Поезия - Людмила Билярска - бр. 28-2017

Людмила Билярска
Печат

  

Хармония 

Шарена черга небето разпросна -

розово, сиво и с бяла среда.

Кой изтъка я и кой я колоса?

Стъпвам по нея с очи и душа.

 

В светлите ивици меко се сгушвам.

После поемам зеления път.

Викат щурци от тревите: Послушай!

Днес ще разказваме своя живот.

 

Сита от багри и звуци откривам 

срещнати сламчици в кръстния знак…

Те ме подсещат... безмълвна замирам:

Боже, сполай ти! Насищай ме пак!

Когато нощ и ден се срещнат

 

А вятърът си мислеше на глас

и бързаше листата да обърне.

Наопаки, към грапавата част.

Следобедът вещаеше безумие.

Грижливо смете сухите треви.

Зад храстите се сгъна и зачака.

Мълчание в тревога извести, 

че гневният следобед търси мрака.

След само миг се вкопчиха в едно.

Пристигна и нощта. Разтърси грива.

Когато нощ се срещне със деня -

земята и небето се преливат.

Потрепваха листата в бърз каданс.

Белееха обърнати нагоре.

И вятърът разбра – в любовен танц

нощта се вплете с късния следобед.

Очи за всичко

 

Не мога да премина със колата.

Познали ме, от обич чак притрепват.

Прелитат близко. С радост се снишават.

Напредвам бавно. Птиците ме следват.

 

Телце на малко зайче тупва меко.

В тревата. А го чувствам на дланта си.

О, Боже мили, дал си на човека 

очи за всичко. Само да ги види...

 

 

Богатство 

Какво, че нямаш острови в наследство?

Нима е нужна нотариална сверка,

че на Творецът всичките вълшебства -

са твоето богатство - без заверка?

 

Погледай само слънцето през клоните,

разсипано на лъчове и снопи…

Поляните и танцът на сезоните…

Изящните ята над теб във групи…

 

По дяволите жалките хартийки -

че някой си разпъва сто огради.

Това, което с обич сътворил Е,

без подпис и печат - на теб се пада!

Цената на мига

 

Не се завръща камъкът от полет.

От полет се завръщат само птиците.

Простих си, май?А, прошката покой е.

Най-трудно е да молиш мир от себе си.

Сега е тихо. Мамещ е покоят.

Сърцето само тласка нежни спомени.

Живот е, затова. 

Но пък си струва.

Зарад мига и неговите пориви.

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...