Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

петък
януари 19
Home Седмицата Култура Поезия - Людмила Билярска - бр. 49-2017

Поезия - Людмила Билярска - бр. 49-2017

Е-мейл Печат ПДФ

  

Светът ни

 

Този свят е побрал 

и възторг и омраза,

детски смях, вик от болка, 

глас на пролет в олук,

тишина, зазоряване, 

гневни звуци на лава,

свечеряване, залез, 

зов на птица, зъл студ,

бяг на хищник, стрелба, 

шумолене в тревите,

нежен ромол на дъжд, 

остър писък на влак,

буреносен тътнеж, 

бързи вади из сипеи,

светлини във вода, 

дъжд в море, тъжен грак

градове и бордеи, 

булеварди, мостове

блясък, просещи, вопъл, 

звън камбанен и скръб

плач, молитва, заря, 

хора стрелящи в хора...

Илюзорен. Реален.

Този свят е на ръб...

 

 

 

Гарата

 

Прозорците са заковани с летви.

Фасадата във жълто е била.

Сандъчета, в които са цъфтели

Петунии, навярно във лила.

 

Две пейки и пресъхнала чешмица.

Камбанка със прокъсано въже...

Часовникът издъхнал в единица -

под нощно или обедно небе...

 

Забрава между плочите  прораства.

Неизброими стъпки  в спомен спят. 

Забързани съдби, с билет за влака,

така очакваният важен влак...

 

Тя мъкнеше измокрена небето... 

 

Оставяше колата си встрани.

Охлузена и сива, като дните й.

Не смятахме утрата за добри,

ако не зърнем дребната й фигурка.

 

Маршрута й до болка бе познат.

Започваше от ниските сандъци.

Разравяше с Клондайкска вещина,

преливащите пликове с болкуци.

 

От горните етажи я оглеждаха,

отпивайки от чашите кафето си.

Тя сякаш беше част от мрежата

на сивите контейнери в комплекса.

 

Подреждаше старателно находките –

чинии, дрехи, кукли и саксии…

Легла и маси, и столОве всякакви…

Къде побираше ги, mama mia?

 

И този ден започна, като другите.

Маршрутът се покри до милиметър.

Жената пак усърдно си се трудеше.

Дъждът се счепка с палавия вятър…

 

Притъмни се. Намигнаха светкавици.

Прибрахме се зад щори и пердета.

Съзрях я долу тази свита странница -

Тя мъкнеше измокрена ... небето...

 

 

Закономерно

 

Приятни мигове редуват се със тъжни.

Закономерност. За да разберем,

че само красота не ни е нужна.

И хубостта омръзва. Някой ден.

Сега е есен. В багри и позлата.

Желан покой, обгърнат в мекота.

Ще духне вятър. Ще смете листата.

И зимата ще писне за права.

Животът ни се ниже на етапи.

Ту тъжно…

Ту красиво…

После пак…

Познатото – отново непознато…

На пластове моменти се редят...

 

Песничка за надеждата

 

И не изричайте прибързано: “Жесток живот!”

Животът ни дори и тъжен -е дар от Бог!

Сега е тежък и горчив,но утре би могъл -

да се усмихне сводът сив от слънчев лъч пробил.

 

О, не изричайте прибързано:“Пресъхнала река”

Земята е непредвидимаи пълна с чудеса!

Сега е суха и безводна,но утре би могла -

да бъде даже пълноводназамрялата река...

 

 

 

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...
 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер