Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
октомври 16
Home Седмицата Личности Да сложиш боксовите ръкавици или да намериш себе си

Да сложиш боксовите ръкавици или да намериш себе си

Е-мейл Печат ПДФ

dobri1Интервю с писателя Добри Карабонев по случай неговия 70-годишен юбилей

Понякога съдбата ни среща с някой и той завинаги става част от нашия живот. С писателя Добри Карабонев пътищата ни се кръстосаха тук, в Чикаго. Той винаги е бил и е част от онова малко общество, което някои наричат творческа интелигенция. Писателят, творецът Добри Карабонев, с неговата неизменна мустаката усмивка, изпълнен с енергия и творчески идеи и хъс. Автор на комедиите "Баджанаци в Америка", "Нашенки", "Шопи", на драмата "Карин", на няколко детски пиеси. Като кореспондент на вестник "България" отразява събитията в българската общност.

След успешния му първи роман в Америка "Да намериш себе си", съвсем скоро излезе от печат и четвъртата му книга "Вероника, светицата от Чикаго", чиято премиера се очаква с голям интерес, защото тя се явява като продължение на неговата първа книга.
На сладкодумния разказвач Добри Карабонев пожелавам крепко здраве и творческо вдъхновение, и "На добър час" на новата му книга "Вероника, светицата от Чикаго". Повече за своя живот и творчески планове Добри бе така добър да сподели в това интервю:

- Кой сте Вие?
- Като име, Добри Карабонев. Роден в София, през миналия век на далечната 1947 година в един от най-старите квартали на столицата. Квартал Банишора. Това беше най-гъсто населения квартал по времето на моето детство. През него минава една от главните улични артерии на столицата, булевард „Мария Луиза", където като транспорт по нея само кораб не се движи. Днес вече и метрото. С носталгия си спомням за него, за прекрасната градина с тополите, за чешмичката с маймунката и много за... които сега ме умиляват.

- Как бихте описали себе си?
- Като спокоен, уравновесен. Като видял много през живота си човек. Мога да давам акъл, но мога и да взимам, което според мен е по-доброто качество.

- От къде започва пътят ви и къде минава?
- Пътят ми започва от едно радостно и щастливо квартално детство. Имах прекрасни родители. Нищо не ми е забранявано, имах свободата сам да избирам. Близостта на стадион „Локомотив" и неговите тренировъчни бази в квартала ни даваха възможност за спорт. Играх една година футбол, по-късно волейбол, даже за кратко и бокс. И макар че треньорите ме харесваха, не се задържах в спорта. За дълго бях пленен от планинарството. Бяхме голяма група момчета и момичета, които се катерехме по върховете на родните планини. Почти няма хижа, която да не съм посетил и спал. В Лъкатнишката пещера „Черната дупка" изкарахме два дни под земята. Беше невероятно. На десетки метра дълбочина. Днес обаче ме побиват тръпки и със сигурност не бих го направил.

- Професия, талант, хоби – кое определя посоката на Вашия живот и по какъв начин съчетавате мечтите с реалността?
- Малко преди да вляза в казармата, за да отбия двегодишния си дълг към родината, както се казваше тогава, с моя по-възрастен приятел Пепи Фотото (казвахме му така, защото само той имаше фотоапарат), посетих Държавния полиграфичен комбинат „Димитър Благоев", където той работеше. Бях пленен от това, което видях. Имах възможността да проследя целия процес на подготовка за печат на вестник „Отечествен фронт". Когато по-късно го държах в ръцете си, усетих колко много съм впечатлен и завладян от тази професия. За това, връщайки се отново в цивилизацията след казармата, се отдадох на полиграфията с любов. Отдадох на нея 33 г. от своя живот. През ръцете ми преминаха десетки заглавия на вестници, списания и книги. Бях свидетел на първите демократични вестници. На първия брой на в-к „Демокрация", където имах думата в обсъждането на „главата" му заедно с Йордан Василев, неговия първи гл. редактор. Това бяха страхотно вълнуващи дни на демократичните промени в страната ни. Лидерите на всички партии минаваха тогава през печатницата, за да видят на живо своя вестник. Скучният и монотонен печат се отприщи. Вестниците станаха изключително интересни. Свободата на словото заля читателите с разкрития и истини. Вестници като „Ден", като „Република" на Александар Йорданов бълваха материали, разкриващи неподозирани истини, които бяха табу за обикновения читател по времето на режима на БКП. Днес съм горд, че съм свидетел на всичко това благодарение на професията, която си избрах.dobri2
Още като ученик, преди аз да се усетя, учители и ученици бяха забелязали моя артистичен талант. По-възрастните от онези години си спомнят, че имахме в часовете по български и час по изразително четене. В този час падаше голям смях. Четяхме обикновено текстове, наситени с пряка реч. Аз така се вдъхновявах в изразителното четене, че в класа настъпваше или голяма тишина, или точно обратното. Съучениците ми се заливаха от смях. Особено на диалога от „ Криворазбраната цивилизация" с Анка и Маргариди. Със съученичката ми Виктория бяхме страхотни. Допаднахме си в изразителното четене и получавахме бурни аплодисменти. В ученическия театър бе и първата ми роля. Играхме „Кървавото писмо" по Захари Стоянов. Бях Бенковски. Години по-късно завърших школата на „Театър на транспорта" - София и станах негов член от колектива. На театъра посветих другата голяма част от живота си. Имах удоволствието да изиграя на софийска сцена ролята на Маргариди от „Криворазбраната цивилизация". Тази пиеса на Добри Войников бе едно от най-посещаваните представления. Ролята на Марийка тогава играеше моята съпруга Магдалена Карабонева. И като говорим за посока в живота, от сърце бих казал, че това беше българския театър. Толкова съм влюбен в него, че и тук зад океана играх, режисирах и поставих няколко постановки. Голяма част от които с деца.

- Какви книги пишете и кое ви вдъхновява?
- Книгите ми са изключително на съвременна тематика. И то главно в паралел с България и Америка. Животът тук и там, отразен в огледалото на ежедневието. С лек политически нюанс, подсказващ, че авторът не е безразличен към ставащото в родината му. Вдъхновява ме желанието да пишем истината.

- Какво е вашето разбиране за таланта?
- Ще кажа това, което казваше и моят добър приятел, Георги Витанов-Богат, който ни изненада и напусна рано този свят. Вечна му памет, да почива в мир. „Талантът се ражда, не се придобива.„ - бяха неговите думи, а аз ще допълня: Имайки го, трябва да го развиваш. Да го използваш и обогатяваш правилно. Той е даденост, така както маята за хляба. А хубав хляб става, когато знаеш колко мая да сложиш в тестото.

- Вашият най-голям грях? Какво не бихте простили?
- Няма безгрешни хора. Грехът е част от живота на човека. Не бих простил предателството от близък човек. Много боли..

- Какво е вашето разбиране за щастие? Вие щастлив човек ли сте ?
- Всички знаем, че щастието е относително понятие. Постоянно щастие няма. Възклицания като: „Боже, колко съм щастлив днес" или „Е това ме прави щастлив" го доказват. Специално аз, да, мога да кажа, че съм имал много щастливи дни и моменти в живота си. Няма по-приятно чувство от това да те докосне щастието.

- Опишете идеалното място, където бихте искали да бъдете.
- Идеалното място е там, където е семейството ти. Много наши сънародници тук зад океана са го разбрали...

- Коя е несбъднатата ви мечта?
- Докато е жив човек, той мечтае. Мечтите са стимул за живот. Често те не се сбъдват, но това не значи, че трябва да спрем да мечтаем.

- Какви са бъдещите ви планове в краткосрочен и дългосрочен план?
- Като помъдрял и улегнал вече мъж на седемдесет, не бих искал да си поставям цели и да кроя планове. Тук е мястото, където да кажа, че искам и мечтая по-дълго да съм с внуците си.

- Какво е вашето послание към читателите?
- Да обичат и ценят българската литература. Тя е голяма част от нашето културно наследство.

- Каква е вашата молитва за България?
- Да даде Господ, разум и повече вяра на българите. Да обикалят света, но никога да не забравят родината си.

- Напишете любим откъс от Ваше произведение.
- Когато пишех романа „Да намериш себе си", бях стигнал до едно място, където полковник Литаков се обажда на своя приятел в Чикаго и между другото казва..: „Знаеш ли, Богомиле, че ми идва да сложа боксовите ръкавици, да влезна в парламента и да тръгна между редовете...". Това са думи на един честен и неподкупен полицейски служител. Дойдоха ми спонтанно. Днес, десет години по-късно след написването на романа, те отново са в сила.

 

Райна Недялкова-Качулкова,
за в. „България"

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер