Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
декември 18
Home Седмицата Култура Янчо Чолаков на 50

Янчо Чолаков на 50

Е-мейл Печат ПДФ

cholakovЯнчо Чолаков е роден точно преди 50 години в град Бургас и главата му още е пълна с фантазии. Те го съпровождат от ученик, та чак до сега. Ако трябва да се изразим експертно, сътвореното от него се отличава със своеобразен стил и алегоричен конструктивизъм. Изобилства с екзотична конкретност и с нестандартни визии за бъдни и вече съществували светове. Автор е например на псевдоисторическата повест „Няма нощ без мрак", разказваща за никога неслучило се въстание в средновековна Испания. Поетичното дъхоспиращо фентъзи „Обезлюденият" слива цветната атмосфера на „Елфите" от немския романтик Лудвиг Тик с модерното приказно въображение: един войник сънува история за пазач и палач, които са всъщност двете му истински същности... да пази и унищожава едновременно. Антропологическата повест „Ксилофония" ни показва сблъсъка на две тракийски божества в няколко епохи. Постепенно разбираме, че двете божества са всъщност звездни тела, а битката между тях е резултат от сложни астрономични процеси. Романът „Запали свещ на дявола" (2009) е в измисления от своя създател жанр „фолкпънк" и му донесе наградата на издателство „Аргус". Други негови книги са сборниците „Историята на Самотния редник" (1995), „Митове за овъгления мрак" (2006), „Упражнения по безсмъртно писане" (2009) и „Целият свят в ръцете" (2014).

 


