Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
юни 27
Home Седмицата Култура Нещата от живота

Нещата от живота

Е-мейл Печат ПДФ

trupkovЧаст първа

Той се доближи до вратата на терасата, открехна я леко, подаде си главата през пролуката. Да, навън не беше вече толкова топло. Върна се, взе си чашата с уиски и купичка с бадеми и излезе. Внимателно затвори врата след себе си и се отправи към далечния край на терасата. Остави чашата и купичката върху малката бамбукова масичка, извади пакет цигари и запалка от джоба на късите си панталони и се отпусна в дълбокия шезлонг. Вдигна си краката върху табуретката, запали цигара, вдъхна дълбоко от дима, задържа за кратко и изпусна го бавно през носа. Той много обичаше да седи тук, отвън на терасата. Дори и когато валеше, пак излизаше, мушваше се под брезентовия навес на газибото и си седеше на тихо. Можеше да седи с часове. Тук си почиваше най-добре.
След горещия ден, вечерта беше тиха, спокойна и не много топла. От време на време листата по дърветата наоколо тихо изшумоляваха раздвижени от плахия повей на вечерният бриз и пак замираха в тишина. Хорът на щурците пееше своята приспивна песен. Чуваха се и последните трели на някаква закъсняла птичка. Няколко светулки си намигаха, летейки ниско над земята. Интерeсно, но тази вечер още не беше чул досадното зъзене на комарите.
Той отпи глътка от чашата си, взе два – три бадема, сдъвка ги машинално и се огледа. Въпреки късния вече час, наоколо беше доста светло, необичайно светло. Огледа се. Погледна и към небето. То бе чисто, без следа дори и от най-малко облаче. Въпреки това звездите едва се забелязваха – ситни, бледи точици на фона на небесната шир. Хей там, горе, зад короната на онова високо дърво, небето беше най-светло. Загледа се натам, задържа погледа си и забеляза как причинителят на тази светлина се движи бавно, следвайки своя безкраен път и тъкмо сега излизаше от листното затъмнение, зад което бе попаднало. Първо се показа мъничка частица светлина, която непрекъснато нарастваше, добивайки постепенно формата на кълбо. И сякаш то се бореше да се освободи от мъчещите се да го задържат в обятията си, само за себе си, клони и листа. Луната вече беше в цялата си красота – кръгла, ярка, прекрасна.
Безмълвен, той седеше отпуснат в дълбокия стол, забравил за запалената цигара между пръстите си, гледаше я и изпитваше едно странно, смесено чувство на обич, уважение, страхопочитание към това нощно звездно светило. Нежно си я наричаше "Луница-сестрица". Прекарал бе много часове в съзерцаване, смял се беше с нея, разказвайки й разни смешни случки, преживяни през деня, беше и плакал, споделяйки с нея голямата му мъка за не добре вървящия му семеен живот, молейки я да дари дома му ако не с любов, то поне с мир и спокойствие.
И сега, както седеше и гледаше към нея, в главата му нахлуха спомени от преди около двадесет години.
С жена му нещата не вървяха добре. Тя не го приемаше. Отблъскваше го. Отказваше му по най-различни поводи, повечето от които бяха смешни, дори наивни. Едновременно с това му правеше и намеци за физическите му данни, като даваше за пример близки роднини или приятели, за което обаче той имаше най-малко вина. Просто с това го беше "дарила" природата. В същото време заради неговото желание, дори често го наричаше полов маниак. Наистина когато си пийнеше малко повече, тя го допускаше при себе си, но и това някак си с времето взе да се разрежда. Не че тя спря да пие. В много редките случаи на интимност гледаше някак си да претупа нещата, да се отърве по-бързо. От време на време го чукваше по носа и му казваше: "Хей, лъжльо" и отминаваше. Естествено, с времето, той доби комплекси. Когато бяха на плаж с компания и правеше къде съзнателно, къде не сравнение, винаги намираше своите данни направо за незабележителни. Постепенно започна все повече да се притеснява, свива. И вместо да се намери разрешение на проблемите, те взеха да се задълбочават. Стигна се до там, че тя все по-често и по-често изпадаше в истерии и обяснението беше липсата на полов живот. Дори ходи на психолог. И някъде по това време той си спомни за една история, която негов познат му беше разказал при една екскурзия до Париж.
Та той, познатият де, една вечер бил в някакъв бар. Седял си сам на една маса и си пиел абсента. В бара нямало много хора, само няколко от местната делнична постоянна клиентела. По едно време точно към неговата маса се приближила двойка на средна възраст и го попитали дали могат да седнат при него. Не че нямало други празни маси, но понеже той и без това скучаел, се съгласил. Седнали. Поговорили известно време за това онова. Като се поотпуснали и спечелили доверие един към друг, те му признали нещо много странно. Преди няколко години, при автомобилна катастрофа, мъжът загубил своята "мъжественост". Но съпругата му имала своите нужди и понеже той много я обичал, не искал да се разделят, а пък и не искал тя да страда заради неговия недъг, и й предложил от време на време да поканват някой друг мъж, който да извършва неговите задължения. И оттогава поне веднъж на една - две седмици намирали някой добре изглеждащ и надежден мъж, канели го в дома си или наемали хотел за няколко часа и той ги оставал насаме. И така вече няколко години. Между другото това въобще не им се отразило на отношенията и не попречило да са все така обичащи се един друг. Френска работа.
Както седеше в шезлонга, опита се да си дръпне от цигарата, но тя беше загаснала. Погледна я, видя, че е останало много малко за пушене. Остави я в пепелника и взе друга, запали я. Дръпна два-три пъти, отпи и от уискито. Ледът в чашата вече се беше стопил, но кехлибарената течност все още беше студена и той усети как леко горчивата напитка го драска по гърлото и си пробива път към стомаха му. Бадемите вече се бяха малко овлажнили, но все още бяха хрупкави. Пак си дръпна от цигарата и се върна към спомените си.
Та тогава той реши да опита да жертва част от достойнството си. Като юноша беше прочел десетки книги за достойни и храбри рицари, готови да жертват всичко – слава, доблест, че дори живота си, за да защитят честта на дамата на сърцето си. Естествено, някъде в съзнанието му това беше оставило някакъв отпечатък. Много пъти той беше и решаващ в отношението му първо към съученичките си, по-късно и колежките. А и въобще към всички жени. Винаги се стараеше с тях да е внимателен, нежен, джентълмен, рицар.
Той имаше един много близък приятел, най-старият му такъв, за когото се носеше славата на голям Казанова. Самият той беше свидетел как след като е имал това-онова с някоя жена, тя е продължавала да го търси. А и честно казано, си беше надарен от природата. Е, не нещо изключително, но все пак. Та двете семейства започнаха да се срещат все по-често, с повод и без повод. Стигна се до там, че поне веднъж в седмицата бяха заедно. Отношенията смежду тях двамата ставаха все по-топли и топли. Явно и на двамата това им носеше нещо. Наблюдавайки ги отстрани, дори с непредубедено око се забелязваше, че двамата се разбират отлично. Професията му беше свързана с често ходене до провинцията или пък много често се налагаше да работи до късно вечер. Тя пък не караше кола и не обичаше особено градският транспорт и много често предпочиташе да взима такси. Отначало Той, а след това вече самата Тя се обаждаха по телефона на Приятеля и го молеха да я вземе от работа.
Веднъж, беше в средата на онова лято, преди около двадесет години, трябваше да ходят до вилата и да оберат ябълките. Тази година реколтата беше доста щедра, та решиха от тях да пекат ракия. Извънредно, ама наистина така се случи, Той трябваше да замести колега и да замине в командировка. Само за три дни наистина, но трябваше и то точно тогава. Явно тук имаше пръст и съдбата! Жената на Приятеля пък беше вече от два месеца на работа по морето. Тогава Той им предложи поне те, жена му и Приятелят да отидат и да ги оберат. Те се съгласиха и Той замина.
Там Той работеше до късно вечер, след което целият екип отиваше в някой ресторант да пийнат уж по едно две питиета, да обсъдят свършеното през деня, какво ще правят на следващия ден, и да вечерят, разбира се. Една вечер, вече беше доста късно, както се прибираха към хотела, Той видя нея, луната. Тя беше пълна. По улиците все още имаше тълпи от летуващи, едни забързано отиващи някъде, други връщайки се от някъде. Усмихнати, намръщени, прегърнати по двойки, самотници или големи шумни компании. Беше трудно дори да си пробиеш път през тях, всеки вървеше в своята посока и ни най-малко не се интересуваше от другите. А Той вървеше сред този човешки мравуняк и сякаш не забелязваше никого. Вървеше към нея, след нея. Той винаги я бе харесвал, обичал. Та както си вървеше по улицата и й се радваше, изведнъж започна да го обзема едно чувство, мисъл, странно усещане. Беше нещо по-различно. И това продължи цялата нощ.
Тя и Приятелят отидоха първо да вземат детето от родителите й и тогава заминаха за вилата. Пристигнаха привечер. Разтовариха малкото багаж и проветриха спалните. Тя направи салата, наряза малко сирене и колбаси за мезе, Приятелят пък запали скарата и опече няколко пържоли. Когато седнаха да вечерят вече се бе стъмнило. Времето беше топло, без вятър, та решиха да седнат отвън на терасата. Детето ядеше, а те си взимаха аперитива с някоя и друга цигара. Разговорът вървеше много леко, приятно, подправен от време на време с някой виц. Посмяха се. От радиокасетофона се носеше тиха, приятна музика, някакви рок балади. Настана време да си лягат. Приятелят остана да изпуши още някоя цигара, а и не му спеше, а Тя и детето й влязоха в стаята си, преоблякоха се и си легнаха. Пердето на прозореца не беше много плътно и през него се промушваха лъчите на луната. Да, за късмет днес имаше пълнолуние. А и пердето, вместо да спира светлината, светеше ярко, като екран. Тя се опита да заспи, но не можа. Светлината й пречеше. Повъртя се известно време в леглото, опитвайки се да се скрие от светлината. Накрая не издържа. Стана тихо, наметна си елечето, отвори тихо вратата и още по-внимателно я затвори след себе си. Излезе на терасата при Приятеля. Седна на стола срещу него и запали цигара. Приятелят й предложи по още едно питие за приспивателно. Тя прие. После още едно и още едно. С вече бая замаяни глави се смееха доста възбудено, шегите им станаха доста двусмислени.
А нощта беше фантастична – топла, без никакъв вятър и пълнолуние. Светлината от Луната рисуваше странни сенки по форма и цвят, всичко беше в сиво-синкави отсенки. Близките леки възвишения, покрити тук таме с дървета и рехави храсти, изглеждаха сякаш са рисувани от някой художник модернист, или пък бяха като от декор за фантастичен филм. Е, как да си легнеш при тази красота! От касетофона се чу една много нежна лека песен и той я покани да танцуват. Затанцуваха, но изглежда под влиянието на гледката наоколо, на музиката, на алкохола или на комбинация от тях, те не се отделяха един от друг. Започна втората песен и постепенно взеха да се притискат все по-плътно и плътно един към друг. Тя не го гледаше в очите, бе склонила глава на гърдите му. Приятелят пък галейки я нежно, постепенно, бавно спусна първо едната, после и другата ръка до кръста и, че и по-надолу. После пак по целия гръб. Отдръпна се леко назад, хвана я за брадичката, обърна лицето й към себе си и я целуна по устните, веднъж втори, при третия път не се отръпна. Тя с трепет откликна на целувката му. Приятелят все по-силно я притискаше към себе си. Спряха да танцуват. Просто не чуваха музиката. А и тя вече не ги интересуваше. Доста време стояха така сплели ръце около тялото на другия, карайки ги да са почти слети в едно, а устните му покриваха с бавни, нежни целувки всяка точка от шията й, врата й, косата й. Ръцете му достигнаха и други места, извивки и изпъкналости по нейното тяло. Изведнъж Приятелят се отдръпна от нея, хвана я за ръката и я поведе към стаята си. Тя прояви силна съпротива, казвайки едно тихо "Не", но тръгна след него. Влязоха. Затвориха вратата. "Само да не чуе детето" – прошепна Тя. Приятелят вече успешно се справяше с горнището на пижамата й – просто я изхлузи през главата й. За долнището тя сама седна на ръба на леглото.
Започна да се развиделява. Отнякъде се чу и петел. Тя се надигна, обърна се към него и го целуна. Не бяха мигнали цяла нощ и след прекараните в любов и страст часове, сега се почувства отмаляла, но приятно уморена. Стана, облече пижамата и си отиде в стаята, преди детето да се събуди. Легна и веднага заспа – този път светлината вече не й пречеше.
Сепна се, отвори очи, огледа се. В първия момент не позна къде се намира. Постепенно спомените от предишния ден започнаха да се събуждат в съзнанието й. И най-вече от последната нощ. Полежа в леглото още известно време. Не й се ставаше. По тялото си все още усещаше палавите, похотливи ръце на Приятеля, неговите страстни целувки и самия него в себе си. Никога преди не беше изпитвала такава наслада от друг. Не че в живота си бе имала много други мъже.
Погледна към часовника и видя, че вече е почти пладне. Вече беше пладне! Та Тя никога не беше спала до толкова късно. Никак не и се ставаше, страхувайки се, че завинаги ще изгуби чувството на насладата, обхванало цялото й тяло, че дори и съзнанието й. Но трябваше. А как мразеше да прави нещо, защото "трябва". Въпреки съпротивата си, стана и се облече. Детето й не беше в стаята. Излезе и отиде на терасата. Там видя Приятелят вече да приготвя обяда, а детето да събира няколкото останали несъбрани ябълки. Обядваха и решиха да тръгнат обратно по-късно, за да избегнат бавния трафик, предизвикан от завръщащите се от провинцията коли. Пък щеше да стане по-хладно, а и така щяха да бъдат още няколко допълнителни часа заедно.
Въпреки късното си тръгване, потокът от коли се движеше много бавно. Явно и други бяха решили да се насладят по-дълго на хубавото време и да пътуват по-късно. Но това нея никак не я притесняваше, а напротив, дори беше благодарна. От радиото зазвуча песента "Natural woman" на Арета Франклин. Цялото й тяло се напрегна пак, като снощи и се изпълни с топлина. Бавно, внимателно се пресегна и погали неговата ръка, отпусната върху лоста на скоростите. Погледна го, усмихна се.
Макар и вилата да не беше далеч, им отне доста време да стигнат до дома й. Тя веднага го видя. Той вече се беше прибрал от командировката и ги чакаше облегнал се на перваза на балкона. До този момент тя се стараеше да не мисли какво ще се случи, когато се приберат. И ето го сега този момент дойде. Насили се да му се усмихне. Махна му и с ръка. Детето се затича да се качи при него. Те я последваха. Тя, колкото и да се стараеше да изглежда, че все едно нищо не се е случило, усети, че Приятелят също е напрегнат. Влязоха. Приятелят седна до масата в кухнята, а Тя отиде и се облегна на балконската врата. Без Той да я попита нещо, Тя започна да разказва как са прекарали, какво са правили, как двете с детето си легнали рано, а на другият ден се събудила чак на обяд. И през цялото време отбягваше да го погледне в очите. Във въздуха се носеше усещането на гузност, напрегнатост. Той я слушаше. Също беше усетил, че нещо не е наред, но когато Тя каза, че се била събудила късно, "червената лампичка" в съзнанието му светна. Тя, да се събуди късно? Та Тя никога не спеше до късно. Никога! Винаги ставаше рано, първа, много рядко дори около 8 часа. А я познаваше от доста години. А сега чак на обяд?
Той въздъхна, протегна ръка за чашата си, надигна я и отпи една по-дълга глътка. Изпита нужда от течността. После отпи пак. Макар от тогава да бяха минали доста години, картината в кухнята беше все още пред очите му. И чувството, което тогава Той беше изпитал. Наистина, Той точно това беше искал, но когато то се случи, го заболя. Стана му мъчно за него си. С какво го беше заслужил, та трябваше да се подлага на такова унижение, страдание, да прави тази жертва? Защо? Та дали някой някога щеше да отени? Разбере жертвата му? Да е признателен? Едва ли! Надали! Той никога не й беше изневерявал, не че не е имал сгодни случаи и възможности. Напротив, с работата, която имаше, много жени му се бяха предлагали и натискали. Но Той никога не се беше поддал на изкушението. Може би го мислеха будала, бунак. Не, Той не искаше да си развали семейството заради някакво едночасово удоволствие. А той много държеше на семейството. Въпреки скандалите, Той обичаше жена си, детето си, семейството си.
