Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
април 24
Home Седмицата Личности Почина писателят Георги Витанов Богат

Почина писателят Георги Витанов Богат

Е-мейл Печат ПДФ

bogat1ТЪЖНО СЪОБЩЕНИЕ

Скъпи приятели, писатели и поети,
С прискърбие ви съобщаваме, че на 30 март 2017 г. внезапно почина писателят Георги Витанов Богат, нашият председател и учредител на Съюза на българските писатели в САЩ и по света. Той беше голям българин, родолюбец и мечтател, силно обичащ родния си край. Във всички негови творби лъха на въздух, гора и трева от Пирина. Стиховете и разказите му са своеобразен лек – АНТИНОСТАЛГИН, както той сам ги нарече, жива картина, пресъздадена с характерния диалект на родното Добринище. Имаше още много мечти, които не успя да осъществи. Спря ненадейно и коварно житейският му път. Вечността го отнесе тихо от нас, карайки ни да тъжим и да останем със спомени за него. Бог да го прости!
ОТ УС на Съюза на българските писатели в САЩ и по света

Опелото ще се състои на 8 април, събота, 15:00 часа, храм "Света София"

 

ГЕОРГИ ВИТАНОВ БОГАТ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА ПРЕД КНИГИ NEWS

- Какво представлява оглавяваният от Вас Съюз на българските писатели в чужбина? Какви цели си е поставил, какви хора включва?
- Понеже в повечето публикации, информации, въпроси за интервюта и прочие в пресата и интернет пространството името на този творчески съюз се преразказва и интерпретира по всевъзможни начини, искам да уточня, че по документите от вписването на тази организация, по щатските закони на щата Илинойс и по федералните закони на САЩ, точното име е: „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА" Това е първият не само в литературната история, но и в историята на България въобще творчески съюз извън страната. Основната идея на неговите учредители за създаването му възникна от презумцията, че почти 90% от българската литература, литературната ни класика е писана в чужбина. Тоест, гръбнака на нашата литературна класика е емигрантски. Ще припомня само няколко имена: Любен Каравелов и Христо Ботев пишат в Браила – Румъния. Раковски – в Сърбия. Д-р Петър Берон – в Париж. Иван Вазов, Добри Чинтулов, Ст.Михайловски, Добри Войников – в Одеса, Русия. П. Р. Славейков – Цариград... Вие сами бихте продължили дълго още този списък на нашите класици. Даже Алековият бай Ганьо е провокиран от европейската шетня на създателя му!...А да напомням ли, че и нашето АЗ,БУКИ е „емигрантско производство", т. е. създадено във Византия?!!! Който не е живял в „изгнание" и не носи дух на космополит, само той не познава онова въпиещо чувство, наречено носталгия! Онази „остра домашна недостатъчност", която затъква едни 3D очила на очите, като в триизмерно кино, просветлява в много „D" ума и сърцето и човек, колкото критичен и нихилистично настроен да е към домашно битовото, махленското, селско-провинциалното от там, от където идва, всичко това започва да му изглежда мило, родно и скъпоценно. Даже опърдяните дядови потури изглеждат с по-съвършена кройка от панталон „Версаче", а забуленият в коприви, полуразкъртен, дъсчен клозет в дъното на двора зад плевнята, лъха не на нужник, а на щанд на „Диор". Носталгията е мощен генератор на родолюбие, защото човек не е космополит. Човекът е домашно животно, със строго определен регион на произхода. Като жито от Добружа, вино от Мелник и мура от Пирин. Мечката родена във вечните снегове е бяла. Не в Америка - на Оня свят да иде, той носи в себе си всички вродени качества от там, от където идва и дори иска да ги наложи. И като не може - убива му и му е гутаво, 3D очилата изхвръкват на ума и сърцето му и започва да идеализира. И козата вързана на междата, и смока в шипока и мравката в тревата са негови мили същества, да не говорим за хората... Ето, аз да речем, съм горски човек, в гора съм раснал и това си ми личи. Не може човек роден между трите планини Пирин, Рила и Родопите да се чувства комфортно в една безкрайна равнина, каквато тук е Илинойс – Средният Запад. Очите ти няма на какво да се опрат, за да си починат. Небостъргачите в Даун Таун са ти недостатъчни – крехки и нестабилни със стъклените си фасади, в сравнение с пиринските върхове, чиято мощ и вечна красота са пили очите ти и попивала душата ти. Усетих красотата на нашата възрожденска архитектура с каменните дувари, широкополи стрехи и калпаклии комини, едва когато дойдох в Америка и заживях в билдинг във форма на куб от неизмазани тухли. А 90% от сградите тук са такива. Един стар емигрант ми рече: "Като се прибрах в България за пръв път от 30 години, братче и душманите ми бяха мили и интересни!" Затова изкуството на емигранта е силно и завладяващо. То е обагрено от романтика, изчистено от недъзи и несъвършенство, почти стилизирано, идеализирано до съвършенство от живи образи и картини, и е оцветено с най-прекрасните цветове в душата на емигранта, лелеяща „за дома". И не само словесното, и не само изобразителното, и не само музикалното изкуство, но и „изкуството" да живееш в чужбина въобще. Това, което носиш в себе си от там, от където си дошъл – това си ти. Това е твоята опора, твоята спасителна сламка в един чуждоземен, чуждоезичен и с коренно различна от твоята култура свят, което те държи. И си казваш, чакай бе, Емпайър Стейт Билдинг и Сиърс Тауър са детски играчки, създадени от човека, пред божите създания, Пиринските и Рилските върхове, а Сентръл Парк в Ню Йорк си е направо една градска градина пред нашенският, огромен и вечно зелен парк Родопите! Затова бе и създаден този СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА, защото българските писатели в чужбина дишат по-български, мислят по-български и пишат много по-български, отколкото българските писатели в България. Страх ме е за младите у нас, защото те започват да сричат нещо с български думи с абсолютно не български дух и светоусещане. Те се преструват на западноевропейци ли, на американци ли, или на космически пришълци. Все едно слушаш напълно лишен от лингвистична дарба чужденец, човек не речовит, който се мъчи да да ни каже нещо на български. Пишат на някакъв аналогов ли, или цифров български, та „произведенията" им приличат на автоматичен превод на Гугъл. Не знам, срамуват ли се от богатият и жив български език или просто не го владеят!!!

- Защо е тъй непознат този писателски съюз в пределите на България?
- Ами защото е нещо съвсем ново. Сега през април ще честваме една година от учредяването му.

- Този СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА, както ме поправихте, допуска ли в редовете си писатели, живеещи в България? Би следвало да ги допуска, тъй като за днешните талантливи български писатели държавата е мащеха...
- Разбира се! То си личи от името – „и по света" включва и България, естествено. А в това, че държавата е „мащеха" няма нищо страшно. Защото няма държава в света, която да „дундурка" в скута своите творци, да дори те и да са творци на словото. Това е остатъчно мислене от соцвремето, когато българското писано слово бе строго наблюдавано и контролирано от службите от „западно влияние", когато „незаконното" разпространяване на писано слово поддлежеше на съдебно преследване по същият член и буква от соцнаказателен кодекс, както незаконното притежание на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Когато до всеки що-годе пишещ стоеше и по един от ДС да го слуша и докладва, ако написаното от него и говоренето му се разминават. Защото ти трябва да пишеш за „утвърждаването на положителният герой на социализЪма", за „правата линия на Партията" дори когато тя е крива, за „нашият пръв Партиен и Държавен ръководител др. Т. Живков" и така нататък. Защото тогавашните председатели на СБП –София бяха задължително членове на ЦК на БКП и за да станеш ти член на СБП, да ползваш „творчески командировки – 500 – 1000 лв.на година /десетина заплати на обикновен човек/, почивки в почивните бази на СБП на нищожни цени, да ползваш Правителствената болница или болницата на МВР, баснословни творчески аванси за написване на книга, която после не бива издавана или пък издадена, но никой не купува и чете... Да станеш ти такъв член с толкова облаги, трябва основно да си проучен за „благонадеждност" и „вярност", предложен от член на ЦК, от Секретар на ЦК, от Службите и от поне още двама „мастити писатели", избрани преди това по същият надлежен начин. Другото условие – задължително да си член на БКП. Това беше привилегия по-голяма от привилегиите на партизани, ятаци и Активни борци. Е, добре! От тая армия „писатели" /около 250 -300 души/ в скута на „Партията" и на нейна кърма, колко от тях оставиха стойностни произведения!? Я се съберат на пръстите на двете ръце – я не. Но кои останаха?! Не тия, отглеждани и култивирани в силно торената и обилно поливана градина на ЦК на БКП, в оранжерията на СБП и в лабораторията на МВР. Останаха „саморасляците", Радичков, Хайтов, Станислав Стратиев, Ивайло Петров, Антон Дончев, Свобода Бъчварова, и неколцина още самородни таланти, които някак си успяха да „излъжат" системата и се опазиха като творци и личности. Но имаше и доста наистина талантливи, млади тогава автори, които продадоха таланта си пишейки оди в прослава на „комунистическата правда". Да не говорим за така наречените „литературни критици". Те бяха главните цензори на тогавашният „литературен процес" и като хищници, готови да разкъсат всеки автор на парчета, щом като им смигнат „отгоре". А да говоря ли за външно издателските рецензенти, наричани още тогава „поръчкови убиици на книги" и автори?! Няма училище, още по-малко Партия за таланти. Талант не се „създава". Той се ражда. Такова училище имаше навремето в СССР и се наричаше „Литературен институт Максим Горки" в Москва. Но нито Пушкин, нито Толстой, ни Лермонтов, Достоевски и Гогол са завършили този институт. Даже самият Максим Горки не го е завършил. А завършил този „литературен институт" велик руски писател аз не познавам. Ако някой познава такъв – да каже. Защото, който може – го може. Още древните са го казали, талант не се създава. Талантът се ражда. Талантът е природно явление.Този „литературен институт" е бил създаден като люпилня на славословие на „комунистическата идея", като казарма, в която всички „литературни творци" под строй пеят и прославят „светлото комунистическо бъдеще". Нема да забравя думите на моят учител по скулптура проф. Иван Фунев, който говорейки на своя диалект от врачанско казваше: "Немойте като изучите това училище тука и натурите дипломите си по джебовете , да си помислите, че сте кой-знае какви висшисти и учени люде! Вие сте калджии и каменари. Кой извае от кал човек или добиче, и го издялка от камик, на човек и на добиче да мяза – майстор е. Който не – нищо не е! То си е Божа дарба, ама и майсторлък. Каща се гради тухла по тухла, писмо се пише дума по дума." Мисля, че след „масовизацията" на СБП – София, този „съюз" се обезличи в голяма степен, там влезе куцо и сакато, кьораво и кьопаво, да има „масовост" и един уважаващ себе си талантлив автор не бива да съжалява за това.bogat2

- В момента българските писатели са разделени на няколко племена (именувани за благозвучие „съюз"-и, „сдружения"), като всяко от тях воюва с всички останали. Така т.н. Сдружение на писателите отрича съществуването на най-талантливия съвременен български писател Александър Томов, СБП също не го забелязва. Любимо занимание на т.н Сдружение е да оплюва друг един талантлив съвременен писател – Антон Дончев, заради това, че бил написал „Време разделно". Другите писателски сдружения силно наподобяват секти, самозатворени общности, чието основно занимание е да изграждат крепостни стени... Разказвам Ви всичко това за да стане ясно, че общобългарски съюз на писателите днес няма, то тази и беше целта на тези, които организираха геноцида над нацията ни – да не допуснат никаква общност. Къде е вашия Съюз в този печален пейзаж?
-Аз също бих попитал, в коя сфера на обществено политическият живот в България пейзажът не е печален?! Нашият СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА е преди всичко съюз на пишещите българи по света. Това обаче не изключва България като част от света. Имаме номинации за членство в нашият съюз на хора пишещи, живеещи постоянно в България. Много от тях са членове на СБП - София. Сигурен съм, че тези пишещи хора са разочаровани от своето „членство", като една сива членска маса, която е използвана за защита на имотите на СБП-София, от които се възползват неколцина от управниците на този съюз. В случая СБП-София се явява като едно феодално владение под егидата на „творческа организация". Една от целите на нашият съюз е повдигане духа на тия хора, че не са сами в чуждоезичния свят, че са неразделна част от една общност, която е допринесла за развитието на културата на половината цивилизован свят. Случайно явление ли е канонизирането на Св.Св. Кирил и Методий от папа Йоан Павел II за „СПАСИТЕЛИ НА ЕВРОПА"? Защото, ако западната половина на Европа се развива на основата на латинската култура, то източната и половина се е развила на основата на българската култура. Като им разправям това тука на американците, те гледат смаяно и учудено. Другата идея на нашият съюз е подпомагането на талантливи пишещи в издаване на книгите им и още, много важно – превеждането им на английски и други западни езици. Защото популярността на съвременната българска книга извън България е равна на нула. Защото една Албания има своя Нобелов лауреат, Исмаил Кадаре и Сърбия също, а ние къде сме?! Вие споменахте Александър Томов. Това е изключително надарен български писател и винаги съм мислил, че е член на СБП-София. Още в соц времето той бе издаван, публикуван във всички тогавашни литиздания, доколкото си спомням критиката го „критикуваше положително". След промените бе и председател на СЕМ. Не знам защо софийските писатели не го искат?! Колкото до Антон Дончев, да не признаваш Антон Дончев и „Време разделно", то е все едно да не признаваш Иван Вазов и „Под игото".

- В отчаянието си, породено от наложената липса на диалог между писателите съм си мислел, че не е невъзможно да се появи някакъв обединител извън пределите на България, като някакъв Бог от машина... Вашият поглед към къде е насочен – единствено към писателите в чужбина ли?
- Ами, аз май отговорих вече на този въпрос. Колкото до Вашите мисли за появата на обединител на българските пишещи люде, дай Боже нашият Съюз да е този „обединител". То природата вакуум не търпи.

- Мисля си, че Словото е най-истинската ни Родина. Изхождайки от това схващане, би следвало българските писатели по света да наченат онова духовно обединение на българите, от което се нуждаем. Това би било спасителното обединение, съгласен ли сте?
- Напълно съм съгласен.

- Съгласен ли сте КНИГИ NEWS да започне да представя българските писатели по света?
- Това е чудесна идея!Приветствам я!...

- Между впрочем, ще ми се да издам една доскоро смущавала ме тайна за КНИГИ NEWS – местонахождението на около 50% от всекидневните посетители е на хора, чиито компютри са базирани в САЩ. Това са безспорно българи. А по-нататък географското разпределение на посетителите на сайта е такова – около 30 % е от хора, чиито компютри са базирани в Европа. И едва 20% от посетителите на сайта са с компютри, базирани в пределите на България. Това географско разделение показва, че по-голямата част от българите живее извън пределите на страната. Тъжно, но е така. Или, че българите, които живеят извън страната се интересуват много повече от състоянието на българската литература?
- Разбира се! Аз отдавна наблюдавам този феномен. И не просто четат – петимни са за българско слово! И не само четат. Те пишат! Да не се повтарям, но българите в чужбина пишат по-български от пишещите в България. Е, вярно, има и доста графомания и халтура, нали между ядливите растения никнат и плевели, но тука има страшно много автори, майстори на българското художествено слово, което е също феноменално.

- Кой сте Вие, Георги Витанов Богат?
- А, сега, де! Ами човек. Просто човек! Homo erectus - щръкнал човек. Е, и homo bulgarikus, разбира се. Едно време моята баба, която говореше перфектно турски, гръцки и латински, бе извор на народни песни, приказки, пословици и поговорки, казваше:"Прави що правиш – ЧОВЕК бъди!" И аз се мъча да бъда, доколкото мога.

- Какво не Ви харесва в КНИГИ NEWS?
- Няма съвършени неща. Но КНИГИ NEWS е едно изненадващо добро електронно издание за българска литература и култура.

 

Интервю на Стоян Вълев
www.knigi-news.bg

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

BULGARIA SECOND...

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер