Континентът е Европа, държавата - Дания, градът - Хорсенс, адресът е в близост до центъра, а апартаментът, в който живеят истинските ми герои ни най-малко не прилича на именията от MTV Cribs. Петък вечер е, а една любяща майка тръпне в очакване входната врата да се отвори. Застанала плътно до втория си мъж, иранец по националност, тя чувства как ритмични конвулсии разтрисат тялото й - малкото й момче съвсем скоро отново ще си бъде вкъщи. Дългоочакваният момент настъпва и през прага на вратата прекрачва седемнадесет годишният й син Тенчо. С внушителните си размери на гигант, човек по-скоро би му сложил етикет на интересен обект за изследване от медицинска гледна точка, ала той ни най-малко не се доближава до нелепото предположение. Висок 203 см., леко свенлив, осезаемо изморен след дългото пътуване от Хърватска, момчето прилича повече на смъртник, отколкото на спортист. Ала нищо човешко не ни е чуждо, както и умората, идваща понякога в повече.
Пренебрегвайки пропътуваните километри, изненадан в собствения си дом, Тенчо Милеев Тенчев е изправен очи в очи с един напълно непознат за него човек. Както сами можете да предположите, тайнствената фигура в тази сцена бе не някой друг, а самият аз. Спонтанната ми визита, породена от един разговор, увиснал във въздуха, погъделичка неземното ми любопитство и накара мозъка ми да започне да се блъска в заобикалящите го стени. Въпросният потомък на баскетболисти бе успял положително да привлече вниманието ми. Играл в датския национален отбор, както и настоящ играч в българския младежки национален отбор по баскетбол, това са само част от постиженията на тепърва започващия кариерата си. В стая, препълнена с медали и баскетболни плакати можете да откриете таланта на Тенчо, неговото минало, както и неговото бъдеще, в което съм напълно убеден. В предварителния разговор с майка му успях да науча много интересни и пикантни факти за живота на Тенчо, както вече споделих някои от тях с вас. За да не превръщам статията си в преразказ, Вие, читателите, ще имате удоволствието да прочетете всичко чуто и записано от мен.
- Как започва цялата история и как се запали страстта по баскетбол?
- Принципно никога не съм имал особена страст към спорта. Забеляза ме един треньор в България, когато бях на десет, тъй като бях висок. Осем месеца по-късно се преместихме в Дания и понеже не знаех датски, продължих да играя. Така започна всичко.
- Спомена, че си бил висок. Спомняш ли си каква беше височината ти тогава?
- Метър седемдесет и пет, доколкото помня.
Усмивка се прокрадва по лицето на Тенчо, а моето изражение трудно може да бъде описано.
- А колко си висок в момента? (Обърнете внимание, Тенчо навършва седемнадесетата си годишнина на 17.01.2010)
- В момента съм 2.03 м.
- Имаш ли някакви конкретни планове за бъдещето си и какви по-точно са те, ако имаш такива?
- Не знам. В момента залагам много на баскетбола, но не знам докъде ще ме отведе. Искам да стана професионален баскетболист, но подробности от типа за кой клуб ще играя не мога да дам.
- Какви са най-големите ти постижения?
- Имам около тридесет златни медала от датски първенства и един сребърен от Белгия. Пет пъти сме ставали шампиони на Дания. В Швеция на Скандинавски турнир станах скандинавски крал. Три пъти съм бил в петицата на този турнир за най-добър играч. Имам сребърен медал от европейското през 2008 с българския национален отбор в Сараево. През 2009 в Турция спечелих специална купа за най-много овладени топки под коша. Същата година отново с национала получих купа в Италия за най-добър реализатор. Също така имам златен медал от европейското в Португалия и екстра златен медал от петицата най-добри играчи на турнира. За друго не се сещам.
- Кажи ми кое е твой приоритет - образованието или спорта?
- Слагам на първо място спорта. Не мога да си се представя зад бюро и да извършвам канцеларска работа. Искам нещо по-динамично.
- А смяташ ли, че спортистите трябва да подражават на футболната ни звезда Стоичков?
- Не знам как говори Стоичков, не съм гледал негови интервюта, но всеки път, като кажа България и чувам Стоичков насреща.
- Кого ще славиш след 10 години - България, Дания или държавата, за която играеш в него момент?
- Аз съм си българин, играя в националния отбор на България, но сякаш се чувствам повече като датчанин. Въпреки това, дори един ден да играя в NBA, аз си оставам Тенчо от България.
- Имал ли си някакви предложения от чуждестранни клубове и отбори?
- Имал съм, но никога не съм ги възприемал на сериозно. Прекалено рано ми е да мисля за договори.
- Кое е по-важно - кариерата или парите?
- Ами то за да направиш кариера, трябва да си добър. Със славата си идват и парите.
- Колко далеч може да стигне човешкият блян?
- Зависи колко висока е целта ти. Аз съм готов да жертвам всичко, за да стана истинска звезда.
- Каква роля играе семейството ти?
- Голяма! Получавам морална, както и финансова подкрепа. Благодарен съм им.
- Кой е най-силният ти опонент?
- Не знам. В Дания няма по-добър от мен на моята възраст.
- Как се виждаш в бъдещето?
- Да играя в добър отбор, да притежавам голяма къща, вероятно с приятелка, но без деца.
- Трябва ли човек да мечтае?
- Трябва. Ако не мечтаеш, нямаш цел.
- Какво би казал на читателите на вестник “България”, за който пиша аз?
- Да следват мечтите си!
Така завърши разговорът ни с Тенчо Тенчев. Оставих го да почива след изморителния път от Хърватска, където в момента тренираше, а аз се залових за работа. Когато се прибрах вкъщи и преслушах гласовите си бележки, останах стъписан колко добре в действителност беше отговарял Тенчо. Без да променям репликите му, той застава с едни гърди напред пред 99% от известните ни спортисти. Но той все още не го осъзнава - прекалено му е рано, а и смисъл от пришпорване няма. Аз вярвам, че покрай мръсната българска утайка има много талантливи българи, които са родени от велики майки, за да прославят Родината ни. Не е изключено след десет години, а може би дори и по-скоро, да гледате втренчено в екраните на телевизорите и да си повтаряте:
- Прав излезе онзи журналист. Наистина играе в NBA!
кореспондент на вестник “България”
