Янчо Чолаков на 50

Янчо Чолаков
Печат

cholakovЯнчо Чолаков е роден точно преди 50 години в град Бургас и главата му още е пълна с фантазии. Те го съпровождат от ученик, та чак до сега. Ако трябва да се изразим експертно, сътвореното от него се отличава със своеобразен стил и алегоричен конструктивизъм. Изобилства с екзотична конкретност и с нестандартни визии за бъдни и вече съществували светове. Автор е например на псевдоисторическата повест „Няма нощ без мрак", разказваща за никога неслучило се въстание в средновековна Испания. Поетичното дъхоспиращо фентъзи „Обезлюденият" слива цветната атмосфера на „Елфите" от немския романтик Лудвиг Тик с модерното приказно въображение: един войник сънува история за пазач и палач, които са всъщност двете му истински същности... да пази и унищожава едновременно. Антропологическата повест „Ксилофония" ни показва сблъсъка на две тракийски божества в няколко епохи. Постепенно разбираме, че двете божества са всъщност звездни тела, а битката между тях е резултат от сложни астрономични процеси. Романът „Запали свещ на дявола" (2009) е в измисления от своя създател жанр „фолкпънк" и му донесе наградата на издателство „Аргус". Други негови книги са сборниците „Историята на Самотния редник" (1995), „Митове за овъгления мрак" (2006), „Упражнения по безсмъртно писане" (2009) и „Целият свят в ръцете" (2014).

 


ТОЙ

Янчо Чолаков

Тя не може ни един ден без него. Буквално. Знае, че не са в състояние да си имат деца и причината за това е у него, но никога не го е правила на проблем. Не са се въвличали в екстремални сцени, отпочващи с караница и завършващи със звучно и ошашавящо ошамарване. Не са подлагали неговия стерилитет ни веднъж на дискусия. Защото той е идеален, домашният й герой, нейният истински мъж. Понякога е приказлив, в опит да разсее скуката, прекалено приказлив. Понякога лежи сред завивките и мълчи, загледан в луничките й. Обикновено не й възразява, дори когато я обхванат налудни мисли. Струва й се, че преднамерено избягва всеки конфликт, че с него не можеш се скара, даже и да ти се прииска. В такива моменти й се чини твърде хрисим, но... щеше ли да е идеален иначе? Или може би стаява в себе си гузност, породена от чувството за вина, че не може да я ощастливи с потомство и точно затова не стигат до семейни войни?
Да, липсва й все пак „солта на брака", един хубав раздор, след който да се утихомириш и да смениш тонуса. Добре де, той не е идеален на сто процента, а на деветдесет, но не е ли нахално да искаш от него повече? Я кажи на приятелките си: „Не ми е комфортно, задето не ми е забил плесник досега! Нямам ни една-едничка натурална синина, която да доказва колко страстно ме обича!". Тъй де, кой ще ти повярва!
Тя си му вика Пенчо. Не че това му е записано по кръщелно, прякор е, но му пасва, направо му залепва и не можеш го отлепи, колкото и да се напъваш. А в даден момент откри, че май не знае как точно му е името, сякаш нейният чаровен винаги си е бил Пенчо и никакъв друг.
Добре си спомня къде се запознаха – в един магазин на улица „Главна улица". Цял следобед беше бродила и безмилостният шопинг бе на път да я съсипе,
когато окончателно каталяса от мерене на рокли. Неусетно се бе изправила пред поредната витрина, зад която стоките се обезличаваха и се сливаха в изнурения й поглед, и тогава зърна силуета му. Там беше той. Не, там беше Той. Симпатичен, разбиращ, фиксиращ я през стъклото с проникващи в същината й зеници. Видя й се някак нереално красив, гламурен. Единственият му недостатък, както констатира тогава, бе ръстът му. По-нисък от нея, а и тези обувчици на платформи, които бе намъкнала и заради които я коментираха („Гле'й това шиле на какво се е качило!"), го правеха още по-нисък, почти тапа. Нещо като Оскар Мацерат без тенекиения барабан. Ето, стигнахме и до втория му минус – макар и хубавец със зализан алаброс, беше си тапа и половина. Обаче! Тя си го възприе като нейния Наполеон, нейния любим бръмбазък. Пък и нали знаете как стои въпросът с джуджетата, педя ръст, лакът където си трябва. Скоро след като установиха тяхната връзка, тя откри, че той не страдаше от наполеонов комплекс и съответно не притежаваше непомерни амбиции. Но и така бе достатъчно приемлив за нея. Даже и да си много млада, първото, което научаваш от житейските сблъсъци, е фактът, че наистина няма някакво си пълно щастие. И че трябва да приемеш този до тебе с характерните му белези, дали ще е родилно петно на гърба, полюшващо се шкембенце или крива долна джука, струва ли си да преживяваш особено, бившите ти френдки и тъй ще ти завидят за целувките на същата тая крива джука.
Сетне тръгнаха заедно - плътно притиснати и съпроводени от интереса на околните. Седмица. Две. Три.
Прие с охота предложението й да я съпроводи до студиото, където й направиха художествена декорация на ноктите за 200 кинта. Не й възрази, когато тя поиска да коригира с ботокс мястото между веждите, дето я бе ритнал пачият крак, въпреки че пос терминалът здравата отръска сметката му. Одобри и татуировката под пъпа й и си затрая, ако и да не му допадна лилавеещият рисунък. Съгласи се и с ниобиевия пиърсинг на ноздрата, макар да си личеше, че не си пада по него. Такъв си е Той. Това е Той. Her toy. Великодушен, възприемчив, търпелив към всичките й капризи, а те не са никак малко!
Да, Той е винаги с нея. Навсякъде, би я придружил и на тъмната страна на Луната. Или поне в кое и да е заведение, където звучи „Тъмната страна на Луната". Нощем я обладава страстно, после се умълчава, заровен в разпилените й коси. Понякога й се струва, че това не става наяве, че е фикция на болното й съзнание, която се е отключила, докато тя кисне в някое психиатрично отделение или халюцинира, движейки се по тротоара и едновременно с това представяйки си, че се излежава на дишащия си антибактериален матрак у дома. А около нея ходят-бродят стотици, не, хиляди и милиони девойки, които също бълнуват и провиждат себе си, скиторещи с широко отвори очи, прегърнали по един такъв идеален като него. Съвършен, напълно и абсолютно съвършен дребошляк. Нещо се е случило с тях, но вече не си спомнят какво. Сякаш са листили предната вечер „Битие и време" на Хайдегер и това обстоятелство по чудодеен начин е променило оттам насетне и битието, и времето им... И фундаментално, и онтологически е преобразило настоящето им, без да остави изход за връщане или за каквато и да е реверсивна контракция на пространствено-времевия... как беше там? Континуум. Как изобщо може да има такава грозна дума, като двугърба камила, която почва да куцука насред пустинята и вместо да те закара до бленувания оазис Учкудук, изплюва ти се право в лицето, щом се хързулнеш от самара и отидеш да я теглиш за юздите в желаната посока. То е една мощна, мазна, феноменална и екзистенциална плюнка, да не те улучва! А сега си представете, че не само вие, но и всички останали около вас са наплюти с точно същата плювка. Как ви се струва тая работа, а? Проумявайки го, ви светва лампичката директно и ви осветява цялата капацуна отвътре. Или не? Дори и сега не? Твърдо нье?
Тя тръсва фризура. Тц! Истинската любов е възможна. Никой не може да й ограби илюзиите! Какво има толкова да се двоуми? Нещата са пределно ясни, отвъдпределно ясни дори. Той си е той. Пенчо. Безподобното й либе. Не се нуждае от повторна идентификация. Веднъж вече й се е легитимирал, обяснил й е чувствата си и – баста! Съществува съгласувано с нея и ще продължава. Като нейно второ Аз, развлачило сянка по залез. Пенчо е тук и сега, и ще бъде. Да е вампир, не е вампир, баш нейна любима половинка си е. Много взема от нея, но и много й дава! И понеже Пенчо контактува повече с околния свят – до степен тя да си помисли параноически, че нещо с приветлив интерфейс я манипулира, - той знае всички новини, тъй че на нея не й трябва да ги научава от допълнителни инфоизточници. Всичко й разяснява, докладва, проверява подетайлно.
Както вече бе казано, тя не може ни един ден без него. Буквално. Той няма да я изостави. За нищо на света. Измъквал я е от опасни ситуации, като онова замотаване, когато се изгубиха в планината и на всяка крачка й се привиждаха гладни мечки, тръгнали да хапнат човешко. Беше неотстъпно с нея и й говореше успокоително, с лекичко променящата се интонация, към която прибягваше в такива случаи...
Да се върнем сега в леглото, на което тя лежи омаломощена, а Пенчо мълчи с упорството на глухоням, сврян в нея. Не казва ни гък, не започва да пелтечи от преживяното вълнение. Тя се отпуска до пълен релакс в постелята, нали Пенчо й дава сигурност, каквато малко мъже биха могли да й дадат? Друг път обаче Той внезапно я сепва, започва да бърбори като стара дружка по съвсем нововъзникнали теми, нямащи нищо общо със сегашното им положение. Тогава й заприличва на разцъркал се щурец в градината. Приказва й настойчиво за новооткрити молове, дебитни карти с изгодни условия и новополучени есемеси, дори някак си я изнудва. Прищява й се да си грабне чантата и да иде във въпросните молове, да се хвърли във вихъра на неистови покупки, да пазари до призляване, да празни, да празни, да празни кредитната си карта, после да отскочи до нашарената с надписи стъклена клетка отсреща и да плаща, да плаща, да плаща есемеси до Второ пришествие.
И понеже Пенчо е винаги и неотлъчно с нея, а и е непретенциозен към храната, ще отскачат заедно в паузите до етажа с картофките, с тарелките и живата бира, която тече като от вълшебен чучур, що никога не секва, и двамцата ще омахват поръчаните порции в неограничени количества. А околните ще се присъединяват към тях, ще им кимат благосклонно и ще ги лайкват, а ако не лайкват на мига, то ще лайкнат когато и където си му е реда - в мрежата, в която всички са уловени като туруци или оплетени подобно на пате в кълчища. (Лайкнете което сравнение ви се понрави повече!)
Но да довършим за него. Той е прекрасен и верен приятел, усмихнат в лъсъка на художествения й маникюр. По-нисък е от нея, но е чуден любовник – или поне може да се ползва за дилдо... Тя твърди, че го обича и наистина е така. Това е ситуация, достойна за възпяване – Тристан и Изолда, Ромео и Жулиета, „където ти, Гай, там и аз, Гая". О, где сте, бардове, редящи музикална възхвала за тия двамината на софтуерния си синтезатор?
Онова, с което тя трудно свиква, са нерегламентираните модулации в тона му. Например когато Той проговаря с гласа на леля й: „Вземи си довърши образованието! Престани да висиш по барчетата! И е време да си намериш интимен приятел!"
В такива моменти я обзема неприкрито раздразнение и една ирадираща болка достига до подребрието й. И за част от секундата, притиснала стомах с изпотяваща се длан, тя си спомня истинското име на Пенчо.
Това е той, якият смартфон „Самсунг Галакси X4U". Брилянтна конфигурация с 4-ядрен процесор, течнокристален дисплей и операционна система „Tchovekopodobnik". Лек, удобен, винаги приятелски настроен към вас. На този Пенчо малко му е поизтрит унибоди корпусът, но ние предлагаме и съвсем нови – в магазия 1 на площад „Ж", всички молове и в сервизния склад зад казината на „Конт Андрованти", както и в останалите ни фирмени магазини. Заповядайте при нас! Работим нон стоп.