Интервю с музикантите Румен и Росен Арнаудови - участници в организирания от вестник “България” празничен концерт, посветен на 3-ти и 8-ми март
- Здравейте, нека започнем първо с повода за това интервю - вашето участие в тържествения концерт, организиран от вестник “България”, посветен на Националния празник 3-ти март и Международния ден на жената 8-ми март. С какво чувство приехте поканата да участвате в този концерт?
Росен Арнаудов: Здравейте на всички читатели на вестник “България”. Благодарим много за поканата. Относно 3-ти март и 8-ми март, два от най-прекрасните празника, мога да кажа, че за нас и лично за мен е удоволствие да участваме и отбележим заедно тези два чудесни празника. Като българи в чужбина за нас тези празници са особено мили. Радваме се, че ще можем да отпразнуваме тези празници с наши приятели и сънародници в чужбина, а именно тук в Чикаго!
Румен Арнаудов: Приех поканата с удоволствие.Уважавам българските празници и особено 3-ти март - Освобождението ни от турско робство. Спомням си, че у дома си слагахме знаме на балкона на нашата къща в България, както и тук в Чикаго. Колкото за 8-ми март, за мен този празник е един ден, в който почитаме нашите жени и майки, но би било много жалко, ако само веднъж в годината си спомним, че жената съществува в живота ни.
- Датата 3-ти март има ли друго звучене, придобива ли по-особен смисъл за вас поради факта, че сте на хиляди километри разстояние от Родината? Според вас има ли разлика между патриотизма на българите в България и този на българите емигранти в чужбина?
Росен Арнаудов: 3-ти март е празник, който трябва да се помни и отбелязва от всеки българин по света. За мен лично, живеейки в чужбина, този празник има още по-голямо значение , защото това е един от празниците, който ни напомня за нашата държава и за историята, която България гордо е запазила през вековете. Аз смятам, че всеки българин пази в себе си патриотизъм и любов към родината, чувства, които сплотени заедно са запазили България през времена на тъга и робство. Далеч от Родината човек може да усети много по-силна тъга към роднина, приятел и държава. Така че смятам, а и моите наблюдения показват, че 3-ти март има специално място в сърцата на всеки българин зад граница.
Румен Арнаудов: Тази дата е свещена за всеки истински българин. Много българи са дали живота си, за да бъдем освободени от пет вековното турско робство, но мисля, че не всички оценяват това. Определено емигрантите повече почитат празниците си и милеят за тях, тъй като им липсва Родината, спомените от преживяни моменти, традициите ни. Мисля, че има разлика между патриотизма на българите в България и този на българите емигранти в чужбина. За много българи в България празникът е просто един почивен ден. Тук сънародниците ни жертват повече от времето и от средствата си, за да направят българските празници незабравими.
- Представете се на читателите на вестник “България”. Какво трябва да знаят те за музикантите Румен и Росен Арнаудови, освен любопитната подробност, че са баща и син?
Росен Арнаудов: Аз съм Росен Арнаудов, завърших Националното музикално училище “Любомир Пипков”, гр. София с преподавател Любов Шишева и специалност пиано. Завърших същото училище със златен медал, пълен отличен. През годините съм се явявал и печелил редица конкурси в България и чужбина. През 2004 бях приет в Държавната консерватория “Панчо Владигеров” в град София, където учих при професор Стела Димитрова Майсторова и Илия Чернаев. През 2005 дойдох със семейството си в Чикаго, където бях приет с пълна стипендия в DePaul University. Там учих при преподавателя Етери Анджапаридзе, възпитаник на Московската държавна консерватория. През изминалата година имах запис на живо в WFMT, Чикаго. В момента се занимавам с преподавателска и изпълнителска дейност в Чикаго.
Румен Арнаудов: Казвам се Румен Арнаудов и съм роден в град Бургас. Там завърших музикалното училище с инструмента флейта, а по-късно продължих обучението си в Българска държавна консеватория “Панчо Владигеров” в град София. След завършване на висшето си образование започнах да работя като преподавател по флейта. През този период към естрадния отдел на Консерваторията завърших и обучението си по класическа китара.По-късно продължих музикалното си образование, като започнах да уча класическо пеене в класа на Мишо Томашов. От 1995 година след конкурс постъпих на работа като тенор-хорист в Хоровата капела “Светослав Обретенов” към Софийска Филхармония.
