Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

събота
декември 16
Home Седмицата Култура Поезия - Людмила Билярска - бр. 37-2017

Поезия - Людмила Билярска - бр. 37-2017

Е-мейл Печат ПДФ

  

Къщата край морето 

 

И някак си изглежда избеляло –

градината, смокинята, зида...

Поръсено със пътна прах, забрава.

Един чаршаф провесен на тела.

 

Домът наполовината завършен.

Дали стопанинът е още жив?

Или от дъжд на вятър идва някой –

през летните и празничните дни?

 

Една жена провлача бавни стъпки

и сяда подкрепила гръб в зида.

Морето е на няколко минутки,

но много надалече е света...

 

Мирише на изкърпената мрежа 

(преметната от някой в някой ден),

на самота, линееща надежда,

 

пресъхнало пране и на бадем.

 

 

Там някъде...

 

Докато търся тема за темел,

над който да извайвам свойта песен,

там някъде денят е вече зрял,

а другаде – сънливо е унесен.

 

Докато търся, нейде във света

се ражда нов живот и път поема.

А другаде опрял в пръстта чело, 

вековен дъб последен дъх поема...

 

Докато търся кътче със небе,

което да е свод над мойте думи -

там някъде усмивка на дете,

 

долита в дом, където я празнуват!

Той чукаше със стъклени ръце

 

Очаквах го. 

В началото почука плахо по прозореца.

Усетих как се сля с тъгата в мен.

Забарабани със стъклени ръце чевръсто.

И молеше, и сипеше закани.

И търсеше лицето ми, 

обливайки стъклото във сияние.

Не трепнах. Не изтръгнах и въздишка.

Полека укроти гнева си.

Притихна, вслушвайки се в пулса ми.

Обгърна ме в шептежа си,

такъв, какъвто го очаквах.

 

Дъждът.

 

Видинската крепост

 

От крепостта се вижда и брега,

и Дунава, потеглила с влекача.

От крепостта се вижда и назад,

ако умееш с времето да крачиш.

Не оживяват сенки и следи,

защото те са повече от живи.

На сцената съм. После съм встрани.

Изкачвам стъпала. Пълзя в тунели.

Учудвам се на стръкчето живот,

поело светлина  в пукнатините -

под взора на замислен древен свод,

израснало в градежа на тъгите...

 Преди нощта

 

Ще спусне слънцето отвъд баира,

Тревите ще угасват без да трепкат.

Ще прозвъняват  в тихото щастливо,

щом вятърът любовно им зашепне.

 

Притеглени ятата от светлика,

по залеза ще пишат многоточия.

Небето в цветове ще се прелива.

Преди нощта... момент на непорочие.

 

 

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...
 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер