Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
август 17
Home Седмицата Култура Поезия - Людмила Билярска - бр. 18-2017

Поезия - Людмила Билярска - бр. 18-2017

Е-мейл Печат ПДФ

  

Гергьовден 

 

Върбицата наниза огърлици.

За нощ една трендафилът е грейнал.

Планински вятър гъне бели ризи.

На момино челце венец прогледна.

 

Стопаните от ранно утро бързат.

Не стягат оран, а трапези готвят.

Клонакът цял рояк врабци навърза,

а Свети Георги ръси радост в златно.

 

Камбаната отпървом тръгна плахо,

а после се затича из простора.

Врабченцата с дечицата запяха.

Гергьовден ни почуква да отворим!

Глас от дълбините на времето

 

Щурците пеят. Глас от древността е.

Далеч от дълбините се оттича.

Разказват и омайват, и омайват

с легенди и предания, и притчи...

 

Заслушай се. Душата си залюшкай

в магията на нежната им врява.

Невидими потоци ще зашушнат

Гмурни се в тях до дъно. То спасява...

Деца на колела

 

И тогава ги видях - в очертание от слънце,

светлокоси, устремени – пет деца на колела.

Всичко друго се изгуби:  мрачно-тъжно, сиво-тъмно.

Боже, колко са красиви тези чисти личица!

 

И когато ги видях, в мен отприщиха лавина.

Без остатък смете бързо – и горчиво , и тъга.

Край прозореца ми мина ято от врабченца мили!

Пет дечица устремени. Пет разрошенки слънца!

Ранимата й същност...

 

Ако във музиката има и мажор,

в поезията стъпките са тихи.

И както тихо качва труден склон,

и върховете в тишина постига...

 

В картините контрастите са стил.

В поезията преходът е плавен.

Натъфриш ли я с обици и грим,

изгубва си и същността тогава.

 

Не й намятай делничен халат,

от него мигновено става сива.

Понякога лети. И знае как.

Пришиеш ли й сам криле - загива...

Усмивката

 

Усмивката разцъфна като слънце

иззад тила на смръщения ден...

На всичкото – валеше до продънване.

На всичкото – тъга пропъпли в мен.

 

Кой предполага слънце в тази киша

и под небе провиснало от гняв?

Но тя се появи. Изгря. Задиша.

Докосна с най-високия карат!

 

Изпрати я човек. Не го познавам.

Тъгата се изниза. Отлетя.

И колко малко трябва, за да кажеш:

О, Боже, колко е красив света!

 

 

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...
 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер