Поезия - Людмила Билярска - бр. 38-2017

Людмила Билярска
Печат

  

Животът е Победа!

 

Светът не ще погине нито днес

и утре – няма!

 Все така ще съмва.

Покълнал ден ще тръгва зрял от нас, 

в безброй лета, безкрай утра ще звънват.

А Дяволът облякъл чер балтон,

избръснат гладко, плещи пак за Края...

Спестете си пискливия му тон.

Рогата му под шапка се подават.

Земята е опазвана отвред.

А пулсът й е ясен, и ритмичен.

Не оцелява ден за ден и на късмет.

Та тя е Плод на Разума Космичен!

Да следваме мечтите все така!

Да вдигаме наздравици за Него –

Животът на Планетата Земя!

 

Защото е и Чудо и Победа!

 

 

Спектакълът си струва 

 

Шегувайте се с сивите си дни.

Оглеждат се във криво огледало.

От белите и черните бои

се стича само образна измама.

И нежно ще разсъмне утре пак.

След слънцето, сънят ни ще доплува.

Не е ли чудо танцът: светло-мрак?

 

Повярвайте - спектакълът си струва!

Виртуално 

 

Виртуално обичаме,

виртуално, понякога, мразим.

Виртуално се срещаме,

виртуално си даваме път.

Виртуални раздели.

виртуални надежди покълват.

Виртуално е уж,

а душите реално болят!

Виртуално очакване

сред едно виртуално пространство.

И реално безсъние.

след бездушно прострелян момент.

Радостта е пронизана…

И си казваш: Напразно!Напразно!

Отбелязваш решително –

вече край с виртуалния плен!

С чаша чай в утринта

пред екрана се взираш отново…

Лична страница.

Постинг.

Нов рекомент.

Зачервени клепачи…

Мотивация с твърда основа.

 

Екстрасистулен старт във реалния ден.

 

Песента на живата вода

 

Два чучура бъбрят от ранна зора.

Щастливи със слънце се плискат.

А после се вливат в гласа на нощта -

щурците и вятъра в листите.

 

Два чучура мокрят момински чела

и менците пълнят бъбриво.

Преливат, бълбукат и канят: Ела,

отпий от водата ми жива!

 

Планинският шепот извира през тях.

Струи самодивска въздишка…

Два чучура сбрани в едничка съдба -

да пълнят утрата с молитва.

 

 Икебана сред прерията

 

Не е случайна тази красота -

премерена и стилно съчетана.

Лилавите са дъхави кълба,

а белите - снежинки разпиляни.

Жълтеят се кокетно между тях,

разрошените, с тъмните очички.

В средата - най-високите стъбла.

Помежду тях - тревички и тревички.

Спектакълът излъчва аромат.

Хвъркати, пеперуди и светулки,

довършват красотата сред степта.

Възхвална ода свирят сто цигулки...

 

 

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...