- Защо и как поехте по нелекия път на музиканти в България? Всеизвестна е максимата, че “музикант къща не храни.” Какво е за вас музиката - изразно средство, средство за препитание или съдба?
Росен Арнаудов: Тази максима съм я чувал доста често. В повечето случаи съм се усмихвал, въпреки че винаги е поставяла въпрос вътре в мен още от малък “ами ако е вярно, какво ще правя, като порастна?”. Аз отраснах в семейство с баща музикант и майка инженер. През всичките години от моето детство, докато завърших училище, баща ми и майка ми са се грижили чудесно за семейството си и мога да кажа, че музикант може да храни една къща много добре. В това отношение баща ми е безспорен пример. Той работеше като певец в хоровата капела “Светослав Обретенов”, в Софийската опера, като пиано акордьоор и флейтист. Бил е и преподавател по китара и флейта, както в България, така и в чужбина (Гърция). Освен това е водил народни хорове в Елин Пелин и София. Отбелязвайки всички тези дейности всеки може да е убеди, че човек, когато обича това, което прави, обича семейството си и работата си и най-вече с помощта от Бог може да се грижи повече от чудесно за семейството си. Тъй че аз мога да кажа от личен опит, че музикант къща храни. Много ми хареса втората част на въпроса ви, защото за нас музиката е именно тези три неща - “ изразно средство, средство за препитание и съдба”. Изразно средство, защото всички знаем, че музиката е интернационалeн език, чудесно средство, с коетo можеш да развълнуваш дори и най-тъжната душа. Не знам дали бих го нарекъл точно съдба, защото всеки от нас се ражда с различни дарби, дадени от Бог, които е длъжен да развие и осъвършенства, но определено за мен музиката е неделима част от живота. Сега, като се замисля, музиката е неделима част от живота на всеки човек.
Румен Арнаудов: Любовта ми към музиката започна още от детска възраст и беше предадена от баща ми. Той свиреше на цигулка и мандолина за удоволствие и така много често вечерите ни минаваха в свирене. Майка ми също е музикална и пееше добре. Тогава нямаше телевизор и компютър и затова имахме повече свободно време. Аз започнах да се уча да свиря първо на цигулка, после на мандолина. По-късно започнах уроци по флейта и година след това вече бях в музикалното училище.
За мен музиката е моят живот. Прекарал съм много часове на подготовка, години на обучение, както и много изяви на сцена и концерти. Казвате, че “музикант къща не храни”, аз не се оплаквам - музиката е била благосклонна към мен в това отношение.
- Може ли музиката като универсален език за общуване със своите послания да обедини света и да го направи по-добро и по-лесно за живеене място за хората?
- Музиката е оставяла и все още оставя послания към хората. В различните епохи с различните стилове и композитори е била водеща и актуална в живота на хората, дори и до наши дни. Мега спектаклите са едно доказателство, където на едно място от любов към музиката се събират 20 хиляди и повече хора публика.
Музиката е едно от малкото неща, които могат да сплотят хора от целия свят.
-А какво е мястото на класическата музика в живота на съвременния човек?
Росен Арнаудов: За съжаление, класическата музика и класическите изпълнители преминават през особена еволюция в наше време, която е подтикната от забързаното време, в което живеем. Това се отразява и на съвременната класическа музика, която има често твърде остър, агресивен и груб похват и звук. Технологиите и забързаният начин на живот често, волно и неволно влияят на нашите ежедневни възприятия. Това понякога погрознява красотата в почти всяко изкуство и в частност на класическата музика.
Румен Арнаудов: За да слушаш класическа музика, трябва да я разбираш. Същото е и с джаза. А това се учи, като слушаш музика и се самообразоваш, посещаваш концерти. За съжаление, в концертните ни зали и опери ще видите малко млади хора, говоря за България. Не е така обаче в страни като Германия, Австрия, където класическата музика е на почит и наистина е уважавана.
