Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

петък
май 26
Home Седмицата Култура Няколко думи за музея „Емилиян Станев"

Няколко думи за музея „Емилиян Станев"

Е-мейл Печат ПДФ

museumНепосредствено след смъртта на големия български писател Емилиян Станев на 15 март 1979 г. се взема решение за изграждане на музей на твореца в гр. Велико Търново. Той се намира в сърцето на старото Търново, на мястото на родната му къща, в близост до Самоводската чаршия и построения от майстор Колю Фичето хан „Хаджи Николи", на бившата улица „Черковна", днес „Никола Златарски". „Търновският дом на писателя", както наричат музея, е продължило цели 6 години и на 5 май 1987 г. в чест на 80 годишнината от рождението на Емилиян Станев е бил открит. Изграден е със средства на бившия Окръжен съвет, подпомаган от тогавашния Комитет за култура, активно е участвала и покойната съпруга на писателя Надежда Станева, както и близки и приятели на Емилиян Станев. Творческият колектив е трябвало да се пребори с много консерватизъм, но в крайна сметка е успял да се наложи и да постигне това, което виждаме днес. Че опитът за нов тип музей с използването на аудиовизуална техника е успешен се вижда и в още един музей, изграден от същия творчески колектив – този на Никола Вапцаров в Банско. Спокойно бихме могли да кажем, че изграждането на експозицията в музей „Емилиян Станев" в Търново промени представата за музейна експозиция у нас, след него вече е трудно да се мисли в старите шаблони.

Къщата музей на Емилиян Станев е построена на родното място на писателя, където той е живял от раждането си през 1907-ма до 1922 г., когато семейството му се преселва в Елена. Днес на първия етаж е запазено архитектурното разпределение, за да бъде отделена рождената стая на големия майстор на словото. Влизайки в дома, ни посреща символно-ритуална музика, на фона на която се вижда родословното дърво на Емилиян Станев. Откроява се мястото на Никола – Емилиян сред Хълбювския род, от който произлиза. Хората от рода – войводи, художници, писатели, актьори, обикновени люде – събират в себе си, като в умален модел на обществото, паметта на цяла една епоха. От колажите на стените ни гледат образите на Емилияновите родители, на близките, на съгражданите му. Експозицията на първия етаж завършва с диапозитивен филм, който съдържа спомени и образи от началото на ХХ век. Образите на търговците и занаятчиите от Самоводската чаршия, фотографиите от делничния живот на хората, от войните и бедствията, сполетели страната ни и отекнали особено силно в този град, идват пред нас, сякаш да затвърдят думите на писателя, че всеки трябва да знае и почита историята си.
Усетили атмосферата на града, когато „за мене детството беше непрекъсната красота", според Емилиян Станев, ние се изкачваме нагоре, за да видим някои от личните му вещи и запечатаните върху фотографиите мигове. Те ни разкриват личност с интереси в много области. Всяка вещ и фотография са поставени на мястото си, няма нищо излишно. Отделните посетители биха могли да открият нещо за себе си. Тук е поставена пишещата му машина „Ремингтон", на която е писал всичките си творби, преди него ползвана от друг български писател – Светослав Минков. В нея е останал и последният лист от дневника на твореца, от който разбираме, че до края на дните си Емилиян Станев се е вълнувал от общочовешките въпроси на духа, тук са очилата му, други лични вещи, бележник със записки от романа „Легенда за Сибин, преславския княз". Нека припомним как Йордан Радичков бе оприличил почерка на Емилиян Станев - „на поломена от смерч гора". Тук са и неговият часовник, спрял на 9.30 часа – часа на смъртта му, икона, изобразяваща празника „Благовещение". От стената ни гледа и неговата посмъртна маска, поставена под мисълта му: „Природата е наказала човека, като му е дала способността да има спомени." Без да са много вещите и снимките, сякаш ни доближават до твореца, като в същото време ни казват, че никога не бихме го разбрали докрай, защото „Художникът не трябва да слуша никого, освен вътрешните си гласове, към какъвто и риск да го водят те." Четем неговите мисли по стената и виждаме как болезнено е преживявал всичко, свързано с националната ни съдба, и в същото време с обич и зов за любов между хората: „Към всичко подхождай с любов: към цветето, към дървото, към птицата и човека, дори когато той не заслужава такова чувство. Иначе няма да разбираш, тоест да прощаваш".
С аудиовизуална апаратура се прожектират диапозитиви от кориците на изданията на Емилиян Станев у нас и в чужбина. Те говорят за неговото възприемане по цял свят. Читателите в цяла Европа, Китай, Индия и Африка вече са се докоснали до творчество му.
На третия етаж ни посреща есенна българска гора, символично насочваща ни към една цяла група в творчеството на писателя – анималистиката и любовта му към природата. Подходящо е съчетана с ловните му пушки и рисунки на кучета. Сам Емилиян Станев споделя: „Моят анимализъм е търсене на световния разум в природата и живите същества". На този етаж е поставена и посмъртна отливка от ръцете на писателя. Над тях са финалните редове на романа „Антихрист". Тези редове са обръщение към всеки човек независимо от неговата възраст, националност, от времето, в което живее: „Ето птица отлита. Къде летиш, птицо? Звяр пробягва из гората. Къде бързаш, звяро? Кой ви зове, кой ви води и накъде? Къде отиваш и ти, човече?..."
Неочаквана, а от друга страна – интересна, е срещата с колажите на този последен етаж. В тях оживяват образите на съвременни български актьори, снимали се във филми по произведения на Емилиян Станев. На видеоуредбата тук могат да се видят откъси от тези филми: „Крадецът на праскови", „Търновската царица"..., както и документалните „Емилиян Станев – човекът", „Из дневниците на писателя", „Вечните ловни полета" на режисьора Дочо Боджаков. Отделно би трябвало да отбележим и използуването на аудиовизуална техника в музея. Много дискретно, ненатрапващо се, без да нарушава атмосферата на стария търновски дом, тук е намерила място съвременна апаратура – диапозитиви, видеоуредба, компютри. Така се получава едно всестранно внушение у посетителя, съчетаващо в себе си отделни страни от няколко изкуства – музика, кино, живопис, скулптура, фотография, литература.
Завършва посещението ни в музея на Емилиян Станев. Всеки посетител, а за 23-те години от съществуването му те са хиляди, има възможност да се докосне до писателя и човека Емилиян Станев, всеки е провокиран да открие нещо ново от творчеството му или пък да се върне към друго, познато вече, а отвсякъде сякаш ни следи живият поглед на писателя и ни казва: „Истината ли? Запазете я за себе си, щом я знаете, за мен оставете илюзията."

 

Д-р Радка Пенчева
директор на музея

 

BULGARIA SECOND...

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер