Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

събота
октомври 21
Home Седмицата Култура Представяме Ви: Елена Трендафилова

Представяме Ви: Елена Трендафилова

Е-мейл Печат ПДФ

ПРИКАЗКА ЗА ВЕЩИТЕ

Елена Трендафилова


Отначало вещите не съзнаваха силата си. Бяха благодарни на човека, че ги създаде и му помагаха. После усетиха желанието му да ги умножава и да ги прави различни. Първите вещи бяха помощни. Чувстваха се равностойни, защото с тях човекът създаваше други – за удобство и за красота. Това носеше радост на всички. Вещите имаха съвместимост помежду си, защото бяха свързани едни с други. Човекът все повече ги харесваше, влагаше въображение в тях и искаше като Пигмалион – да ги съживи. Те се чудеха на това, защото смятаха, че живеят, а когато видяха, че го надживяват, не разбираха голямото значение, което той –преходният, им отдаваше на тях – сътворимите. Мислеха, че е достатъчно да му служат, за да се чувства добре. Но човекът ставаше все по-недоволен и все по-ненаситен. Очите и суетата му нарастваха и жаждата му беше неутолима. Това смути вещите. Човекът вече не им се радваше, а се тормозеше за тях. Отношенията помежду им се разваляха и радостта беше помрачена. Човекът трупаше и се ограждаше с все повече вещи, караше се със себеподобните заради тях, водеше дела, убиваше. Вещите страдаха от новото си положение, ненавиждаха разцеплението и намразиха своя създател – беше въвел война между тях. В желанието си да има човекът вземаше едни вещи и унищожаваше други. Те се срамуваха заради него, осъзнаваха силата си, че са го заробили, но бяха безсилни да го променят.

 

ЗА ТРИЪГЪЛНИКА С ТРИ ТЪПИ ЪГЪЛА

Eлена Трендафилова


„Впрочем, за какъвто и да се представя човек,
той винаги играе себе си."
Монтен
Има хора, които, излезли от бедността и от малкия град, носят завинаги техния неизлечим отпечатък. Мъжът и жената бяха от тях, независимо, че работата и положението им ги осигуряваха. Обграждаха се със скъпи предмети – символ на престиж, но те ги обременяваха със значението си. Липсваше им небрежността на хората, привикнали с лукса така, че да не го забелязват, или вродения усет на другите, които, поставени и в обикновена обстановка, излъчваха спокойната увереност, че тя е, временно и случайно, неприсъщо за тях явление.
Разводът уголемяваше стойността на вещите и те запълваха въображението на мъжа и жената. Удобството, изразено в къща, кола, видео и сервизи, беше нарушено. Мъжът и жената измъкваха тайно един от друг вещите, брояха фактури, намираха им скривалище, дебнеха се и плюеха озлобени. Понякога жената засичаше мъжа и децибелите на скандала правеха съединение с наелектризираните му нерви. Той излизаше от напрежението, като се оплакваше на познати и непознати. Задъхваше се от злоба, че я беше довел от село, а тя, укрепила се вече, го пъдеше с неблагодарната арогантност на парвеню, възмущаваше се, че разводът поставяше мъжете на колене – в неизгодното положение да останат на улицата, търсеше изход, който се изразяваше в къща - сигурност, където цялото натрупване трябваше да започне отначало. Едно момиче му я показа. Мъжът примъкваше с бавно постоянство вещи след вещи и проклинаше жената, докарала го дотам. Къщата заприлича на скривалище. Момичето му съчувстваше и не разбираше порочната система в нарушаването на семейството. Жената грозно клеветеше мъжа си, той трепереше от безсилна ярост, а момичето слушаше безкрайните му оплаквания. Харесваше го и това оправдаваше търпението му. Поставяше се на негово място, разбираше тъжната перспектива да започнеш отново познатото движение на пътя – начална точка, придвижване, завои, стена, която се изпречва. Начало на изминат път – досада, придружена с жлъч и злоба.
Момичето и мъжът си съседстваха по стаи. Понякога се любеха разточително, но никога освободено. Грижите започваха със ставането и това разваляше илюзията, по-скоро всичко беше действителност. Мъжът наричаше жена си с обидни имена, момичето го прекъсваше. Беше убедено, че ако тя спре делото, той щеше да се примири и да забрави, че хората не се променят и остават неизменно едни и същи. Само формата ставаше друга – прозрачна и празна.
Жената даде примирие, мъжът го прие – беше без честолюбие и обичаше да го тъпчат. Дори се окопити и бързо забрави. Момичето не се изненада. Искаше да си представи събирането след обидния, омърсен до крайност период. Не разбираше как хората забравяха за миг мръсотията, натрупана по тях, и заживяваха без памет за случилото се. Разбираше само, че така беше по-лесно. Знаеше, че метаморфозата беше присъща на човека и в това нямаше нищо странно. Само че едни я приемаха, а други – не. Опитваше се да си представи опрощаването, привидното оживление, възвръщането на предметите и старанието на мъжа да угоди.
Мъжът, доволен от поредната милост на жена си, щеше да спи с нея и да заспи спокойно.
Жената щеше да обмисли поредния си ход.
Момичето щеше да напише какво се беше случило – една нелепа и позната история – за три тъпи ъгъла в един триъгълник, които от днес ставаха два.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер