Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

сряда
август 16
Home Седмицата Личности Белла Христова: Мечтая да свиря на българска сцена

Белла Христова: Мечтая да свиря на българска сцена

Е-мейл Печат ПДФ

bella1Любовта към музиката на Белла Христова започва, когато едва шест годишна докосва за първи път цигулка. Родена в Плевен в семейството на професионални музиканти, младата цигуларка развива любовта си към струнния инструмент в майсторските класове на Руджеро Ричи в Залцбург. През 2003 г. постъпва в Музикалния институт Къртис, а през 2010 г. се дипломира от университета в Индиана, САЩ, като възпитаничка на Хайме Ларедо.
Считана за една от най-талантливите цигуларки на своето поколение, Белла Христова е носител на множество престижни награди. През 2007 г. тя е отличена с първа награда на международното съсзтезание по изпълнения на цигулка „Майкъл Фишър" в Нова Зеландия. Две години по-късно печели първото място по време на международни прослушвания на млади концертни изпълнители, а през 2013 г. е удостоена с престижното отличие „Ейвъри Фишър", връчвано само на изключителни инструменталисти, показващи отлични професионални резултати.
Виртуозните изпълнения на Белла са забелязани от реномирани издания, които хвалят нейните майсторски изпълнения и сценичното ѝ присъствие. „Всеки произведен от нея звук е превъзходен", отбелязва авторитетното издание The Strad, а Washington Post я нарича „изпълнител със забележителна сила и контрол, който посреща предизвикателствата на музиката със сериозен фокус и жизненост, достойна за професионален атлет". За New York Times, изпълненията на Бела Христова се характеризират с „експресивни нюанси и богати тонове".
Соло изпълненията на младата цигуларка покоряват някои от най-известните концертни зали в света, сред които Carnegie Hall, Lincoln Center, Merkin Concert Hall, the Kennedy Center, а гастролите ѝ включват изпълнения с филхармоничните оркестри на Ню Йорк, Пасадена, Канзас, Ню Хейвън, Бъфало и Колъмбъс. Международните ѝ участия са акомпанирани от Канадския национален оркестър, Естонския национален симфоничен оркестър, както и симфоничните оркестри на Астурия и Корея.

- Родена си в Плевен в семейството на музиканти. Кога усети за първи път, че музиката е твоето призвание?

- Откакто се помня живея с музика. Не мога да определя конкретния момент, който е формирал желанието ми да бъда професионален музикант. Това сякаш е бил един бавен, плавен и постоянен процес, започнал в ранните ми детски години. Аз пораснах заобиколена с музика: майка ми беше хоров диригент и пианист, а баща ми – композитор. Домът на семейството ми бе затрупан с грамофонни плочи и музиката беше незаменима част от ежедневието ми. Тъй като вкъщи имахме пиано, първите ми детски желания бяха свързани с него. Майка ми, обаче, настояваше да се науча да свиря на цигулка и под нейно наставление започнах със заниманията си с този инструмент. Днес съм безкрайно благодарна за нейните съвети и напътствието да избера точно цигулката, защото не бих могла да си представя да се занимавам с нещо друго.

- Първите си стъпки в музиката правиш в България, но професионалното ти израстване се случва в САЩ под ръководството на Джейми Ларедо и Айда Кавафиан. Как се изявява българското у теб като музикант?
- Моите изпълнения са винаги вдъхновени от България. Родината ми е хранилище на старо изкуство и богата история, с която се гордея. Връзката ми с българските и руските фолклорни мотиви, обичаи и нагласи е много силна и изявена в темперамента ми на изпълнител. Когато слушам произведения на български и руски композитори усещам неописуемо чувство на близост и еуфория... сякаш са ми в кръвта! Често когато публиката ме изкара на сцената на бис, аз свиря на цигулка ръченица и български фолклорни мелодии. Тази музика ми идва отвътре и техническата сложност на изпълненията остава на втори план.

- Талантът ти получава високо призвание със спечелената награда „Ейвъри Фишър", както и многобройни комплименти от музикални критици и авторитетни издания. Как би описала стила си на свирене?
- Бих описала стила си като високо музикален, вдъхновен и надявам се, вдъхновяващ. Крайната цел на изпълненията ми е да въодушевявам хората и да ги трогвам чрез моята музика. Опитвам се да предам на публиката своята емоционалност. Надявам се хората да напускат концертните зали, размишлявайки над чутото, а звуците да са докоснали интимни кътчета от душите им. Ако моето представяне успее да провокира емоции у публиката, то тогава работата ми на музикант е свършена.

- Била си солист в Карнеги Хол, Линкълн Сентър, Меркин Концърт Хол и десетки други елитни музикални сцени в САЩ, Европа, Азия и Нова Зеландия. Къде чувстваш себе си най-високо оценена?
- Навсякъде по света има публика, която ме кара да се чувствам високо оценена. Любима зала, в която няколко пъти съм била канена като солист и винаги се чувствам добре приета, е Карнеги Хол. Чувството да излезеш на сцената там е несравнимо и опияняващо, особено когато свиря пред препълнена зала и бурно аплодираща публика. С особено удоволствие изнасям концерти в Нова Зеландия, където съм гостувала пет-шест пъти. Забелязала съм, че там хората изпитват истинска любов към музиката и успяват да предадат тази топлина и заряд на изпълнителите.

- На какъв принцип избираш репертоара, който изпълняваш?
- Когато изпълнявам концерт с оркестър, репертоарът обикновено бива избиран от оркестрите, на които гостувам и музиката е съобразена с музикалния сезон на концертната зала. В други случаи, музиката е съобразена с моя вкус. Сред личните ми предпочитания е музиката на моя любим композитор, Бетховен, като и композициите на Брамс, чиято музика също обичам.
Когато имам соло изява без оркестър или с акомпанимент на пиано, търся връзка между различните пиеси в репертоара си. Обичам да съчетавам творби от различни исторически епохи, съчетавайки например Бах със съвременни композитори. Старая се крайният продукт да е вълнуващ, интересен и да разказва своеобразна история.

- Какви личностни и професионални качества трябва да притежава един музикант, за да бъде успешен солист?
- За да бъде солист, един музикант трябва да притежава съвкупност от множество качества . На първо място, разбира се, трябва да бъде отличен инструменталист. Освен това, не трябва да се страхува от професионални предизвикателства и тежък график от работни ангажименти. От особена важност в днешно време е името му да бъде спрягано в музикалните среди и експонирано сред публиката. Не искам да омаловажавам и малката доза късмет, която е толкова необходима в шоубизнеса.

- Кое е най-голямото предизвикателство в твоята кариера?
- Пристигането ми в САЩ на тринадесет годишна възраст беше трудно препятствие за мен. През първите си няколко години живях в непознато семейство и тепърва учих английски език. Тази ранна самостоятелност ме принуди да пораста много бързо и да поема ангажиментите, и отговорностите на възрастен човек. Докато преминавах през тези първи няколко години, не си давах сметка за трудностите в тази нова среда, но ако се замисля днес, установявам през колко препятствия е трябвало да премина. За щастие, тази нелека ситуация ми помогна да формирам черти на характера си като твърдост, самостоятелност и независимост.

- Каква е негативната страна на успеха ти?
- Най-трудната страна на моята професия са честите пътувания. Дългите полети с цигулка в ръка и безкрайните пресмятания за времето, необходимо да се кача в самолета, за да осигуря подходящо място на инструмента си, ми дотежават. Часовете, прекарани по летища, са трудни и стресиращи. Успявам да релаксирам едва когато стигна до концертната зала и започна репетициите си. Тогава установявам, че въпреки напрежението от пътя, музикалните ми изпълнения и вълненията пред нова публика си струват и заслужават усилието.

- Имаш редкия шанс да изпълняваш репертоара си на цигулка „Амати", изработена през 1655 г. и някога притежавана от известния цигулар Луис Краснър. Какво е чувството да свириш на нея и с какво нейния звук се различава от този на съвременните цигулки?
- Тази цигулка е изключително специална и за мен е чест да свиря на нея! Тя ми е предоставена на заем от щедър благотворител за няколко години, след което ще отиде в ръцете на друг талантлив изпълнител. Инструментът се отличава с много дълбок звук на долните струни и ярък брилянтен звук на горните. Принципно цигулките „Амати" се характеризират със своеобразна свитост и топлина на звука, но тази цигулка има особено мощен звук в зала, отличаващ се със сила, дълбочина и безспорна красота.40-03Всеки път, когато се замисля за историята на цигулката, си давам сметка за нейната уникалност. Понякога не мога да повярвам, че държа в ръцете си инструмент, създаден 30 години преди рождението на Бах! Това ме кара да се чувствам буквално слуга на цигулката и да се съобразявам с нейните капризи. Например, цигулката не „харесва" влажно или прекалено сухо време, а редовни грижи за нея полага майстор-лютиер в Ню Йорк.

- Кой е най-вълнуващият комплимент, който си получавала?
- Няколко вестника ме сравняват с Давид Ойстрах и Ан-Софи Мутер, но тези сравнения надминават въображението ми и сякаш ме учат на скромност. Ласкателствата на пресата винаги ме карат да се чувствам по-смирена и отговорна пред публиката. Най-щастлива ме правят хората, които споделят, че моята музика ги е разплакала, зарадвала или стоплила сърцата им. Емоциите, които провокирам, са безценна награда за мен.
Особено се радвам на детското внимание, което получавам на концертите си. Няма нищо по-мило от срещите ми с млади любители на класическата музика зад кулисите! Запознанствата с тях завинаги остават в сърцето ми.

- На музикалния пазар за класическа музика все повече навлизат проекти, характеризиращи се с комерсиално звучене. Какво е мнението ти за размиването на границата между автентичната класическа музика и комерсиалната?
- Подобни проекти действително достигат до широка публика, но те не са класическа музика. Не мисля, че е честно към класическата музика да се твърди, че подобни изпълнения са класически. Комерсиализирането на класическата музика не е моя музикален стил и аз не бих се включила в подобен проект. Да се взаимстват две минути от известна симфония, върху която да се наслагат рок елементи, примерно, не е класическа музика, а просто музикален миш-маш с чисто комерсиална цел.
Открай време слушането на класическа музика изисква интелект. Ако се върнем в ранните периоди на нейното създаване, например времето на Моцарт и Бетховен, ще видим, че въпреки популярността си в онези далечни времена, тази музика не е била за всеки. Тогава тя е била изпълнявана в замъци и дворци. В днешно време, интересът на човек се задържа все по-трудно и мисълта, съпровождаща слушането на класическа музика, е все по-необходима. С риск да прозвуча претенциозно ще кажа, че класическата музика е предназначена за малцинства, защото изисква активна мисъл и въображение. За разлика от други музикални стилове, класическите изпълнения не могат да бъдат слушани между другото или просто като фон на деня ни.

- Как реагира аудиторията на вида музика, който изпълняваш, в различните краища на света?
- Музиката ми се приема радушно във всички краища на света, но съм забелязала различните обичаи за бисове, ръкопляскане и поведение по време на концерта. Веднъж свирих на концерт в Китай, по време на който публиката се хранеше и разхождаше из залата. За много от хората това беше първи симфоничен концерт и те просто не знаеха какво да очакват и как да се държат. Също в Китай забелязах, че ако музикантът не излезе да свири на бис поне три или четири пъти, хората остават с впечатление, че той не е свирил достатъчно.
В Корея пък бях изненадана от масовата любов към класическата музика. Това е единствената държава, в която класическите музиканти имат статута на поп звезди. Концертните зали са пълни с млади хора, които предпочитат да чуят цели класически произведения, вместо популярните тук компилации от различни композитори. Класическата музика в Корея звучи навсякъде, дори в таксиметровите коли.

- Защо музиката се счита за най-универсалното и всеобхватно изкуство?
- Музиката е присъствала във всеки един от периодите на развитие на човечеството и е незаменима част от нашата култура. Тя носи ясни послания, стига човек да се заслуша в нея. Подобно на човек и различните периоди, през които изминава житейския си път, музиката е търпяла развитие през всички ери на човешкия род. Ако се замислим, новороденото бебе, проплакващо при раждането си, използва гласа си, за да отправи послание. Човешкият глас е най-естественият вид музика и всеки струнен инструменталист се старае да се доближи максимално до неговото звучене.

- Когато не се занимаваш с музика, какво обичаш да правиш?
- С радост прекарвам свободното си време с двете си котенца. Обичам и да гледам телевизия – прекарах детството си в България без телевизор, така че сега наваксвам...С удоволствие редя пъзели, а понякога плета. Готвенето ми е също любимо занимание и когато съм си вкъщи, все се въртя край кухнята. Когато имам възможност посещавам България. Преди две години заведох в родината си моя съпруг и ми беше много интересно да видя страната през неговите очи. Надявам се бъдещето да ми донесе възможност за музикална изява в България, тъй като една от големите ми мечти – и единствената мечта на майка ми - е да свиря на родна сцена.

 

Анелия Петрова
за в. „България"


Снимки: Лиза-Мари Мазуко, Денис Р. Кели

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер