Мария Янчева - Кадиев: "Маратонът в Южна Африка беше по-труден от Китайския"

Николай Василев
Печат

marathonМария Янчева - Кадиев е най-популярната българска бегачка на цели и половин маратон в САЩ. Тя е единствената българка, която е завършила успешно изтощителния маратон на Великата китайска стена. Традиционният маратон в Южна Африка е един от 5-те най-трудни маратони в света. Нарича се "Big Five Marathon", защото се провежда в планината Entabeni в екопарка Entabeni Safari Conservancy, в който живеят също и петте животни, които нападат и убиват хора, като лъв, тигър, леопард и т.н. Тъй като нищо не разделя бегачите от тези животни по време на маратона, броят на участниците е ограничен само до 200-300 души.

- Здравей Мария, разкажи ни повече за маратона в Южна Африка. Как се озова там?
- Летях през Лондон до Йоханесбърг. На летището ни чакаха хора от организаторите на маратона и ни беше осигурен транспорт с автобус до Ентабени. Пътувахме 4 часа до там, а на мен ми се събраха общо около 30 часа път. Настаниха ни в 4 различни хотели, а на следващия ден беше така наречената инспекция на маршрута за бягане.

- Как премина инспекцията? Имаше ли нещо по различно от друг път?
- Тръгнахме в 6 сутринта с едни огромни открити джипове, които ни превозваха до планината, където щеше да се проведе маратона. Маршрутът беше маркиран в километри. Изминахме го с джиповете от 1 до 42 км, после се върнахме на старта, където получихме номерата за бягане. По време на инспекцията имахме възможността да видим много видове животни. Рейнджърите спираха джиповете, за да можем да снимаме животните, които преминаваха около нас.

- Какво ти направи най-голямо впечатление по време на инспекцията? Замисли ли се дали да не бягаш само половината маратон?
- Теренът по време на инспекцията ни се видя убийствен, но аз реших да не се отказвам и да тичам целия маратон. Макар, че нямах възможност да тренирам добре, единствената ми подготовка беше този половин маратон, който бях избягала в Канада преди 2 седмици.

- Какъв е климатът в момента в Южна Африка? Как варират температурите?
- Тук в Южна Африка в момента е зима и температурите сутрин и вечер падат до 0 градуса по Целзий, а през деня достигат до 20-25 градуса. Сутринта беше много студено, особено по време на пътуването с тези открити джипове.

- Разкажи ни за самото бягане? През какви трудности премина?
- Участниците, които щяхме да бягаме целия маратон, стартирахме в 9 ч. сутринта, а тези на половин - петнайсет минути след нас. Първите 3-4 км. бяха по равен или леко хълмист терен, но от там се започна изкачване на 10 км. стръмен хълм по неравна пясъчлива и камениста почва. На върха на тези 10 км. ни сложиха по една гривна, която трябваше да носим като доказателство, че си изкачил хълма и ако нямаш тази гривна на финала те дисквалифицират. Слизането надолу беше подарък за краката ми и приятна почивка, ако може така да се нарече, пред новите предизвикателства, които ме очакваха. На всеки 2 км. имаше водни станции, на които местни африканци ни раздаваха вода. След като слязох от хълма се започна бягане по пясъчлив терен. Бягане е силно казано, защото пясъкът беше дълбок, но бързото ходене беше възможно. На определени места, където най-често преминаваха животни, стояха рейнджъри в джиповете си с пушки да отбият преминаването на животните и да реагират в случай на опасност.

- Ти срещна ли животни, докато бягаше?
- Да, срещнах жираф и една зебра, която изскочи отнякъде изневиделица и бягаше силно покрай мен и малко се изплаших, но ме отмина.

- Какво стана по нататък в бягането?
- До 25 км. теренът беше песъчлив и се вдигаше много прах, който затрудняваше дишането и се залепваше по изпотените тела на бегачите. От 25 до 28 км. имаше стръмен баир, който беше много труден за изкачване, отвесен, той повали много бегачи. Толкова беше стръмен, че изкачвайки се, почти целуваш земята. Бях го видяла на You Tube и изглеждаше труден, но всъщност се оказа много по-труден за преодоляване. Имах чувството, че няма да мога да го изкача и че ще остана там някъде по средата. Кръста ниско долу ме заболя от превиването и всяко едно мускулче на краката ми трепереше.

- Успя ли да го изкачиш?
- Изкачих го и си заслужаваше. Когато погледнах надолу, гледката беше прекрасна. Огромни планини, а в долината имаше езеро, в което живееха крокодили. Всъщност, ние преминахме около него, преди да започнем убийствения хълм.

- Имало е второ трудно изкачване?
- Да, след това продължихме по хълмист неравен терен за около 7-8 км. и никой не можеше да бяга, дори ходенето беше болезнено и тежко. Слънцето напече силно, но въпреки това температурата беше приятна за бягане, подухваше ветрец.

- Имахте ли определено време, за което трябваше да се справите с маршрута?
- Да, имаше. По време на маратона на три пъти измерват времето, за което бягаш и ако не си достигнал до определен километър за определено време те дисквалифицират и превозват с джип до финала. Аз се движех добре и преминах без проблем през тези засичащи времето пунктове. От 32-ия километър, теренът стана по полегат с редуващи се по-ниски каменисти хълмове. По това време вече не можех да бягам и редувах бягане с ходене. Използвах всеки един полегат или наклонен терен да бягам, за да мога да компенсирам ходенето пеша по баирите.

- По време на маратона в група ли се движехте или бяхте разделени?
- Бяхме се разредили много по терена и на много участъци бях съвсем сама. На 38 км. получих крампа в мускула на прасеца на левия ми крак за около минута. Това никога не ми се беше случвало и се изплаших, защото ми оставаха още 4 км. до финала, но се оправи и продължих. Последните 3 км. бяха равни, а най-последния беше наклон. Аз толкова се зарадвах, че видях финала на този труден маратон, че наклона го избягах за 3 минути.

- Каква беше атмосферата на финала?
- На финала беше страхотно. Имаше музика и тъй като финиширах сама ми обявиха името и хората ръкопляскаха. Получих медал с много прегръдки от основателите на маратона и други бегачи. Беше много вълнуващо. Погледнах си часовника и видях, че съм завършила за 5 часа и по-малко от 10 минути. Бях си подобрила с около половин час времето от маратона на Великата китайска стена. Маратонът в Южна Африка беше по-труден от Китайския и това е мнението и на други бегачи, които са бягали и двата маратона.

- Защо мислиш така? Кои бяха основните трудности в Южна Африка?
- Основните трудности за мен бяха часовата разлика, която не можах да оправя след дългото пътуване насам, високо хълмистия терен, 1800 метра надморска височина, което беше много за моите дробове, и най-вече страхът да не бъда нападната от диво животно. Макар че мерките за сигурност бяха огромни, бяхме предупредени, ако срещнем диво животно, което е спряло и ни гледа, да спрем моментално и да го гледаме в очите. Не можех да си представя как ще стоя спокойно и ще гледам някой лъв в очите, на много участъци бягах съвсем сама. Радвам се, че всичко завърши добре.

- Кое е следващото предизвикателство, към което си се насочила?
- Останалите три от най-трудните "adventure" маратони, които искам да избягам са "The Petra Desert Marathon" в Йордания, "The Bagan Temple Мarathon" в Майнмар и евентуално "The Polar Circle Мarathon" в Гренландия.

- Искаш ли да благодариш на някого?
- Искам да благодаря на семейството ми, което винаги ме подкрепя и на всички роднини и приятели.

 

Николай Василев
спортен кореспондент на в. "България"