- Какво трябва, според Вас, да се направи, за да има повече хора при изпълненията на класическа музика? Възприето е мнението, че тя е елитарен жанр и затова много хора странят от нея. Как публиката може да бъде привлечена в концертните и оперните зали?
Росен Арнаудов: Класическата музика винаги е била елитарно изкуство. В днешно време тя се популяризира по много интересен начин, използват се различни мотиви от класическата музика, които се съчетават с различни стилове от съвременната музика. Това определено запознава широката публика с изкуството на музиката, но от друга страна, може да доведе до комерсиализиране на класическата музика.
Румен Арнаудов: Аз мисля, че това би могло да стане, като се започне още от детска възраст да се възпитава уважение към музиката. Навремето си спомням, че имаше така наречените “общо образователни концерти”. Вече ги няма, а те бяха много полезни и интересни. В Лас Палмас присъствах на един такъв концерт, в който запознаваха децата с различните инструменти в оркестъра и между другото им предлагаха откъси от класическа музика. Децата можеха дори да вземат инструмента и да го подържат и разгледат, беше вълнуващо за тях. Така в детското съзнание остават положителни емоции към класическата музика.
- Румене, вие имате дълга и богата музикална кариера - повече от 15 години сте работил в България като преподавател по флейта, а 10 години сте бил хорист в Хоровата капела “Светослав Обретенов” към Софийската филхармония. Участвал сте в оперни спектакли на Софийската национална опера и концерти както в страната, така и в чужбина. Този процес на музикално развитие и опит, който сте натрупал в течение на годините, на какво ви научи? Какво искате да предадете от него на вашия син?
Румен Арнаудов: В процеса на работата ми като музикант се научих да бъда отговорен, организиран и точен. Научих се да не се предавам, когато се появи нещо трудно. Понякога това ми отнема много часове свирене. Музикантът винаги е проверяван от публиката, от колегите си и той винаги трябва да се доказва. Музикантът постоянно учи нещо ново, понякога за много кратък срок, затова той работи не само в залата на работното място, но и много време отделя за подготовка вкъщи. Много често това не се вижда и не се признава. Публиката не винаги знае какъв къртовски труд е положен за дадено произведение не само да го научиш, но и да го пресъздадеш така, както композиторът го е мислил с всичките изразни средства на музиката - с душата си.
Старая се това, което съм научил да го предам на моите ученици, на децата ми.
- Росене, вие завършихте през 2009 година De Paul University и в момента работите към университета като преподавател по пиано. Докъде стигат Вашите музикални амбиции?
Росен Арнаудов: Освен, че преподавам в DePaul University, в момента имам и пиано клас от частни ученици, който слава Богу, се разраства. Желанието ми е да продължа да концертирам, да преподавам и да се явявам на конкурси, както и да представям България навсякъде с чест. Човек се учи, докато е жив, затова ще продължавам да се стремя към усъвършенстване и напредък в музикалния си живот. Искам да докосвам моите слушатели и да ги дарявам с мира и с богатството на музиката, която творя.
- Какви качества трябва да притежава един музикант, за да успее?
Румен Арнаудов: Преди всичко музикантът трябва да бъде много трудолюбив, амбициозен, организиран и целенасочен. Бих казал дори да бъде инат на определени моменти.
Както казват “апетитът идва с яденето”, аз бих перифразирал “успехът идва с много часове свирене.”
- Приемствеността в музикалното поприще предимство ли е или недостатък за музикантите? Името задължава ли ви да полагате повече труд и усилия, за да защитите постигнатото от предишното поколение и дори да го надминете? Има ли съревнование между двете поколения?
Румен Арнаудов: В началото на обучението си ученикът винаги гледа да копира учителя си. По-късно с опита изгражда и собствен стил. Така че приемствеността е предимство, защото винаги се научава нещо, което не си знаел преди това. Всеки музикант се стреми да даде най-доброто от себе си от това, което прави, за да бъде признат. Затова и са налице виртуозите. Дали има съревнование между поколенията? Не бих говорил за съревнование, по-скоро за стремеж към по-голямо съвършенство, особено в техническо отношение.
Росен Арнаудов: В това поприще, както и във всеки спорт или изкуство, човек трябва да се доказва цял живот, да се изгражда и върви напред, Всяка грешка се заплаща, но удоволствието от добре свършената работа е неописуемо. В дни на Олимпийски игри, мога да сравня музикалното изпълнение с доброто представяне на определен атлет в дадено съзтезание.
- Открихте музикална школа към училище “Джон Атанасов”, където българските деца ще могат да изучават пиано, флейта, китара, народните инструменти тамбура и дудук. Защо се насочихте към преподавателска дейност в българско училище? На какво искате да научите децата, които ще посещават тази школа?
Росен Арнаудов: Разбира се, че първо бихме искали да помогнем и учим нашите български деца. Ние преподаваме и на американчета, но за нас е привилегия и радост да преподаваме на нашите български деца. Насърчавам българските родители да не се поддават на днешния начин на повърхностно обучение, където всички ученици имат А - (6) в училище. Нека вземем най-доброто от България и Америка и го съчетаем при нашите деца. Нека обръщаме нужното внимание към децата си, за да ги научим да не се предават, да са упорити и най-добрите във всичко, с което искат да се захванат в живота си. Това е моето послание и желание към всички родители.
Румен Арнаудов: Винаги съм казвал и от опит знам, че българските деца са много музикални и надарени. Работил съм с американски деца, една година работех в музикално училище в Гърция, както и с деца от други националности, но нашите деца са няколко нива над тях по интелект и възможности. Те са много по-самостоятелни и постоянни при обучението си. Обичам да работя с българчета и особено, когато виждам как израстват и напредват, това ме удовлетворява напълно.
- Има ли място за изкуство в днешния ни забързан и може би малко объркан свят?
Росен Арнаудов: За съжаление, по мое наблюдение в днешно време остава все по-малко време за каквото и да е било изкуство. Хората нямат време да четат книги, да обърнат внимание на песента на птичките всеки ден, на природата и т.н. Ежедневието ни завихря в проблеми и грижи, които ни отдалечават от простичката красота, която съществува около нас.
Румен Арнаудов: Изкуството всъщност е използването на умения и въображения в създаването на естетични обекти, които могат да се споделят с други.
Лев Толстой определя изкуството като средство за комуникация между хората. То е продукт на различните дейности на човека, например музика, живопис, театър, балет, опера и други. Изкуството винаги е съществувало и пак ще съществува, независимо в какво време живеем. То се променя, развива и видоизменя и е част от културата на човечеството. На изкуството е определено специално място в живота ни, то е неделима част от всички нас.
- Каква е според вас движещата сила в живота ви, която е помогнала за успехите ви?
Румен Арнаудов: Аз вярвам, че има една сила, която се нарича Бог, невидим, но съществуващ реално в живота ми, както и Спасител на човечеството в лицето на Исус Христос. Не бих могъл да направя и крачка напред, ако Той не е с мен в деня ми, със семейството ми, в работата ми. Отдавам цялата слава и почит на Него, от когото идва победата ми и успехите ми във всяко начинание.
Росен Арнаудов: Всеки човек се уповава на някого в живота си. Ние се уповаваме на Исус Христос. За съжаление ние, хората, се сещаме за Бог само когато сме притиснати до стената. Аз мога да кажа, че Бог съществува около нас и ми е помагал във всеки един аспект от живота ми. Благодарен съм и на семейството си, в което съм отраснал, на подкрепата на майка ми, баща ми и брат ми. Сега имам и една прекрасна половинка, която ме подкрепя и допълва във всичко, това е моята съпруга Димитрина, за която се ожених това лято. Мога да съм само благодарен за подкрепата, която получавам от Бог, семейството си и приятелите си.
- Като финал какво е вашето послание към любителите на стойностна музика, които с нетърпение очакват концерта на 6-ти март, организиран от вестник “България”?
Да се освободят от ежедневието, което така много ни притиска и да се наслаждават на малкото моменти в живота, които спират дъха ни.
Вестник “България”
