в нас, в сърцата ни. И ние трябва да го дарим на другите, за да се върне при нас като усмивка и нежен поглед, като мил жест и приятелски протегната ръка.
Нека да бъдем щедри на топлота и сърдечност, нека да сеем правда, да служим на истината, да творим дела на обич. Да не забравяме, че каквото дадем-добро или зло- такова и ще получим обратно. Да правим на другите това, което искаме и те на нас да правят- ето пътят за постигане на истинска хармония в нашите отношения и в целият ни живот.


Свещеник Стефан Михайлов
www.bulgarianchurchdc.org