Иво Димчев за изкуството в скандала и скандалът в изкуството

Венцислав Жеков
Печат

dimchev1- Иска ми се да се обърна към Вас с „Иво", но протоколът налага „г-н Димчев", искам първо да Ви попитам, кой сте Вие, обявен сте за един от най-добрите пърформъри в света, с наградата The Magnolia Award от 2014 г., физически артист, хореограф, певец, писател...?

- Понякога си мисля, че нямам нищо общо с подобни измервания, статистики и сравнения. Очевидно на някой му върши определена работа думата „НАЙ". На мен не ми върши абсолютно никаква, а аз съм практичен човек. Наградата „Магнолия" беше конкретно за спектакъла „П проджект", който представих в Полша и хората доста се впечатлиха мисля, защото предполагам никога не бяха виждали такъв формат на спектакъл, а и аз съм доста забавен вътре, така че решили да ми дадат награда, дали ми! Всяко признание за добре свършена работа винаги е добре дошло, особено когато става въпрос за доста експериментални и рискови форми на театър.

- В едно интервю казвате, че мечтата Ви е да се озовете в затвора, какво ще правите там, защо искате да сте там, това рецидив от проблем в детството ли е или има и друг пласт?
- Предполагам затворът ще е място, където мога да се концентрирам над важните за мен неща, ще чета, ще пиша книги, ще рисувам, ще правя скулптури, ще композирам музика, ще правя много секс! Всеки с приоритетите си.

- Популярен сте повече извън България, каква е популярността Ви в САЩ и къде могат да Ви гледат там?
- В САЩ съм познат най-вече на алтернативната сцена в Ню Йорк. Музикалната сцена все още не ме познава. Спектаклите и концертите ми в „Abrons art center" в Манхатън от години наред са препълнени, когато идвам, но например в музикалния клуб „Le Poison Rouge" на концерта ми имаше няколко човека. Това показва, че има различни аудитории. Но съм сигурен, че скоро и музикалната сцена ще ме опознае и приеме. Аз толкова лесно не се отказвам.

- Доколкото разбрах, сега живеете в България, отново, това за постоянно ли е и къде можем да Ви гледаме и слушаме?
- Не живея в България вече, от няколко месеца живея във Виена. Във Виена ми е доста по-спокойно и мога да се фокусирам по-добре над работата си. В София много се разсейвам с приятели, дребни удоволствия и всякакви битовизми.

- За Вас твърдят, че сте актьор в театъра на експериментите, така ли е и до къде стига смелостта Ви при експериментирането Ви?dimchev2
- Като съвременен артист аз винаги съм смятал, че съм длъжен да експериментирам, защото се чувствам отговорен за развитието на изкуството, а без експерименти това това развитие няма как да се случи. Има моменти, когато не се изживявам като съвременен артист и това са моментите когато пиша или изпълнявам песните си. Песенното ми творчество не е съвременно изкуство, там експерименти не си позволявам. Там е важно да достигна до сърцето на слушателя и това става с много, много любов и грижа за собствената си и за душата на другия, а това са вечни неща и няма нужда от експерименти и каквато и да е претенция за съвременнност. Това са два отделни свята. Те понякога, слава Богу, намират допирни точки.

- В свое интервю споделяте, че сте хомосексуален, това повече Ви помага или повече Ви пречи в изкуството Ви?
- Познавам хомосексуални артисти, които се провалят като артисти, именно поради това, че не признават двойната си природа и различната си сексуалност. Аз винаги съм бил в много близки отношения с женската част от себе си и съм бил винаги безкрайно откровен с близките си и публиката си относно сексуалните си предпочитания. За да си добър артист и за да накараш хората да ти вярват и да те следват, трябва да си откровен. Публиката е много чувствителна и бързо надушва лицемерни артисти, които робуват на страха и двойните стандарти и доста бързо загубва интерес и доверие към тях.

- Къде са границите във Вашите лични табута и имате ли такива?
- Границите са относителни и постоянно менящи се. Табутата и страховете,... не вярвам човек да може напълно да ги премахне, но може да се научи да борави с тях и да ги познава добре. Тогава те се превръщат в инструменти на артиста, а не негови врагове и окови.

- В България все още не сте особено популярен, имате ли публика тук и какъв е профилът й, по какво се различава от публиката по света?
- В България съм добре познат в арт-средите. Откакто започнах да пиша песни и да ги пея достигнах и до една доста по-широка аудитория и това ме радва, защото музиката ми е красива и когато повече хора ми засвидетелстват, че песните ми им топлят душите, за мен работата ми и усилията ми добиват много по-голям смисъл и по-лесно преживявам компромиса и предателството към съвременния артист в себе си.

- С какво можете да се похвалите и за какво мечтаете?
- Мечтая за голяма ретроспективна изложба в някой световен музей за съвременно изкуство, където да събера цялото си творчество, картини, фотографии, скулптури, спектакли, инсталации, музика. В професионално отношение мечтая само за това. Сигурен съм, че един ден ще се случи. А да, мечтая Адел или Рианна да изпеят моя песен. Ако изпълнители от това ниво решат да имат моя песен, това от една страна ще е голямо признание за композиторските ми качества, от друга – ще ми плати разноските по голямата изложба , за която стана въпрос по-горе...!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София