Български писател открехва прозорец към живота си

Василен Васевски
Печат

23-1Новата книга на Кирил Попов "Господин Менкин", (Издателска къща"Огледало", София, 2016 г.), е необичайна и се отличава от тези, с които го познаваме досега. Тя е роман-дневник със силен автобиографичен оттенък, "наситен с истини за живота и съвременното общество." " Свързаните или несвързани сюжетно персонажи преминават напрегнато и смутно от едно историческо време в друго, от старо състояние в ново, от намерение в действие, от действително в привидно" - разбираме от нейният предговор.
Оригиналната композиция на творбата е комбинация от линеарност и ретроспекция, а главният герой пътува физически или с мисълта си през делника на своето близко или по-далечно обкръжение. Преминава през хора, събития и темпорални реалности, докато търси отговор на вечните въпроси, задавани от битието. Писателят се вглежда продължително в света и в себе си, преди да довери преживяванията си на белия лист. Откритията си споделя с "Оливети" - вярната му пишеща машина и своята съпруга, което му осигурява душевен и физически комфорт.
"Голяма част от съдържанието се отнася до понятието живот. Но що е живот?" - пита нас и себе си автора. Може би е калейдоскопично сменяне на картини и човешки съдби, в което сме обречени да търсим истина? Или пък е сън и непрестанно припомняне, на което сме осъдени, докато чакаме бъдещето? И кой ли би могъл да ни отговори със сигурност, освен нас самите?
Кирил Попов е литературен и художествен критик, известен с пространната си ерудираност и задълбочения си поглед към събитията в българското културно пространство. В романът "Господин Менкин" той фокусира вниманието си върху "трите основни същности на съществуването - природа, живот, изкуство", докато анализира нерадостната посткомунистическа действителност, отчуждаването на хората, както и писателската дейност като отдушник и единствен изход от драмата на неразбирането.
"Господин Менкин" е мъдра книга, която ще ви накара да надникнете отвъд повърхността на света и на собствения си живот. Ще я прочетете с удоволствие, което ще породи и съпреживаване, както сполучливо отбелязва нейният редактор известният преводач Румен Стоянов. Тя е оформена от художниците проф. Андрей Даниел и Ема Ванкова, а на последната страница е включена скица на Кирил Попов от Иванко Николов.

 

Василен Васевски
кореспондент на в. "България"