Димитър Илчев: "Смехът е най-чистата форма на комуникация"

Радостина Павлова
Печат

ilchev2Димитър Илчев е единственият български стендъп актьор в Америка. Той е на 32 г., от град Габрово. Завършва своето образование в Технически университет - Габрово, със специалност Компютърни системи и технологии . Пристига в Америка през 2006 г. Тук завършва Импро театър и Актьрско майсторство в The Second city Conservatory Chicago. Завършва и Актьорско майсторство в The Green Shirt Studio Chicago.

Освен театъра, обича да се занимава със сценично писане, бойни спортове, автомобили и мобилни технологии.
От 2013 г. активно се занимава със стендъп и театър. През 2016 г. става член и съосновател на театрална формация "Сцена без граници" в Чикаго.
Той е водещ на подкастите "Зимата е по-студена на изток" и "Rise of the comedian", които могат да бъдат намерени на iTunes и Google play.
Писател и актьор е в уеб сериала "Love rules" на You tube.

Website: www.dimitarilchev.com
Twitter: @dilchev
Facebook page: Dimitar Ilchev Comedy

- Митко, разкажи ни от къде дойде интереса ти да се занимаваш със стендъп комедия и мечтаел ли си някога да правиш точно това?
- Интересът ми към стендъп комедията се разпали преди 6-7 години, когато гледайки видео на You tube, случайно попаднах на Пабло Франциско. Той е комик, който е изключително енергичен и анимиран, често променя гласа си и дори пее на сцената. Не се бях смял толкова от години. След като видеото свърши и вече можех да си поема въздух, аз знаех , че това е нещо, с което искам да се занимавам. Разбира се, представяки си се на сцената беше ужасяващо, но знаех, че рано или късно ще пробвам. Споделих това с приятел, и той каза "Страшно или не, това не е сърдечна хирургия. Какво е най-лошото, което може да се случи?". И така, през месец март, 2013 година, стъпих на сцената за първи път, в един мрачен, затънтен бар, в северната част на Чикаго.

- Ти си единственият българин в Америка, който се занимава със стендъп. Как те възприемат американците?
- Американската публика ме възприема просто като един от комиците, което е точно каквото искам. Когато вицовете работят, те се смеят, когато не, мълчат. Като изпълнител, за мен това е важно. Стендъп комедията е процес на опит, провал, корекция и повторен опит. Когато комикът гради репертоара си, той има нужда от публика с отворено съзнание, но също и с високи изисквания. Реакцията на хората към това, което им поднасям, напътства мен как да редактирам материала си. Винаги съм бил третиран с уважение, не само от зрителите, но и от колегите ми. След първото ми стъпване на сцена, комик, който не познавах, се приближи към мен, протегна ръката си и каза "Добре дошъл в клуба". Аз знам, че първото ми изпълнение не беше добро, нямаше как да бъде, но този човек различи куража, който имах да стъпя на подиума и ми показа респект. Това е момент, който никога няма да забравя.ilchev1

- Имал ли си представление пред родна публика?
- Да. Преди 3 години бях част от две скеч представления, които поставихме по повод "Деня на благодарността" в църква "Св. Иван Рилски" и църква "Св. София". А преди няколко месеца, като член на театрална формация "Сцена без граници", взех участие в кратка постановка по повод годишнината от рождението на Васил Левски, играейки ролята на Дякона.

- Работите ли над някакви нови проекти с формация "Сцена без граници"?
- Да. Заедно с колегите от формацията, работим над две нови пиеси по текстове на Николай Хайтов, които ще се състоят през 2018 година.

- Има ли разлика за теб дали ще играеш пред българска или американска публика?
- Разлика има. Психолозите казват, че хора, които владеят няколко езика, подсъзнателно променят чертите на характера си, в зависимост на кой от езиците говорят. Аз забелязвам това в себе си. Чувствам се значително по уверен на американска сцена, което може би звучи нелогично. Но за мен, един провал пред сънародниците ми, например, ме плаши много повече. За това съм по-притеснен всеки път, когато стъпвам на българска сцена.

- В България занимавал ли си се с театър?
- Не съм се занимавал. Аз израстнах много свенлив и срамежлив. За мен беше проблем да разкажа урок пред съучениците ми в клас, а да не говорим за театрална зала, пълна с непознати. Вече съм в Щатите от 11 години. Стъпих на американска земя, когато бях на 21. Нямах нито семейство, нито приятели тук. В процеса на оцеляване в нова държава, сред хора различни от мен, изградих по-твърд характер и по-силна психика. В следствие на това, придобих смелостта да се захвана с нещо, което преди няколко години мислех за невъзможно.

- А би ли се занимавал, ако някога се върнеш?
- Искам да продължа да се занимавам с комедия, независимо в каква форма. Що се касае до театър в класическия смисъл, това е интересен въпрос. Без диплома от НАТФИЗ, предполагам ще срещна много скептици. Въпреки това, както казва моят приятел "Какво е най-лошото, което може да се случи?". Разбира се, че бих опитал.

- Ти спомена, че с формация "Сцена без граници" работите над две пиеси. А ти самият подготвяш ли нещо свързано със стендъп комедията?
- Да, освен работата ми във формацията, планирам да създам пълнометражно стендъп представление, което да запиша и да разпространя във формата на филм. Това е проект, който е още в зародиш, но се надявам да се осъществи до края на следващата година.

- Използваш ли лични истории на сцената?
- Използвам предимно лични истории или истории, вдъхновени от истински събития. Затова всяка жена, с която съм бил във връзка през последните 10 години, сега внимателно следи кариерата ми, с тревожното очакване да кажа нещо провокативно за нея (смее се). Разбира се, аз поемам отговорност да не поставям никой в неловка ситуация и затова не използвам истинските имена на моите познати.

- Какво ти дава стендъп комедията?
- Винаги съм приемал смеха като най-чистата форма на комуникация между хората. Когато искаш да направиш някой щастлив, неговият смях е показател, че се движиш в правилната посока. Когато хората се смеят, всички предрасъдъци, комплекси и страхове изчезват. В свят, в който индивидуализмът изглежда като основен мотив в човешките взаимоотношения, да видиш цяла тълпа да се смее в унисон, създава в теб усещане за общност. Може би за това харесвам комедията толкова много. Също така е приятно и да съм център на вниманието (смее се).

- Какви са мечтите ти?
- Мечтата ми е простичка. Искам да направя представление в театъра на The Second city. Мястото, в което се учих на импровизации и актьорско майсторство в продължение на 3 години, и искам родителите ми да стоят на първия ред. Те никога не са ме виждали на сцената и незабравим за мен ще е денят, когато това ще се случи. Знам, че мечтата ми не е грандиозна, но поставяйки си достъпни мечти, по-лесно е те да се сбъднат.

 

Радостина Павлова
кореспондент на в. "България"