Никола Койлазов: "Лъчите на Владимир" му донесоха световно признание!

Венцислав Жеков
Печат

interview1Родителите му и всички близки се гордеем с Владо заслужено. Неговите качества го доведоха до това световно признание. Очаквах го (казано скромно)", написа във фейсбук бащата на Владимир Койлазов – Никола.

38-годишният Владимир Койлазов, за когото вестник „България" вече писа, на 11 февруари ще мине по червения килим на Американската киноакадемия в Бевърли Хилс, Калифорния, за да получи своя „технологичен Оскар".
Младият русенец е един от носителите на тазгодишните призове (общо 18) за постижения в областта на кинонауката и технологиите - наградите, които обикновено остават на заден план от лъскавата церемония на звездите, но без които развитието на съвременната киноиндустрия би било немислимо, писаха регионални медии в Русе.
Как живее едно българско семейство, което е отгледало носител на „Оскар", попитахме Никола Койлазов:

- Г-н Койлазов, в какво семейство израстна Владо?
- Той израстна в учителско семейство. Аз завърших военноморско училище и от 1970 г., се прибрах в Русе и станах преподавател по основни технически дисциплини на корабните механици и капитаните. Преподавах около 12-13 години, включително и в Русенския университет, паралелно. Моята съпруга Пенка също пое пътя на учителството и стана учителка по френски език в Русе. Родът ни и моят, и на съпругата ми са от обикновени хора, нямаме някакви изявени личности.

- Какви бяха интересите на Владо в началото, какво дете беше той?
- Някъде към 1987-8 г., от радио-точката научих, че продават домашни компютри в София. Качих се на влака и пътувах през нощта. Компютърът ми трябваше за по-големия ми син, а се оказа, че малкия ми син Владимир има интерес към компютрите. След като завърши основното училище, Владо отиде в Английската гимназия в Русе и беше отличник, ама абсолютен – не само на книга. Още от тогава Владко имаше силна страст към компютърната графика.interview2

- Как се насочи той именно към програмирането?
- Той се занимаваше и извън училище с компютри. Тогава една асистентка от Русенския университет, в областта на програмирането, го беше забелязала. Когато се налагаше Владо да създаде повърхнина, се изискваше да има много линии. Веднъж той ме попита, дали мога да му кажа уравнение на някаква линия, за да го пусне на компютъра и да създаде такава повърхнина. Казах му уравнението, като го намерих в справочник за висша математика, и когато той въведе уравнението в компютъра, машината цяла нощ „тъка" нишка по нишка, защото е бавна, за да направи повърхнината. Още тогава усетих, че той има слабост към математическите графики и фигури. После Владо беше за малко в САЩ, още като ученик, заради добър успех и постижения. Като се завърна го попитах какво ще учи и той каза, че ще учи в Софийския университет, във Факултета по математика и физика. Аз имах някакви финансови възможности, но да го издържам пет години да учи в САЩ, ако беше решил, това щеше да е трудно!

- Имате ли възможност да се виждате често, той посещава ли Ви, Вие пътувате ли към София, за да се видите?

- Аз периодично идвам в София, защото офисът им е в София. Той си има и жилище в столицата. Той също идва в Русе.

- Какво се променя за Вашето семейство с получаването на „Оскар"-а и ще се промени ли нещо въобще?
- Нищо няма да се промени. Ние с майка му винаги сме знаели, че ще успее, той е безпогрешен. Той просто не допуска грешки и изключително много се труди, почти до работохолизъм!

- Вярващи ли сте и кога всъщност повярвахте в успеха на Владо?
- Не бих могъл да кажа, че съм вярващ в религиозния смисъл на думата, но съм вярвал в успеха на Владо, защото поведението му и животът му винаги са били такива, че на него не е необходимо да му се казва какво да прави. Той просто знае!

- Владимир Койлазов е създател на софтуера V-Ray, което му донесе и „Оскар"-а, какво всъщност е V-Ray?
- Попитах Владо, какво е V-Ray и той ми каза, че е продукт за 3D и той го е кръстил на себе си, първата буква от името му на латиница „V" и думата на английски – за „лъчи", или „лъчите на Владимир"! По-късно патентова това наименование, някъде около 2002 г. Тогава се просълзих, защото дори това не ми каза моят син, че той именно е измислил този продукт, толкова е скромен...! Имат конкуренция, но тя не ги застрашава, защото работят много и са най-добрите в света!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник „България" в София

Снимки от фейсбук-профила на Никола Койлазов.