ТОЙ

Янчо Чолаков

Тя не може ни един ден без него. Буквално. Знае, че не са в състояние да си имат деца и причината за това е у него, но никога не го е правила на проблем. Не са се въвличали в екстремални сцени, отпочващи с караница и завършващи със звучно и ошашавящо ошамарване. Не са подлагали неговия стерилитет ни веднъж на дискусия. Защото той е идеален, домашният й герой, нейният истински мъж. Понякога е приказлив, в опит да разсее скуката, прекалено приказлив. Понякога лежи сред завивките и мълчи, загледан в луничките й. Обикновено не й възразява, дори когато я обхванат налудни мисли. Струва й се, че преднамерено избягва всеки конфликт, че с него не можеш се скара, даже и да ти се прииска. В такива моменти й се чини твърде хрисим, но... щеше ли да е идеален иначе? Или може би стаява в себе си гузност, породена от чувството за вина, че не може да я ощастливи с потомство и точно затова не стигат до семейни войни?
Да, липсва й все пак „солта на брака", един хубав раздор, след който да се утихомириш и да смениш тонуса. Добре де, той не е идеален на сто процента, а на деветдесет, но не е ли нахално да искаш от него повече? Я кажи на приятелките си: „Не ми е комфортно, задето не ми е забил плесник досега! Нямам ни една-едничка натурална синина, която да доказва колко страстно ме обича!". Тъй де, кой ще ти повярва!
Тя си му вика Пенчо. Не че това му е записано по кръщелно, прякор е, но му пасва, направо му залепва и не можеш го отлепи, колкото и да се напъваш. А в даден момент откри, че май не знае как точно му е името, сякаш нейният чаровен винаги си е бил Пенчо и никакъв друг.
Добре си спомня къде се запознаха – в един магазин на улица „Главна улица". Цял следобед беше бродила и безмилостният шопинг бе на път да я съсипе,
когато окончателно каталяса от мерене на рокли. Неусетно се бе изправила пред поредната витрина, зад която стоките се обезличаваха и се сливаха в изнурения й поглед, и тогава зърна силуета му. Там беше той. Не, там беше Той. Симпатичен, разбиращ, фиксиращ я през стъклото с проникващи в същината й зеници. Видя й се някак нереално красив, гламурен. Единственият му недостатък, както констатира тогава, бе ръстът му. По-нисък от нея, а и тези обувчици на платформи, които бе намъкнала и заради които я коментираха („Гле'й това шиле на какво се е качило!"), го правеха още по-нисък, почти тапа. Нещо като Оскар Мацерат без тенекиения барабан. Ето, стигнахме и до втория му минус – макар и хубавец със зализан алаброс, беше си тапа и половина. Обаче! Тя си го възприе като нейния Наполеон, нейния любим бръмбазък. Пък и нали знаете как стои въпросът с джуджетата, педя ръст, лакът където си трябва. Скоро след като установиха тяхната връзка, тя откри, че той не страдаше от наполеонов комплекс и съответно не притежаваше непомерни амбиции. Но и така бе достатъчно приемлив за нея. Даже и да си много млада, първото, което научаваш от житейските сблъсъци, е фактът, че наистина няма някакво си пълно щастие. И че трябва да приемеш този до тебе с характерните му белези, дали ще е родилно петно на гърба, полюшващо се шкембенце или крива долна джука, струва ли си да преживяваш особено, бившите ти френдки и тъй ще ти завидят за целувките на същата тая крива джука.
Сетне тръгнаха заедно - плътно притиснати и съпроводени от интереса на околните. Седмица. Две. Три.
Прие с охота предложението й да я съпроводи до студиото, където й направиха художествена декорация на ноктите за 200 кинта. Не й възрази, когато тя поиска да коригира с ботокс мястото между веждите, дето я бе ритнал пачият крак, въпреки че пос терминалът здравата отръска сметката му. Одобри и татуировката под пъпа й и си затрая, ако и да не му допадна лилавеещият рисунък. Съгласи се и с ниобиевия пиърсинг на ноздрата, макар да си личеше, че не си пада по него. Такъв си е Той. Това е Той. Her toy. Великодушен, възприемчив, търпелив към всичките й капризи, а те не са никак малко!
Да, Той е винаги с нея. Навсякъде, би я придружил и на тъмната страна на Луната. Или поне в кое и да е заведение, където звучи „Тъмната страна на Луната". Нощем я обладава страстно, после се умълчава, заровен в разпилените й коси. Понякога й се струва, че това не става наяве, че е фикция на болното й съзнание, която се е отключила, докато тя кисне в някое психиатрично отделение или халюцинира, движейки се по тротоара и едновременно с това представяйки си, че се излежава на дишащия си антибактериален матрак у дома. А около нея ходят-бродят стотици, не, хиляди и милиони девойки, които също бълнуват и провиждат себе си, скиторещи с широко отвори очи, прегърнали по един такъв идеален като него. Съвършен, напълно и абсолютно съвършен дребошляк. Нещо се е случило с тях, но вече не си спомнят какво. Сякаш са листили предната вечер „Битие и време" на Хайдегер и това обстоятелство по чудодеен начин е променило оттам насетне и битието, и времето им... И фундаментално, и онтологически е преобразило настоящето им, без да остави изход за връщане или за каквато и да е реверсивна контракция на пространствено-времевия... как беше там? Континуум. Как изобщо може да има такава грозна дума, като двугърба камила, която почва да куцука насред пустинята и вместо да те закара до бленувания оазис Учкудук, изплюва ти се право в лицето, щом се хързулнеш от самара и отидеш да я теглиш за юздите в желаната посока. То е една мощна, мазна, феноменална и екзистенциална плюнка, да не те улучва! А сега си представете, че не само вие, но и всички останали около вас са наплюти с точно същата плювка. Как ви се струва тая работа, а? Проумявайки го, ви светва лампичката директно и ви осветява цялата капацуна отвътре. Или не? Дори и сега не? Твърдо нье?
Тя тръсва фризура. Тц! Истинската любов е възможна. Никой не може да й ограби илюзиите! Какво има толкова да се двоуми? Нещата са пределно ясни, отвъдпределно ясни дори. Той си е той. Пенчо. Безподобното й либе. Не се нуждае от повторна идентификация. Веднъж вече й се е легитимирал, обяснил й е чувствата си и – баста! Съществува съгласувано с нея и ще продължава. Като нейно второ Аз, развлачило сянка по залез. Пенчо е тук и сега, и ще бъде. Да е вампир, не е вампир, баш нейна любима половинка си е. Много взема от нея, но и много й дава! И понеже Пенчо контактува повече с околния свят – до степен тя да си помисли параноически, че нещо с приветлив интерфейс я манипулира, - той знае всички новини, тъй че на нея не й трябва да ги научава от допълнителни инфоизточници. Всичко й разяснява, докладва, проверява подетайлно.
Както вече бе казано, тя не може ни един ден без него. Буквално. Той няма да я изостави. За нищо на света. Измъквал я е от опасни ситуации, като онова замотаване, когато се изгубиха в планината и на всяка крачка й се привиждаха гладни мечки, тръгнали да хапнат човешко. Беше неотстъпно с нея и й говореше успокоително, с лекичко променящата се интонация, към която прибягваше в такива случаи...
Да се върнем сега в леглото, на което тя лежи омаломощена, а Пенчо мълчи с упорството на глухоням, сврян в нея. Не казва ни гък, не започва да пелтечи от преживяното вълнение. Тя се отпуска до пълен релакс в постелята, нали Пенчо й дава сигурност, каквато малко мъже биха могли да й дадат? Друг път обаче Той внезапно я сепва, започва да бърбори като стара дружка по съвсем нововъзникнали теми, нямащи нищо общо със сегашното им положение. Тогава й заприличва на разцъркал се щурец в градината. Приказва й настойчиво за новооткрити молове, дебитни карти с изгодни условия и новополучени есемеси, дори някак си я изнудва. Прищява й се да си грабне чантата и да иде във въпросните молове, да се хвърли във вихъра на неистови покупки, да пазари до призляване, да празни, да празни, да празни кредитната си карта, после да отскочи до нашарената с надписи стъклена клетка отсреща и да плаща, да плаща, да плаща есемеси до Второ пришествие.
И понеже Пенчо е винаги и неотлъчно с нея, а и е непретенциозен към храната, ще отскачат заедно в паузите до етажа с картофките, с тарелките и живата бира, която тече като от вълшебен чучур, що никога не секва, и двамцата ще омахват поръчаните порции в неограничени количества. А околните ще се присъединяват към тях, ще им кимат благосклонно и ще ги лайкват, а ако не лайкват на мига, то ще лайкнат когато и където си му е реда - в мрежата, в която всички са уловени като туруци или оплетени подобно на пате в кълчища. (Лайкнете което сравнение ви се понрави повече!)
Но да довършим за него. Той е прекрасен и верен приятел, усмихнат в лъсъка на художествения й маникюр. По-нисък е от нея, но е чуден любовник – или поне може да се ползва за дилдо... Тя твърди, че го обича и наистина е така. Това е ситуация, достойна за възпяване – Тристан и Изолда, Ромео и Жулиета, „където ти, Гай, там и аз, Гая". О, где сте, бардове, редящи музикална възхвала за тия двамината на софтуерния си синтезатор?
Онова, с което тя трудно свиква, са нерегламентираните модулации в тона му. Например когато Той проговаря с гласа на леля й: „Вземи си довърши образованието! Престани да висиш по барчетата! И е време да си намериш интимен приятел!"
В такива моменти я обзема неприкрито раздразнение и една ирадираща болка достига до подребрието й. И за част от секундата, притиснала стомах с изпотяваща се длан, тя си спомня истинското име на Пенчо.
Това е той, якият смартфон „Самсунг Галакси X4U". Брилянтна конфигурация с 4-ядрен процесор, течнокристален дисплей и операционна система „Tchovekopodobnik". Лек, удобен, винаги приятелски настроен към вас. На този Пенчо малко му е поизтрит унибоди корпусът, но ние предлагаме и съвсем нови – в магазия 1 на площад „Ж", всички молове и в сервизния склад зад казината на „Конт Андрованти", както и в останалите ни фирмени магазини. Заповядайте при нас! Работим нон стоп.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер