Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

неделя
февруари 18
Home Седмицата Личности Група „Трик" е нашето призвание, нашата съдба!

Група „Трик" е нашето призвание, нашата съдба!

Е-мейл Печат ПДФ

trik1Срещам се с тримата членове на група "Трик" по време на репетиция, в стаята, която всъщност е кабинета на Етиен Леви, в сградата на Нов български университет, в който той е преподавател. Заслушана съм в пълния синхрон на гласовете на тримата: Руми (Румяна Георгиева), Снежа (Снежана Петкова) и главният заподозрян – Етиен Леви. Нeговата колoритна външност неизменно привлича погледа ми – дългата коса, вързана на опашка, мустака в същия цвят, надвесил се като стряха над устата, от която излиза мек, приятен мъжки глас, който се слива с гласовете на двете прекрасни дами. Въпреки времето и отминалите години, гласовете на тримата звучат все така свежо, а Руми и Снежа са запазили чара си и сякаш годините са се докоснали твърде леко до тях. В края на репетицията използвам случая да им задам няколко въпроса.

- Дълго време групата ви беше изчезнала от българската сцена. Каква беше причината да не ви виждаме толкова време?
- Р.Г.: Всеки от нас вероятно ще посочи различни причини, но ние тримата непрекъснато се виждахме през годините, въпреки че не се явявахме активно на сцената като група. Последните 8 години аз и моята колежка Снежа бяхме съпътстващ фактор към сценичните изяви на нашата голяма звезда Васил Найденов, но връщайки се към изминалите години, все повече се убеждаваме, че нашето призвание си остава вокална група „ТРИК".
- Е.Л.: Разделихме се в далечната 1988 г. и според мен бяхме много млади, бяхме успешни за онова време и ние тримата нямахме защита към себе си и въобще не мислехме за това. Раздавахме се на публиката, раздавахме се в репертоара, който сътворявахме, раздавахме се на сцената, на екрана, навсякъде. Но не сътворихме защита, дори не бяхме помислили за нея, затова и позволихме на много хора да се намесят в нашия професионален и личен живот, и доста голяма част от повода за раздяла е точно намесата на много хора!
- С.П.: Говорили сме доста пъти по този въпрос, за мен водещия фактор винаги е бил, че животът си каза думата и промени нашия житейски статут. В един момент срещнахме хората, с които после създадохме семейства, появиха се и децата... Някак като че ли животът ни завъртя в своето колело и всеки трябваше да поеме по пътя си. Между нас не е имало скандали, винаги сме били почтени и в отношенията си, и във финансово отношение един към друг, затова и до ден днешен можем да се погледнем спокойно в очите.

- През тези години не ви ли липсваха сцената и музиката?
С.П.: Сцената и музиката – НЕ! Аз продължавах да пея по различни формати, но ми е липсвала сцената и публиката, свързана с изявите на „Трик". Липсвала ми е тази взаимна енергия, която ние сме си отдавали, липсвал ми е точно този начин на работа, който ние си бяхме изработили тримата, заедно с композитора Найден Андреев, като екип. Може да се каже, че това като емоция и организация ми е липсвало. Но музиката и сцената аз не съм напускала трайно никога.
- Р.Г.: Няма как да ми липсват, като аз също въобще не съм се откъсвала от сцената и музиката – просто не се явявахме активно като група „Трик" на сцената. Иначе, в определени периоди имахме реализирани участия, например участие в концерт на дует „Ритон", явявали сме се – това сме го казвали през годините, в един проект на Вили Казасян, във връзка с репертоар, изцяло посветен на „Бийтълс" и затова имахме дори турне из България. Ние от група „Трик" тогава бяхме участници в този проект. По-късно имахме изяви и в „Шоуто на Слави", което се случи на 17.10.2006. Въпреки раздялата, при различни поводи се явявахме като група, може да се каже мимолетно, но това беше и начин да напомним за себе си. Сега вече решихме, че искаме да сме заедно наистина. „Трик" е нашето призвание, бих казала нашата съдба!
- Е.Л.: Занимавал съм се с всичко, свързано със сцената, защото знам, че това е моят живот. Доста хора знаят, че аз съм син на един от създателите на българската популярна музика и съм расъл в тази обстановка. След завръщането ми от Израел съм правил много неща: създавал съм други групи, създадох и дуета „ЕТИЕН И НЕЛИ", който се оказа най-траен. С него имахме доста сериозни успехи. Получихме втора награда на „ЗЛАТНИЯТ ОРФЕЙ" през 1998 г., в конкурса за песни, с моя авторска песен, която носеше заглавието „Приказен свят". Музиката е моя, аранжиментът е на Иван Лечев, а текстът е на моята племенница. През 1999 г. , с дуета спечелихме голямата награда на 30 юбилеен пролетен радио-конкурс с песента „Поглед към мама"- отново с моя музика, аранжиментът е на Дани Бакалов, по текст на Весела Райчинова. Наистина, за известен период имахме много концерти и участия, но тъй като нямахме сериозна подкрепа, по естествен път дойде раздялата и на този наш дует. Моята партньорка Нели Маринкова замина за чужбина. Останах без дует, без група, в този момент аз нямах друг избор и се отдадох от 1998 г. на прeподавателска дейност. Оттогава съм вокален педагог по наши телевизионни формати.

- По времето на социализма особено се ценеше човек да произхожда от работническо или от бедно селско семейство. А вие от какви семейства произхождате?trik2
- Р.Г.: О, аз в никакъв случай не мога да кажа, че съм била от бедно семейство, макар че моите родители, когато са се оженили, не са имали нито вилици, нито лъжици, но тъй като са били изключително трудолюбиви, много находчиви и много предприемчиви, за много кратък период от време са успели да създадат материални блага за своето семейство. Не сме били никога лишавани от нищо, но не сме били разглезени. Казвам били, защото имам сестра. Просто сме научени на труд и смятам, че това е най-важното задължение на всеки родител – да научи детето си на труд и така да му помага за в бъдеще. А в тази връзка днес искам да поздравя моя голям син Христо, който днес е рожденик (22.01) и от 4 години живее и работи в Чикаго.
- Е.Л.: Аз съм човек, който има потекло. Много добре знам, че в България не се приемат много добре хората, които имат потекло. Виж... друго си е да произхождаш от бедно селско семейство! (смее се) Не че имам нещо против... Но аз съм плод на любовта между майка българка – християнка и баща ми, който е български евреин, който беше изключителен човек – бохем, но за него имаше само вяра в бога. Това е и моето убеждение за смисъла на вярата... А щo се отнася до произхода, мога да кажа, че и от българска страна, и от еврейска страна, родителите ми произхождаха от много издигнати семейства.
- С.П. : Ами...(смее се), доколко се ценеше не знам, но аз произхождам от едно нормално, обикновено работническо семейство и това за мен е било повод да се гордея с моите родители, защото тяхната ценностна система беше на изключително ниво – те бяха работливи почтени хора, които изкарваха всяка стотинка с труд. В онези времена по никакъв начин не сме имали нито партийна принадлежност, нито протекции.

- Повечето хора имат някакво хоби или определен начин, по който релаксират. Какъв е вашия начин да се заредите с положителна енергия?
- Р.Г.: Аз общо взето съм спортна натура (смее се). Преди тичах рано сутрин, дълги години ходих на каланетика, а през последните 4-5 години съм се обърнала към йогата. Така че винаги съм спортувала... Иначе обичам да чета книги в свободното време и това, което съм наследила като умение от майка ми е да шия гоблени.
- Е.Л.: Аз нямам точно определено хоби, може би повече като хоби ми е преподавателската дейност, макар че от нея си изкарвам хляба поради липса на активната сцена. Някак си съм се отдал на младите хора, считам го като мисия и това е повече като хоби.
- С.П.: Аз съм от хората, които по никакъв начин не релаксират и не се разтоварват и затова имам огромен проблем с това да се отпусна. Природата ми е такава, че аз съм непрекъснато в наблюдаване на нещо, в анализирането, дори като си легна мозъкът ми не спира. Аз забелязвам неща, които не искам да забелязвам, чувам неща, които не искам да чувам... не го търся, не го правя умишлено, мен ме зарежда контактуването с хората и за мен това е необходимост като въздуха. Такава ми е породата. (Смее се)

- По-младото поколение не помни, но по-големите ви почитатели си спомнят вашите телевизионни изяви, но малцина знаят, че през 1985 г. вие спечелихте трета награда за изпълнители на Евровизия в Кнок, Белгия. По онова време на този ваш успех не се даде гласност. Спомняте ли си как протече конкурса?
- Р.Г.: Да! Беше много добре организиран за представата, която имахме за западните порядки. Спомням си, че нашето вълнение беше как ще се справим с този вид организация, която тогава за България изобщо не съществуваше, дори като представа. Всичко изглеждаше бляскаво, но и много аристократично в нашите очи. Всички тогава казваха: „На запад мирише на парфюм". И ние тримата – Етиен, Снежа и аз, които още от деца сме подготвени за музиканти и артисти, мисля, че абсолютно достойно стъпихме на тази европейска сцена. Бяхме си на мястото, на което точно ни очакваха.
- С.П.: Оооо... помня го и то в много големи детайли! Още от репетиционния период съм запаметила ярък момент! С Руми бяхме с високи сандали и трябваше да танцуваме 25 – 30 мин. , освен че трябваше да пеем. Подът на сцената беше невероятно излъскан и ние щяхме да се размажем на него, ако бяхме излезли на прима виста. Всички ахнахме, чудехме се какво ще правим?! Тогава аз извиках един от асистентите зад сцената и поисках тебешир за подметките на обувките. Изключително голям проблем щеше да стане, ако не бяхме взели тези предпазни мерки!
- Е.Л.: По онова време може би това беше най-трудният конкурс в Европа, на който се явяваха изпълнители, които даваха облика на популярната музика в Европа. Ние с „Трик" направихме една невероятна програма с песни на композитора Найден Андреев – това бяха български песни, преведени на няколко езика – немски, френски, английски и накрая на български. Във време, в което България бе членка на Интервизия (МУЗИКАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ СТРАНИ), ние, от група „Трик" спечелихме трета награда на конкурс, който бе на ЕВРОВИЗИЯ, при това цяла седмица са ни давали в ефира на Евровизия. Като се върнахме в България, разбрахме, че не трябвало да се говори много за нас, за да не ни помислят за звезди. А ние самите не само не сме се мислели за звезди – просто искахме да си свършим професионално нашата работа. Но там отвън, си спомням една жена, която ни сервираше сутрин закуската, която тогава ни каза: "Вие направихте страшно впечатление тук, а това не е малко!". Да не забравяме, че от този конкурс са тръгнали звезди като Хулио Иглесиас и много други от световна величина.

- С кои композитори работихте? Кои са хората, които създадоха вашите хитове?
- Р.Г.: Първата най-важна фигура е Найден Андреев, следвани от Кристиян Бояджиев, Александър Севелиев, Иван Пеев, Иван Цветков-Туча. Текстописци са ни били Живко Колев, Волен Николаев, Петър Москов...
- Е.Л.: От авторите на текстове сме работили много с Алексадър Петров, който е от емблематичните имена от българската текстова поезия. Освен тези композитори, ние сме работили много с Морис Аладжем, едно голямо име в българската популярна музика. Да не забравяме, че автор на някои от текстовете ни е и разкошната Жива Кюлджиева. Плеяда от прекрасни музиканти, композитори, аранжори и автори на текстове... Не искам да пропускаме и Румен Бояджиев от „ФСБ", който написа за нас две прекрасни песни: „Първата любов" и „Стъпки", ... да не пропусна и автора Александър Савелиев, който написа песента „Пред орлов мост". ... Наистина, имаме много хитове и сме благодарни, че през годините сме работили с такива прекрасни музиканти.
- С.П.: Към така изброените имена аз веднага допълвам Михаил Белчев, като автор на текста на „Диалог", Ваня Петкова – прекрасна поетеса – тя написа текста на „Дискотека".

- Преди няколко месеца излезе новата ви песен „Странните неща". Ще ни бъде любопитно да разберем как се създаде тази песен.
- С.П.: Първоначално казах на колегите ми, че изключително много държа да направим едно ведро парче, но не лековато като смисъл, за да даде на хората едно приятно усещане. Да им стане хубаво и топло, да им стане светло пред погледа, като го слушат. Когато направихме на композитора Митко Гидишки това предложение (за нова песен), още нямахме подходящ текст, но аз усетих в музиката му онази радост и лекота, на която се надявахме, защото Митко Гидишки е интелигентен и фин човек и ние смятаме, че той напълно осъществи нашия замисъл.
- Е.Л.: Нескромно може да звучи, но аз съм човекът, който предложи кой текстописец да направи текста и затова предложих на известния автор на текстове – Боби Мирчев. От своя страна той възложи тази задача на неговата дъщеря, която е от младите поетеси, които пишат теkстове на песни (даже има няколко награди). Накрая тя сътвори прекрасен текст, по който нямахме никакви забележки. Изключително удобен за изпяване – в една много приятна ретроспекция на това какво сме били ние, какви сме сега и какво искаме да кажем на нашата публика. Доверихме се на Митко Гидишки да избере студио, за да се запише песента. Спряхме се на студиото на Ани Пешева и Иван Иванов и така сътворихме тази песен в една прекрасна атмосфера с шеги и изцяло в позитивна енергия.
- Р.Г.: Ееее... и аз не искам да бъда нескромна, но смело мога да кажа, че инициативата най-напред дойде от мен, като се обърнах към моя колега Митко Гидишки. Работили сме заедно в „Динамит браз бенд" преди години (бях 6 -7 години солистка и заедно сме участвали в емблематичното предаване на Тодор Колев „Как ще ги стигнем"). Щастлива съм, защото нашата група има определен стил и когато чуеш наша песен, си казваш: „Да, това е „ТРИК"! С една дума имаме изградена индивидуалност. Митко Гидишки предварително прослуша някои наши песни, за да усети стила ни и моментално при първото чуване на песента му и тримата решихме, че ще я направим. Той дойде изключително подготвен, почти с готов аранжимент на песента си.

- Кое би ви зарадвало най-много в живота?
- Е.Л.: В чисто човешки план, миналата година станах дядо, имам един прекрасен внук! Отделно, тази година най-малкият ми син ще бъде абитуриент – това също е повод за радост. Големият ми син живее в Израел. Мина прекрасни тестове с много високи резултати и очаква да влезе в армията, като не е изключено да бъде обучаван за офицер и се надявам след това да се върне в България и да предаде своя опит.
В професионален план това, което би ме зарадвало е с група „Трик" да не се спираме от концерти и турнета! (смее се) Аз искам нещо, което е почтено и честно и ще се моля на господ да се случи. Всички знаят колко много обичам публиката, както и да получавам любовта ѝ не само към мен, но и към групата.
- Р.Г.: Бих се радвала да видя щастливи и успели моите деца. А иначе... най-голямата ми радост от моите успехи беше с група"ТРИК". Смятам, че кармичната връзка е много важна и дай боже моите деца също да бъдат щастливи и успели хора.
- С.П.: Бих желала моят син да има светъл житейски път, да бъде здрав най-вече и да си постига мечтите. А в професионален план мечтая нещата с „Трик"да потръгнат, това и на трима ни е нужно като усещане. Да бъдем актуални и интересни дори след толкова години.

- Пожелавам ви много нови творчески успехи през новата 2018 г. и тъй като сме съвсем в началото на годината, какво бихте пожелали на българите в чужбина?
- С.П.: Пожелавам им да имат хубава причина по-скоро да се върнат в България, а дотогава пък ние може да ги посетим!
- Е.Л.: Това, което искам да пожелая е сибирско здраве и дълголетие, сбъдване на всички мечти, които да се случват с лекота, много светлина на всевишния отец и нека усмивката да не слиза от прекрасните български лица, където и да се намират те!
- Р.Г.: Тъй като съм имала възможност покрай големия ми син да се докосна до град Чикаго, пожелавам на всички българи там да бъдат така позитивни, както американците. Аз знам, че българите в Чикаго са много готини! Да бъдат щастливи и да са благодарни, че имат възможността да се реализират в живота, макар и далеч от родината, но да помислят как тази позитивност в мислите да я пренесат отново в България!

 

Евелина Петрова
за в. „България"

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер