В. Макаров: Искам да подаря нещо истинско на емигрантите ни в САЩ!

Венцислав Жеков
Печат

makarov1Визитка:

Виктор Макаров е „поет с китара" или (както се наричат тези хора днес) бард! Роден е в София. Баща му е от Санкт Петербург – Русия. Той знае защо живее в България и защо не иска да е в Русия..., но му липсва руското, общението с руските хора, руската музика и литература, и заради това разбира душата на емигрантите ни! Следвал е Биология и Богословие. Работи като преводач.

- Г-н Макаров, понятието бард сякаш е купешко, какво означава то днес, в България?
- Първоначалното значение на думата бард е – определена каста келтски жреци, които пишат и изпълняват песни за богове и герои, поради което са считани и за особено мъдри. Те са участвали във воденето на преговори между благороднически семейства. Водели са се като посредници и съветници.

- Това нещо като „романтиците на Средновековието" ли е...?
- Думата тръгва още от келтите, от предхристиянската епоха. Единственото, което в наше време се е запазило в тази дума, когато не е в исторически текст, е фактът, че хората, които днес наричаме бардове, сами пишат песните си и сами ги изпълняват, обикновено. Другото име, под което са известни е „поети с китара", но все повече хората, които спадаме към това движение, избягваме да използваме израза, защото е свързан с конотации от миналото, които до голяма степен не съответстват вече на истината и подкопават имиджа ни. Като чуят хората за поети с китара, си представят някой, който едвам-едвам свири, едвам-едвам пее и може би пише хубава поезия, но дори това не е задължително. Представят си хора, които са леко брадясали и леко пийнали, не задължително, но често...!

- Днешните бардове алюзия за Висоцки ли са, или има и нещо друго...?
- Всъщност в по-старото поколение български бардове определено има много явни текстуални, певчески и музикални алюзии към Висоцки и Булат Окуджава, или пък към Жана Бичевская – сред жените. Днес обаче разнообразието – и в музикално, и в поетично отношение – е много по-голямо. Има бардове, които пишат класическа, римувана и ритмична поезия, тип Валери Петров – разказват истории. Има и други, които пишат постмодерни неща, тип – Георги Господинов, но успяват да ги превърнат в песни. Все още има бардове, които следват стилистиката на Висоцки и на Окуджава, но има и други, които свирят джаз, блус, боса нова, келтска музика, дори имаме и един представител на бардовското движение, който свири акустичен психаделичен метъл.

- Каква е разликата между това да се изпее и да се чете една поетична творба?
- Четенето изисква определени актьорски заложби. При авторското четене от епохата на социализма, поетът монотонно, спазвайки ритъма и римата, четеше стиховете си. Добрият актьор напротив пренебрегва ритъма и римата, докато чете, за подчертае мисълта или историята. При пеенето, обикновено, човекът пишещ песен, я оформя така, че една завършена мисъл да съответства на една музикална фраза, което позволява на слушателя много по-лесно да обхване мисълта на автора. Песните имат и друга особеност, свързана с въздействието на музиката – тя сякаш подминава ума и бръква в душата, като праща текста директно в сърцето!

- През юли Ви предстои пътуване до САЩ, ще имате ли представяне и там, пред емигрантската ни публика?
- Преди 8 години имах възможност да представя авторски рецитал пред българи в Шарлот (Сев. Каролина). Сега завършвам албум, стилистиката е лек акустичен арт-рок с елементи на българско етно, келтски звуци, малко джаз – има гайди, тамбури.... До заминаването ще е готов и се надявам, когато бъда в САЩ, да мога да представя там творбите си! В края на пътуването ще имам една свободна седмица в Чикаго (17 – 21 юли), където е най-голямата ни диаспора в Северна Америка. Ще ми се да се свържа с тези наши сънародници и да ги зарадвам с родна реч и авторска музика!

- Каква е организацията на бардовете в България, има ли регулярност на изявите Ви?
- Единна организация няма. В Бургас, където има най-много бардове, има сдружение, създадено, за да движи най-големия български бардовски фестивал – „Солени ветрове", който се провежда на открита сцена „Охлюва" в бургаската морска градина и тази година той ще бъде на 11 и 12 август.

- Какво представляват „Вечерите на изпятата поезия"?
- „Вечерите на изпятата поезия" е софийска поредица, която организирам вече втора година. Това са ежемесечни концерти, на които понякога се представят пет-шест автора наведнъж, но в повечето случаи – по едни творец, или една група. Напоследък тези концерти се случват в неделя вечер в Студио 5 на НДК. Последно за този сезон ще представим Митко Таралежков на 18 юни. Събитията се стриймват по интернет от радио „Бинар" (онлайн-версията на БНР), т.е. предават се на живо. В сайта на „Бинар" всеки може влезе и да ни слуша в реално време. Бардовете имат и много други събития. Имаме палатъчен фестивал, който се организира в края на юли – 28 и 29, в с. Киселчово, в Родопите. Казва се „Бардово бърдо". Наесен в София предстои и голям международен фестивал, който се казва Sofia Singer Songwriters Festival – от 25 септември до 1 октомври. Иначе най-старият фестивал е „ПОКИ" (т.е. ПОети с КИтара) в Харманли – вече тридесетгодишен.

- Какво очаквате от публиката в Америка?
- Струва ми се ,че хората, които от много години живеят извън България, знаят защо не са в България и обикновено мотивите са свързани или с икономическата ситуация в България, или с неприятната бюрократична ситуация и корупцията. От друга страна това са хора, които обичат родината си, приятелите и роднините си. Такава публика би приветствала нещо, което ги свързва с техните корени, нещо, което звучи на български, направено е в България и е донесено при тях, автентично!

- А защо с китара...?
- Ето това е една от причините да бягаме от понятието „поети с китара". Не всички бардовете са поети именно „с китара". Някои свирят на пиано или на арфа, а в Литва например доста бардове свирят с акордеон! Обаче е вярно, че китарата се носи много по-лесно от пианото... И където и да я занесеш, с нея винаги върви и частица от домашния уют. Тя създава усещането за близост, за „пеене на ушенце".

Ето и малко линкове в интернет пространството:

Нов канал в YouTube за българска бардовска музика (съдържа и телевизионни предавания с участие на бардове):
https://www.youtube.com/channel/UC80F1w8c-QcsIslwJU1AlaQ

Facebook страница на българските бардове (поети с китара):
https://web.facebook.com/groups/bardsbulgaria/

Facebook страница на фестивала „Солени ветрове":
https://web.facebook.com/Bard.Burgas/

Facebook страница на Виктор Макаров, за онези, които биха желали да се свържат с него:
https://web.facebook.com/victor.o.makarov
e-mail на Виктор Макаров: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Предаване по БНТ2 за софийските бардове:
https://www.bnt.bg/bg/a/sofiyskite-bardove-16042017

Филм за двадесетгодишнината на ПОКИ:
https://www.youtube.com/watch?v=wvGbIua1HL8

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София