От "Марек" до "Чикаго Файърс"

Радостина Павлова
Печат

interviewДимитър Стойков - момчето, което, с голямата си любов към футбола, тръгна от ФК "Марек" и стигна до "Чикаго Файърс". Той е на 33 години. Роден и израснал в Дупница. Със съпругата му Симона за заедно от 9 години. Имат две прекрасни близначета - Мария и Милена. В момента живеят в Чикаго. Казва, че футболен клуб "Марек" винаги ще остане в сърцето му. Другите му любими отбори са "Левски" и "Реал Мадрид". В Чикаго е играл за "Миньор", под ръководството на легендата Цветан Йончев. В момента играе за "Левски" Чикаго. Със "сините" зад океана Митко става три пъти поред шампион, носител на купата и Суперкупата в Премиерлигата. През сезон 2016 печели щатската купа на Илинойс. Два пъти е вице шампион на щата (2014, 2015) и един път вице шампион на Средно-Западните щати (2014).

- Здравей, Митко! От колко време си треньор в школата на "Чикаго Файърс", кой те назначи?
- Треньор съм в "Чикаго Файърс" от 6 месеца и тренирам групите U7, U8 & U11 - момичета. В началото ме назначи Стив Морис, който беше директор на треньорите, но в последствие бе заменен от Поул Долтън, който е бивш играч на Манчестър Юнайтед.

- Как попадна в "Чикаго Файърс"?
- В клуба попаднах, след като случайно се запознах със Стив Морис в социалната мрежа Linkedin.

- С какъв лиценз си в момента?
- За сега съм с "Е" License, но в момента преминавам курсове за USSF "D" License.

- Методиката в школата на "Чикаго Файърс" една и съща ли е за всички треньори или ви дават възможност да творите?
- Във "Файърс" има стандарти. Постоянно преминаваме през вътрешни обучения, срещи на треньорите. Постоянно се пишат имейли от страна на ръководството, с цел да се поддържа името на един голям отбор, какъвто е "Чикаго Файърс". Наскоро всички треньори бяхме поканени на официална тренировка на първия отбор, където успяхме да се запознаем с ръководството на клуба. Треньорът Велико Паунович и неговите асистенти говориха как се подготвя отборът преди всеки мач и какво е натоварването през цялата седмица.

- С момчета или с момчета по-лесно се работи?
- За сега не съм имал проблеми, както с момичетата, така и с групи момчета, които съм водил по заместване, но определено с момичетата се работи по-лесно. Те слушат, стараят се и са с крачка по-напред в развитието от връстниците си момчета.

- В периода, в който си играл в "Миньор" Чикаго, треньор ти беше легендарният Цветан Йончев. Какво научи от него?
- От Цецо Йончев научихме много, но най-вече да излизаме със самочувствие и вдигната глава за всеки един мач. Всички знаем историята му и се стараехме да следваме неговите наставления. В "Миньор" създадох много приятелства, за което съм благодарен на спорта. Чрез футбола винаги съм срещал много и различни хора.

- В момента играеш за "Левски" Чикаго. Какви са целите на отбора за този сезон?
- На първо място искам да благодаря на създателя на "Левски" Чикаго - Ники Василев, за това, че ме покани в отбора и че ни събира една обща цел. "Левски" Чикаго стана име за по-малко от 4 години, от което отбори, които са господствали в Чикаго-лигата, настръхват в момента. Целите на отбора са винаги трибъл. Искаме да печелим и да славим "Левски" така, че да радваме хората и да говорят за този отбор и след години.

- Ти си баща на две деца, близначета. Как успяваш да съчетаваш семейството с треньорството, мачовете в "Левски" и основната ти работа?
- Изключително съм благодарен на жена ми, която ме подкрепя на 100% в това, което обичам да правя най-много - футбола. Не ми остава много време за приятелите, защото отделям доста на футбола и на семейството си. Старая се да бъда с децата си всяка секунда, в която не съм на стадиона или на дневната ми работа.

- Има ли някой, който е развил тази голяма любов у теб към футбола?
- Да, има. Човекът, който спомогна за любовта ми към футбола е легендарният Христо Стоичков. Той ми е идол от дете. Много бих искал да се запозная лично с него и да имаме възможността да си поговорим, за да сбъдна една от детските си мечти.

- Ти самият си фен на Левски, а мечтаеш да се запознаеш със Стоичков? Какво ще кажеш на "сините", който не го харесват?
- Когато става въпрос за Стоичков, не би трябвало да се делим на "сини" и "червени". Той е прославил България.

- А какво знаеш за Гунди?
- Гунди е бил много велик, не само заради качествата си, но и заради скромността си. Бил е човек с главно "Ч", отдаден на семейството си и на "Левски".

- Как ти самият стана левскар?
- Баща ми е левскар от дете. От него съм наследил тази любов към "Левски".

- Какво мислиш за крайните футболни привърженици, които предпочитат да мразят повече противника, отколкото да обичат своя отбор?
- Не подкрепям агресията, футболът е начин на живот. Някои хора са малко по-вглъбени, но спортът трябва да носи щастие, усмивки, хубави и незабравими моменти. Чрез футбола са направени много добрини. Всички тук в Чикаго помним мача "червени" срещу "сини", където ни събра каузата да помогнем на "левскар". Така, ръка за ръка с "червените" фенове, направихме нещо запомнящо се. Тази страна на футбола подкрепям.

- Какво още искаш да постигнеш за в бъдеще?
- Мечтая за големия футбол. Ще направя всичко възможно да се покатеря по стълбицата на всички лицензи и живот и здраве, в рамките на 3-4 години, да се добера до "A" Лиценз, което е едно прилично ниво.

- На кого искаш да благодариш?
- Благодаря на родителите ми Благой и Мария. Благодаря много и на съпругата ми Симона, че е винаги до мен. Искам също да благодаря и на първите ми треньори от школата на ФК "Марек" - Димитър Куков, Борислав Кръстев, Иван Иванов и разбира се, Сашо Паргов.

 

Радостина Павлова
кореспондент на в. "България"