ФАРЪТ НА НОС " ШАБЛА"

Добри Карабонев
Печат

shablaПоради своята отдалеченост и все още запазил девствеността си, Шабленският нос е позабравен от летовниците. Само тези, които искат да се докоснат до естествената природа се отправят към него. Произходът на днешното име на селището е свързан с прабългарската дума "шабола " (черпак). Разраствайки се с годините, днешното селище е център на община. Тук съществува и единственото нефтено находище. На много места блика и топла минерална вода. В града почти всички изповядват православното християнство. Тук е изграден и единственият храм, носещ името на "Св. Харалампий", от цялата Варненско-Преславска епархия. Храмът е осветен от варненско-преславския митрополит Симеон.
Сгушен в най-източната точка на България, град Шабла се намира на 20 км от Каварна и на 80 от Варна. Той е обявен за град през 1969 г. Тук слънцето първо погалва водите на Черно море. Тук са и най-хубавите места за диво къмпингуване. Наблизо е и голямото "Шабленско езеро". Около нос "Шабла" има голям подводен риф и множество плитчини навътре в морето. Точно те са причината за построяването на фара през 1856 година. Легендите говорят за множество корабокрушения в близост до този нос в морето. Говори се и за много късметлии, които са намирали на брега след буря огромни слонски бивни. Това подсказва, че в коварния подводен риф се е разбил кораб, превозващ слонова кост. Упорито се говори и за потънал кораб, превозващ богатството на известен търговец. Така също се говори, че именно тук е потънал и британският кораб "Черния принц", натоварен със злато за войската. Любителите на подводния риболов често се натъкват на старинни предмети, изтласкани в плитчините - като амфори, корабен обков, глинени съдове.
Фарът на нос "Шабла " е най-старият и най-високият у нас, цели 32 метра. Боядисан в бяло и червено, той повече от век и половина показва пътя на мореплавателите в Черно море, предпазвайки корабите от дългия подводен риф, който навлиза на една морска миля (17 км).навътре. Също така и от образувалите се плитчини между Шабла и Тюленово. Фарът присветва три пъти на всеки двадесет и пет секунди. При добра видимост се забелязва от разстояние 17 морски мили. Местните жители с гордост отбелязват, че притежават в умален вид едно от седемте чудеса на света, а именно Александрийския фар. 235 са стъпалата, които водят до халогенния прожектор. Интересното е, че гръмоотводът му е с позлатен връх. Дебелината на стените в основата са му дебели 1 м. и 20 см. Това не позволява през зимата помещенията да изстиват. Четирима пазачи се редуват да обслужват това така необходимо съоръжение за сигурността на мореплавателите. Може да се каже също, че тук е работила и единствената жена, обслужвала фар. Тодорка Хаджииванова заедно със своя съпруг дълги години се е грижила за фара. Днес той е под грижите на нейния син, който ръководи поддържането на това морско навигационно съоръжение. Режимът на работа на фара зависи от изгрева и залеза на слънцето. Много морски капитани днес, виждайки светлините му знаят, че са изминали половината път между устието на "Дунава" и "Босфора ".
В книгата на фара е записано, че в стените му има вградено послание за бъдните поколения. То казва, че трябва да бъде отворено през 2056 г. Съдържа данни за разстоянието на брега до фара. Днес то е 13 метра. Но според запазените статистически данни през 1948 г. то е било 29 м. Фарът издържа на голямото земетресение през 1900-та година, като щетите по него са минимални. Все пак това подсказва, че не е лошо допълнително заздравяване и след едно сериозно допълнително укрепване е и усъвършенстван, като е подменена цялата му запалителна система. А именно през 1957 г. маслено-газовата светлина е демонтирана и фарът е напълно електрифициран. А през 1987 г. се поставя и днешната оптика, която увеличава мощта на светлинния му лъч, който се вижда в морето на 31 километра навътре, а при хубаво време и по-далеч.
Шабленци се гордеят със своя фар уникат, умалено копие на Александрийския фар. През 2006 г., заедно с военно-морските сили, отпразнуват тържествено неговата 150 годишнина. Но днес историците ни доказват, че той всъщност е по-стар. Защото в корабния дневник на един италиански кораб е отбелязано, че фарът е съществувал много по-рано. Тоест от 1844 г. Историците са твърдо на мнението си, че на това място, вероятно през византийската и римската епоха, е имало навигационно съоръжение. То е било крайно необходимо за безопасността на движението на корабите от устието на река "Дунав " до "Босфора". Доказано е, че по време на Кримската война е бил разрушаван няколко пъти. Историята наистина ни доказва, че Шабленският фар е уникален. Това е и единственото съоръжение боядисано в два цвята - червено и бяло. Той е бил изцяло бял до 1935 г.
Ако днес отидете в град Шабла, ще забележите желанието на кметството да облагороди района в селището. Кокетни бели спални бунгала се забелязват по брега. Асфалтирани пътища водят до брега. Има и чудесни ресторанти, рибни капанчета и най-вече екскурзовод, който ще ви разкаже историята на "Александрийския фар" в град Шабла.

 

Добри Карабонев
кореспондент на в. "България"