Поезия - Людмила Билярска - бр. 15-2017

Людмила Билярска
Печат

  

Дъжд от ябълков цвят

Вали цветец, повей щом трепне лек.

Дърветата премяната събличат,

та да останат по зелен елек.

За празника така им по-прилича.

 

Лаленца като пъстри яйчица

са пръснати из малките градинки.

Дечица със засмени личица

надничат из тревите за калинки.

 

Момичета със румени страни

припяват от дворове и чардаци.

А белият цветец вали, вали

и каца по ергенските калпаци.

Великден иде

 

Във всеки дом зашушва суетня.

Прозорчетата  светнали се вглеждат

с презимило мушкато в бледина

и с момина разцъфнала надежда.

 

Над раклите премените трептят,

в очакване да кипрят пак снагите.

Преметени, дворовете блестят,

а щъркът трака вече под стрехите.

 

Потеглил е животът пак на път!

Изпратена от тебе, Боже, радост -

небето стига и се връща пак!

Великден иде във кръжец от благост!

Малка пролетна импресия

„Дъждът заваля само толкова, 

колкото да заухае коприната на чадърите.”

 

Почти невидим, ситен като прах – 

беззвучно, напоително се сипна.

И да, за часове, по даден знак,

зеленкото отвсякъде надникна!

 

По шлифера на важен господин

дъждовно кръгче мокрото оформи.

А той се смръщи смешно като мим,

опитвайки петното да прогони.

 

Момченце с първо зъбче, в първи дъжд,

поглежда от количката с усмивка.

Над него стана цветно изведнъж,

чадърчето когато слънце плисна!

От двете страни на пътя...

 

Стотина метра само ги делят. 

Едната къща е палат над пътя.

А другата под него – пак в гора.

но къща да се нарече е трудно.

 

Онази на високото – с басейн.

Със спортен кът. И цялата е в бяло.

Постройката под пътя – с найлон.

Увита е прилежно и изцяло.

 

Подслонът е сред листи и треви -

през лятото е скрит, дори потаен.

Ах, бялата се вписва във мечти.

А двете ги отделят метри само.

 

От вчера всичко е като на длан –

немирен вятър смете всички листи.

В постройката видях човек на кон.

Обичах ги. Аз просто тях обичах!

 

 

Молитва

 

Тъй както се разгръща пролет пак -

изтръгват се цветчета и тревици –

така над нас да грее светъл свод

в изчистени нюанси и светлици.

 

И както песен птича в утрен сън

се слива със пробудата по изгрев,

така да ни изпълва нежен звън

На щастие. 

И нека да е трижди!

 

Тъй както всяка клетка в нас светлиш

и вливаш свойта нежна благоструйност,

така ни, Светли Боже, научи -

как в твоята Градина да покълнем?... 

 

 

 

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...