Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

неделя
декември 17
Home Седмицата Култура Поезия - Людмила Билярска - бр. 21-2017

Поезия - Людмила Билярска - бр. 21-2017

Е-мейл Печат ПДФ

  

Вечер край софрата

 

Букет упойни лятно-нощни звуци

обгръщат кротко благата вечеря.

Долът ги праща през тревите късни, 

и на талази идват от безмера.

 

За топъл хлебец сягат на софрата

десниците на малки и големи.

Невръстна рожба тихичко проплаква.

Полагат я да гука на миндера.

 

Опразнени са пъстрите паници,

от хляба и трохица не остана.

В асмата се обажда нощна птица.

И ето за раздумка миг настана.

 

Детето спи във вълнената люлка,

полюшвано от майка си полека.

Запей, невесто! – старият продумва.

Гласът поема плахо към небето...

Жълтичка по небето

 

„Добра ти стига!” - „Дал ти Бог добро!”-

във тъмното като камбанка звънва.

Поляга и поглеж, че зарево 

връз бледината изведнъж набъбва.

 

На Звездин дял съм тръгнал да кося.

А ти къде, съседе, в ранината?

Из нивичката бурен ще плевя.

След толкоз дъжд и всъде плъзна, брате.

 

Пристъпват тежко двамата мъже –

един с коса, а друг с мотика крачи.

Торбичките им скачат по гърба –

шише с водица, лучец и коматче.

 

Хъсс-хъсс – косата ниже глас.

Зиуу-зиуу – от нивката се втурва.

От сънните треви излита кос.

Жълтичка по небето се търкулва...

Суша

 

Разсъхна се плътта й. Посивя.

Набръчка се земята и напука.

Животът вцепенено се смълча.

Реката се смали и закуцука.

 

Небето озверяло сипна жар.

Тревите първо стъпиха на пръсти,

а после се предадоха докрай.

Чернеят и изсъхналите храсти.

 

Щурците не подеха тържество.

Забиха струни – зноят ги захлупи.

Без тях какво е лятото, какво?

И ето че покоят се начупи...

 

Светулките и те берат душа.

По някоя из тъмното пролази.

Небето пак примигна на лъжа.

Веднъж и дваж, а после се отказа.

Силата на живота

 

А градът хич нехае за кризи и смут.

Той се буди, живее, заспива...

Рони гълъби сутрин по своя площад.

После хапва картофки със бира.

Даже пролет очаква да мине насам.

Този път ще е малко различна.

Тя ли каза, дали той от някой разбра –

малко странна сега ще дотича.

Как да е!

Той си движи по старому пак.

Рутина. Не поддава на кризи.

Колко свят го пресече, колко свят, колко свят.

Той е същият – крачи  по риза.

Споделено с болка

 

Една злина се ражда от злина.

На всичкото, ни сполетя и тази –

безлюдна става нашата земя.

Села окачват тежки катинари.

И няма вече кой да прекоси -

със месеци – 

ни дъх, ни лъх, ни шепот.

Освен онези... с грозните торби -

във мирно време мародери шетат.

Цветя не никнат. Зрял и дъхав плод

не носи в щедра пазва златна есен.

Лозницата се моли за живот...

Звънът на чан е ехо в тъжна песен.

 

 

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...
 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер