Поезия - Людмила Билярска - бр. 48-2017

Людмила Билярска
Печат

  

 Вплетена шарка

 

Тя доплита чорап. Две кълбенца във кошничка скачат.

На ръка я надява и се движи със нея навред.

От онези чорапи много вълненогруби, обаче

в тежки зими спасяват, ако ще да нагазиш и в лед.

 

Даже шарчица слага. Всяка плетка със шарка проглежда.

И се вглежда навън и запява с наболяло сърце.

За Богданка припява. А в очите сълзица се свежда.

Всеки път щом я почне и тъгата се сбира в клъбце.

 

Зажужали са птички. И гергини главици са свели.

Бели, жълти, червени – цвят къкъвто самичък пощеш.

Тя оставя иглите и софрата застила с месали.

Домилява й някак. Пред иконката грейва и свещ.

 

 

 

Устрем към съвършенство

 

На сина ми

 

Родил си се в такива времена,

в които всичко тръгва отначало.

Уж стигнало до някаква среда,

и пак потегля устремно към цялост.

 

Във сложни времена си се родил,

но аз съм ти предала от духа си.

Ти знаеш, сине, пътят е един:

към слънцето и изворните звуци…

 

Потънеш ли във ромона звънлив,

докоснеш ли на изгрева зенита

(ще стигнеш, сине мой, това го знам!) -

раздай  на жадни и отпий до ситост!

На пет годинки

 

На моето внуче

 

На пет години всичко е различно -

безстрашен си и даже ходиш в тъмното,

А великани вече не надничат 

през щорите, преди да се разсъмне.

 

Смаляват се кутретата, котанките -

почти си на големите  до рамото.

Не си играеш с дребните и малките.

Да си на пет е супер важна работа!

 

Четеш си сам за всичко под картинките,

не чакаш мама, като си отдъхне.

А вчера на децата във градинката

прошушна, че на пет ще станеш утре!

 

 

Къде се корени бедата? 

 

„Бедността не идва от това, че не можем да нахраним бедните – а богатите...”

 

Светът е гладен. Не признава чест.

И добротата куфари залъска…

Довчерашното, не битува днес.

Замислиха и други да напускат.

Любов и милосърдие ведно,

си шушнат май и те да ни помахат…

Гладът е лош съветник, затова

без обич - е обречена Земята.

Не питайте: Защо? Къде? Кога?

Отиват си обидени. Така е.

Бедата всъщност идва от това:

богатите насищане не знаят...

 

Ангелска доброта 

 

„Кой разбира, тук се спира!” – 

реди високо мургав здравеняк.

Пред него зеленчукът цял баир е –

домати, чушки, репи и спанак.

 

Жена поклаща овехтяла мрежа,

на кок е сбрала рядката коса.

В цените изпитателно се вглежда.

Търговецът реди: кажи, сестра?

 

Ще може ли да смъкнеш от цената?

За болен са – отчаяно шепти.

Не искам много, само пет домата.

Щом са за болен – ей така вземи.

 

Тя се покланя. Сяга към дланта му.

Да я целуна – моли се през плач.

Недей – отвръща той. Върви със здраве.

И нека Бог да бъде, сестро, с вас!

 

 

 

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...