УЧИЛИЩЕТО Е ИЗВОР НА ЖИВА ВОДА...

Георги Н. Николов
Печат

takevaРазговор с Янка Такева, Председател на синдиката на българските учители

Янка Такева е магистър по педагогика и по икономика, доктор на икономическите науки. Била е директор на дом за сираци в София и главен специалист в системата на образованието. От 1994 г. е председател на Синдиката на българските учители. Председател е на Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата при Конфедерацията на независимите синдикати в България, а от 1998 г. - и на Обществения женски парламент - 21 век към КНСБ. Президент и вицепрезидент на Женския комитет на Паневропейския регионален съвет към Международната профсъюзна конфедерация. Регионален координатор за Балканите на Организацията на жените към Международната световна профсъюзна организация. Номинирана е за Жена на 2000 г. във Вашингтон за приноса си към демократичните промени в България. Американският биографичен институт я номинира за Жена на 2008 г. в сектор „Образование". Има номинации и от правителствата на редица европейски държави за подобряване на образователния обмен между страните, както и от синдикалните федерации на работещите в образованието на редица държави от различни континенти. Удостоена е с различни високи международни и държавни отличия.


- Госпожо Такева, живеем във време на раздирано от проблеми общество. Как на този фон се вписва днес българското училище? Можем ли да твърдим, че като институция то и сегашната младеж са взаимно съвместими?
- Дълбоко съм убедена, че утвърдени в миналото национални ценности са актуално трансформирани ценности и на днешните млади хора. Всяко поколение израства с ценностна система, приспособима към условията, в които живее. Твърдо вярвам, че съвременните млади хора, които знаят какво искат от себе си и от живота, имат и отношение към образованието, към обществените, социалните и политическите проблеми. Много научни работници изследват приоритетните фактори при формирането на ценностната система и възпитанието на младите хора. Водят се научни дискусии за ролята на семейството, което вече и в България губи значимостта си като фундаментална социална единица. Близо 51% от децата в българското училище - от детската градина до XII клас, са с непълни семейства. Причините за това са много. Съвместното съжителство бе въведено законодателно, а то крие своите рискове. Много деца, особено от рисковите семейства, се водят като извънбрачни поради утвърдени стереотипи в някои етнически групи. В ромската общност правят големи сватби, но не сключват законен граждански брак и децата се раждат като извънбрачни. Училището образова и социализира този контингент деца и учените сочат, че не може много да се разчита на семейството за семейно възпитание и формиране на ценности. На свой ред училището се опита да бъде най-голямото в страната приемно семейство, да замести майките и бащите. Не успяхме да направим това, защото човекът не може да промени природните закони. Но днес вече знаем, че можем да влияем върху обществените процеси именно чрез общественото възпитание. Постепенно обществото и политиците разбраха, че въпросите за възпитанието и изграждането на ценностна система са изключително важни не само за личностната реализация на младия човек, а и за опазването на природата, екологията, за развитието на демографските проблеми в България за това, какъв ще е утрешният пазара на труда и какви ще са хората, които ще произвеждат брутният вътрешен продукт на страната ни. И се надявам, че сега взетите мерки ще дадат положителни резултати.

- Струва ми се, че ореолът на учителя е грубо погазван от делнични проблеми. Какъв е съвременният просветител у нас и не е ли изправен сам пред недъзите на гражданското разслоение? Белязано с нарастваща агресия и евтина демагогия, че нещата все пак ще се оправят...
- Ореолът на българския учител е адекватен на стереотипа и манталитета на обществото ни. Днес, когато бездуховността е взела връх, а материализмът и вещоманията са на първо място в ценностната система на много хора, не може да искаме от младите хора да бъдат чиста вода ненапита. Поведението, отношението им към образованието и към учителя, са огледален образ на обществените възприятия за него и институцията училище. Вече е видно докъде стигнахме с този негативизъм, с пренебрежението към учителя и към образователните институции - 800 000 са неграмотните и малограмотни деца от 1990 г. до днешна дата, 24% са необхванати в училище и детската градина по данни на Министерството на образованието и науката за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Живеем в общество, където семейството вече няма висока стойност като фундаментална социална единица, която създава самочувствие на ученика и е в основата на сигурността и стабилността на държавността. Когато забравихме да говорим за мир, толерантност, за взаимопомощ, за съпричастност и милосърдие, а агресията се шири не само на улицата, но и в домовете ни - от телевизионния екран и мрежата. Децата са свидетели на всичко това. Сега, когато стигнахме дъното на тази бездуховност и неграмотността, аз съм дълбоко убедена, че идва времето за новия ореол на българския учител и на институцията училище. Защото всеки млад човек, който иска да бъде успешен по честен, нормален, цивилизован път много добре знае, че се нуждае от високо образование. Вярвам, че вървим в тази посока и ореолът на българския учител отново ще дойде на мястото си. Съвременният просветител в момента е морален, стоически понася всички хвърлени обвинения на обществото към него, умен, интелигентен, всеотдаен и благодарение на това, че обича децата, все още имаме учители. Но ако продължаваме да не уважаваме учителя и училището, ще дойде ден, когато с бòрина ще търсим учители. Само след 7 години на българската образователна система ще бъдат необходими 39 000 учители. Което означава, че в българското училище е наложително радикално увеличаване на работните заплати, подобряване на организацията на работа, на дисциплината, на учебни планове и програми, както и учители, много добре подготвени от висшите училища. Аз не зная защо никой не задава въпроса: Какво трябва да направи висшето училище, за да подготвя качествено днешните и утрешните, бъдещи учители? Вместо това, се хвърля вината върху учителите, които са в системата на средното образование. А те са достойните учители на България, които в ход усвоиха Европейската референтна рамка, чудесно се справиха с интеграцията на децата със специални образователни потребности, с въвеждането на новите иновативни методи, средства и подходи. Резултат от труда им е, че всяка година 17 000 млади хора, които завършват средното си образование, „захранват" най-елитните 100 университета в света. Никой няма право да подценява труда на учителите като казва, че средното ни образование не е качествено. Напротив, то е качествено, но нарочно се хвърля вина върху него, за да се оправдаят някои положения, свързани с липсата на адекватен пазар на труда. Ще дам пример: 100 професионални училища в страната са готови да работят по дуалното професионално образование, но насреща ги няма предприятието, фирмата, работодателите, които да ги поемат и защо не говорим за тези неща? Защо не казваме, че днешният учител усвои да преподава гражданското образование по най-новите изисквания на гражданското общество? Че същото се отнася и за интердисциплинарното образование, тъй като все по-често работи в мултикултурна среда в училище. Днес, когато говорим за дигитални информационни технологии, защо не питаме - защо бъдещите учители не се подготвят за бъдещето на образователната система? Защо не изучават повече възрастова психология, за да няма разминаване в общуването между поколенията? Свикнали сме да хвърляме вината само върху учителя. Ние си знаем нашите кусури. Те са ни ясни. Що се отнася до това, как и по какъв начин можем да преодолеем негативите в обществото, аз пак казвам - с много работа - в семейството, в училището, в обществената среда. И не - едни да работят, а другите, на улицата, да развалят. А всички заедно.

- Поради демографската криза броят на подрастващите в родината намалява, а заради нестихващата емиграция, по света се увеличава. Сътрудничите ли си с Асоциацията на българските училища в чужбина и в какво се изразяват взаимните контакти?
- Демографският проблем е много сложен, фатален за страната ни. Но демографската криза е в сила не само за България, тя е за цяла Европа. Стара Европа след време не зная как ще изглежда, но лично аз смятам, че ако правителствата, в т.ч. и българското, не положат усилия, сигурно ще има обратно въртене на часовниковата стрелка. Близо 250 000 българчета имаме по света срещу 791 000 ученици от първи до дванадесети клас - което означава, че една трета от нашите ученици са някъде по света. И затова СБУ подкрепя изграждането на съботно-неделните училища в целия свят. Активно участвам в техните конференции, при вземането на решения - било при отпускането на средства от държавата, било при отпускане на средства по националните 10 програми, които през 2004 г. СБУ извоюва със своя стачка. Поддържам непрекъснато връзки с тях. Публикуваме във вестник „Учителско дело", издание на СБУ, информации за техни значими събития, каним ги да участват в наши конкурси – в конкурса на Синдиката за извънкласни и извънучилищни дейности. И тази, и миналата година участваха представители от училището във Виена в конкурса на Национален клуб „Родолюбие", чийто председател съм, и този Клуб съществува вече 27 години в страната ни. Тук отварям една скоба – искам да благодаря на всички учители, които подготвят учениците да се явят на този конкурс, и да съобщя, че на 3 ноември 2017 г. ще бъде поредното тържество, където ще връчваме награди на отличилите се ученици и на учителите, които са ги подготвяли. С д-р Боян Кулов, доскорошен председател на Асоциацията на българските училища в чужбина и със сегашния й председател д-р Ирина Владикова, си партнираме изключително добре. Така че в тази посока се надявам, че децата, които са в чужбина, ще се върнат – ако не на млади години, то винаги човек търси корените си на по-зряла възраст. Обществените процеси в света така се развиват, че като че ли всеки ще потърси родната стряха, за да намери сигурност и стабилност за себе си и за семейството си. Както казват мъдреците - да не прекаляваме с това, че сме хора на глобалния свят. Не обичам тази дума. Който смята, че е човек на света, той се е отрекъл от корените си. Ние преди всичко сме българи. Трябва да запазим и съхраним българската идентичност и където да сме по света, да не забравяме това. Но един ден ще се приберем. Вярвам. Ако не всички, поне една трета от тях ще се върнат.

- Откликват ли вярно и убедително нашите автори на интелектуалните потребности на учащите се? И конкурентни ли са с книгите си на въпросите, които ги вълнуват?
- Съвременните български писатели дали докосват душата на младото поколение? Разбира се. Имаме изключително добри съвременни писатели и поети, поетеси. Имаме съвременници, които докосват душата на всеки читател, не само на младите хора. По-скоро въпросът е: Обичат ли младите хора да четат? Аз съм дълбоко убедена, че всички инициативи, които провеждат и неправителствени организации и особено СБУ, и медии, седмици и месеци на четенето, библиотеки, на открито, по паркове, градини, къщички за обмяна на книги и т.н., всички тези неща са измислени, за да могат да провокират младите, а и възрастните хора, да се чете. Няма да забравя когато един много стойностен господин сподели с мен за неговото внуче, че трябва да обича да чете: „Моят син досега не е прочел нито една книга и е дипломат, а аз не искам моето внуче да бъде без нито една прочетена книга". Виждам, че младите хора четат електронни книги. Абонират се за електронни книги, купуват ги, и все по-често използват новите информационни технологии. Винаги има групи, които обичат да четат и винаги е имало хора, които не обичат да четат. Но вие виждате колко много ни заливат и от телевизиите, колко много книги има за екстрасенси, за нумерологии и други неща, които като че ли изместват литературните произведения, класическите романи. Но... времената се променят и нравите се променят...


Със съкращения

 

Георги Н. Николов
за в. "България"