Запали нова цигара. Погледна към чашата си, тя вече бе полупразна. Добре, нека я изпие до край и тогава ще отиде да си сипе още. Върна се към спомените си и от взетото решение изпита някакво чувство на мазохизъм.
По-късно същото лято семейството му отиде на почивка. Но за първи път откакто ходеха на море, Тя правеше всичко възможно, за да не останат насаме, само и само да не са интимни. Ако вечер Той й направеше знак или намек и се прибираше в бунгалото, тя нарочно оставаше до късно заедно с други почиващи. Ако ли пък решеше да остане до късно с нея, така се получаваше, че в момента, когато той се ангажираше с нещо в тази временна компания, Тя заявяваше, че е уморена и отива да спи. И така всяка вечер, тя все намираше начин да не останат сами.
След тези събития, тя наистина се поуспокои, но отношението й към него се влоши. Дали Той си въобразяваше или наистина беше така, но към него Тя все повече изразяваше пренебрежение. Продължаваше да му натяква за "физиката" му. Веднъж в един от изключително редките моменти на близост, изведнъж му каза, че другите не го правели така! Вече почти не го и целуваше. В редки случаи го погалваше снизходително. Той започна да я нарича "Ледената царица".
А той толкова много се надяваше, че Тя ще разбере саможертвата му и ще започне да се отнася с него по-добре. Напротив, униженията не преставаха.
Веднъж в компания, под формата на майтап, му се присмя, като каза, че винаги когато отиде за риба, някой заема мястото му в леглото им. Това беше по повод неговия излет за риба предишната седмица. Тогава с мъжка компания замина за два дни извън града. За да не е сама, повикала една приятелка на гости. Тя пък взела, че останала и за през нощта. Той я попита защо обобщава "всеки път". И Тя, под влиянието на алкохола или кой знае какво, го попита дали помни преди години, когато бяха на морето и една сутрин рано, преди изгрев слънце, той беше отишъл на кея за сафрид. Веднага след неговото излизане, един от почиващите, инструктор за шофьори, се намъкнал в стаята и се мушнал при нея под завивките. Не, нищо не е имало, честно! А, да, много години след това, тя го повтори, но на друго място и с това предизвика хората, с които бяха да замълчат сконфузено. "Е, какво толкова е станало?" рече тя и пак повтори същото "Нищо нямаше, повярвай".
Е, бива да го смятат за глупак, будала, ама чак пък толкова. Значи, оня почти цяла нощ ще стой скрит някъде зад някоя врата и ще дебне, кога Той ще излезе, да се вмъкне веднага в стаята. Че и ще се мушне под завивките до нея. Та за какво ще прави тази жертва? Да не би да е Добрият ловец, който ще пази нея, Червената Шапчица от злия Кумчо Вълчо, я?
Сега, като връщаше "лентата" назад, си припомни, че на кея имаше още много други рибари и както неговите, така и на другите чепарета се оплитаха доста често и се късаха. Той свърши своите бързо и се прибра в квартирата. Понеже все още беше рано сутринта, не искаше да я буди с влизането си, Та реши първо да купи нещо за закуска и да остане да чака в двора под беседката. Сега се питаше, какво ли щеше да стане, ако тогава беше влязъл в стаята и там я беше заварил в леглото, под завивките с друг мъж? Също си припомни, как след това при тях пристигнаха техни приятели и си правеха майтап с Инструктора, как е с това онова, те отговаряха, че му е като стафидка, а Тя винаги отговаряше "Да, да, стафидка!".След няколко дни Инструкторът ги заведе в лятното кино да гледат филма "Дами канят". Така се случи, че тя седна между него и Инструктора. Случайно? Не, Той не вярваше в случайности.
Беше дошло време да си налее втора чашка. Стана, погледна към луната, въздъхна и влезе вътре. Отиде до хладилника, извади шишето и си наля порядъчна доза. Отпи една глътка и си доля в чашата. Този път не си сложи лед. Излезе отново на терасата, седна, намести се удобно, взе няколко бадема и ги сдъвка един по един. Запали нова цигара, вдъхна от лютивия дим и бавно го изпусна от гърдите си. Спомените, подтискани толкова време, напираха да изпъплят на повърхността на съзнанието му. А те бяха толкова много.
Така мина повече от година. Тя вече беше напуснала работа. Преди това Той няколко пъти получи анонимни обаждания, като "добронамерени" хора го "светваха" какво става. Той, когато тръгваше да се прибира, винаги се обаждаше по телефона да я предупреди. Както се смееше, не искаше за пет стотинки да си разваля семейството, я. И почти винаги, когато се обадеше, Приятелят беше в тях. Дошъл току-що. Имал работа наблизо. Искал да вземе нещо и прочее. Ходеха си на гости през две три вечери. Винаги се стигаше и до танцуване, а те двамата, Тя и Приятелят бяха най-активни. Видимо на двамата им беше хубаво един с друг.
Организираха се същото това лято да ходят заедно на почивка на море. Много години подред Той и Тя ходеха на един отдалечен къмпинг без много хора на плажа. Толкова спокойно беше там, че ако поискаш можеше да се съблечеш дори гол. Сега пак решиха да отидат на това място. Качиха се в колите и заминаха. Междувременно, Той трябваше да ходи една седмица и на работа на около петдесетина километра от лагера. Та ставаха сутрин, отиваха на плаж, по обяд той ги напускаше и заминаваше. Късно през нощта се прибираше, вечеряше и лягаше да спи.
Една сутрин, като се събуди, видя, че Приятелят, жена му и детето вече бяха отишли на плаж. Само Тя все още беше там. Като го видя, че се е събудил, се мушна при него в леглото и поиска да се любят. Това доста го изненада, защото беше напълно необичайно за нея. Тя да го търси и да му предлага. Всичко свърши бързо и отидоха заедно на плажа при другите. В един момент той остана насаме с Детето и то му каза, че предишния ден, следобедът не е ходило на плаж, а са останали в лагера заедно с Леличката, а майка й и Приятелят отишли сами. Върнали се много късно, било вече тъмно. Това беше напълно необичайно. Никога не се бяха връщали по тъмно! Ама никога! Тогава Той си спомни един друг случай от преди години.
Той имаше да учи за много тежък и важен изпит и се разбраха с Нея, че няма да се виждат две седмици. Но в началото на втората, Тя му се обади и му каза, че иска да се любят. Така, направо от уличния телефон. Той отказа, имайки предвид изпита. А и не бе почувствал до този момент тя да е толкова силно пристрастена към секса. Въпреки всичко тя дойде, донесе му храна и го нападна. Тази агресивност от нейна страна малко го озадачи. Плюс това и начинът, по който го правеха също го изненада, Тя някак си беше по-различна в подхода, действията.
След две - три седмици му казаха, че Тя е била забелязана в ресторант с някакъв мъж. Но не само това, а че се държала доста свободно, интимно с него. Но Той отхвърли категорично тази новина, обяви я за лъжа и дори забрави за нея.
Сега, на плажа, тази случка беше изскочила от някое дълбоко чекмедже пълно със спомени. Веднъж нещо може да се случи. Втори подобен не! Не, не вярваше в случайности. Това по-скоро му приличаше на един вид застраховка, в случай, че станеше беля, забременееше от някой друг или ... Усмихна се тъжно, преглътна и нищо не каза.
Времето за почивка отлетя. Имаха чуден късмет с времето. През цялото време беше топло, тихо. Морската вода също беше чиста, спокойна. Само привечер бризът надигаше леки вълни и толкова.
Иначе пркараха много хубаво. През вечер правеха и нощно къпане.
След като се прибраха в града, животът продължи по старому. Гостуване през два- три дни. И танцуване. И той продължаваше ролята си на наивник и да ги наблюдава.
Една неделя решиха да отидат на екскурзия до близката планина. Беше в средата на есента. Времето беше все още топло за сезона. Отдавна не беше и валяло. Листата по дърветата бяха сменили зеления цвят с всички останали цветове на дъгата. Храстите ги следваха, а от сушата тревата беше пожълтяла и изсъхнала. Отидоха до подножието на планината, качиха се на лифта и започнаха да я покоряват. Беше тихо, много тихо. Учудващо за хубавото време, нямаше много планинари и поради това се чуваха единствено отделните напеви на птици, които нямаха обичая да отлитат на юг.
Тя беше нещо много нерва, През цялото време се заяждаше с всеки и за всичко. Но това не можа да развали хубавото настроение на другите. Качиха се дори до върх на планината. Пиха чай от събрани наоколо билки, подсладен с див мед и се спуснаха пеша до колата. Днес бяха с една кола. По обратния път Тя ставаше все по-жлъчна и заядлива. До този момент все пак някак си това поведение се търпеше и игнорираше. Но Той имаше чувството, че цялата тази жлъч е насочена срещу Приятеля. Защо, за какво??? Колкото повече наближаваха дома на Приятеля, толкова повече напрежението растеше. Стигна се до там тя да отхвърли възможността да не вечерят заедно. Нещо пак необичайно.
През следващата седмица само се чуха по телефона два-три пъти и толкоз.
Той замина пак в командировка за цяла седмица. Чу се с Нея няколко пъти. В тона и държанието й нямаше нищо странно, необичайно. Когато се върна, предложи да се съберат с Приятеля и жена му, но Тя отказа по някакъв повод. Отказа и следващия път, и следващия. Той разбра, че тук става нещо. Обади се на Приятеля, попита го какво става. Той също нещо го смутолеви, взе да го усуква. Ясно. Беше се появил любовен проблем. Той ги остави те да се разберат.
За цялото това време, месеци наред, Той беше получавал само намеци, обиди и унижения. Явно Тя въобще не искаше да приеме или признае неговата жертва. А може би не беше забелязала!
Нямаше повече танци, нямаше любовни намеци, нямаше го него. Нямаше да се посреща Нова година с него. А да кажеш, че той беше някакъв кавалер или джентълмен. Не. Просто секс. Както едно време имаше виц за овчарят който една ... мечка, та после тя с години му носила мед, та и Тя.
След като отношенията между тях стигнаха точката на замръзване, Тя започна да изпада във все по-дълбока депресия. Дори спря да може да ходи. Наложи се пак да търсят психолог. Намериха една изключителна специалистка, може би най-добрата в бранша. Но и на нея и бяха нужни месеци време да я извади от състоянието, в което Тя беше изпаднала. През ден ходеха при тази жена и сесиите продължаваха по два, три, че и четири часа. След три месеца, положението й взе да се подобрява. След още около два месеца Приятелят дойде да я види. Понеже имаха и други гости, те двамата излязоха на балкона и въпреки хладното време, стояха повече от час и половина. Той не можеше да разбере за какво си говорят толкова време, а това си бяха лично техни проблеми за разрешаване. Стояха с гръб към кухнята и само на моменти през прозореца можеше да я види как тя нервно реагира с жестове и ръкомахания.
Запали нова цигара, погледна кум луната. Тя вече беше изминала доста и не и оставаше вече още много, за да достигне до хоризонта. Ех, Лунице-сестрице, колко много знаеш от всичко, това което тази вечер се случваше в неговата глава. Или пък тя нарочно беше го провокирала, за да преоцени, преосмисли тази странна история, тази част от живота си.
Цялата следваща година премина в ходене на лекар за нея и много работа за него. Взеха решение да се изселят в друга държава. Положението в тяхната от ден на ден ставаше все по-тежко. А народът си кротуваше и чакаше някой друг да му свърши работата. Той искаше детето му да израсне в свободна и силна държава. А и Тя щеше бъде далеч от него. Защото тя продължаваше да страда по и за него, но не си признаваше. Продадоха всичко и отлетяха.

 

Добрин Тръпков

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

BULGARIA SECOND...

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер