Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

сряда
октомври 18
Home Седмицата Култура Поезия - Людмила Билярска - бр. 17-2017

Поезия - Людмила Билярска - бр. 17-2017

Е-мейл Печат ПДФ

  

Звездана

 

За втора нощ очи не склапя.

Прегазил нощната стена,

стои безпомощен и грохнал

със газениче във ръка.

Ту я покрие, ту й шепне

нелепици като дете.

Потта попие, в страх притрепне,

щом сети как душа бере.

Човек е сякаш. И е скъпа -

навсякъде му е другар

По път със нея е замръквал.

Със него дърпа чер товар...

Поднася й водица в менче:

пийни душице - й шепти.

Сълзи напират. 

Мъж е...Eх,че...

Тежи му мъка брана с дни.

Животното задиша кротко.

А той не спира да мълви:

гребни, Звездано, от живота.

От моя, давам – си гребни.

Окото бавно се избистря,

пристъпва вече на крака.

Отприщен мъжки вопъл плисва.

Сполай ти, Боже! - проехтя...

Не позволявай да се случи!

 

Денят се сгърчи, потъмня и - сви.

Тъй както червей след пороя.

И как нататък... как да продължи,

след битката на скъпите си хора?

Не иска да повярва, че са те –

пред погледа й всичко се полюшна.

Във люта схватка двама врагове,

които преди час с любов я сгушваха.

Изстрелват думи, заредени с ток -

над нея се сгъстява страшен облак.

И всичко е потънало във мрак,

а слънцето е някъде зад щорите.

Разпадат се мечти и светове.

Като онази къщичка от лего...

Тя има само тях. Къде да спре?

Главицата отказва да се справи.

Захлупва се сломена по очи –

неистов вопъл в нея се взривява.

Задъхва я. Разкъсва я. Крещи.

Една душица детска е на прага...

Понякога

 

Понякога е болничко - гори.

Когато му се смеят тихо страда.

Оплесква се до лакти при игри.

Коленцето охлузва като пада.

 

Понякога, преди да спре сънят,

в пердето се раздвижват великани...

Очичките притиска със ръка -

не знае колко топло е до мама.

 

Похапва му се сладко след игра.

И иска да си има тротинетка.

Със нея ще потегли из света.

Мечтае да си има птиче в клетка.

 

Понякога ще спре на вас очи.

И ще ви пита: “Имаш ли си къща?

Нали за мене идваш, ми кажи?”

Понякога светът е в кал до гуша...

Равновесие

 

Какво отдаде? Ясно е, че взе.

Животът е приятен в равновесие.

Натрупваш. Става връх. 

Върхът расте.

И в някой миг – лавина го отнася...

 

Раздавай щедро с капчица любов.

Такъв подарък отдалеч се вижда.

Към своя дар вплети и благослов.

Така дадеш ли – получаваш трижди!

 

 

Везна...

 

Изпълнен е и диша всеки миг -

от твоят ден, от нощите. 

И всичко

е с устремна посока към зенит... 

Везна прецизно мери всяка мисъл.

 

И всеки звук,  всеки твой трептеж

се включва във стихията на вихър.

Обратно получаваш  във ответ -

това което сам си си повикал...

 

 

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...
 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер