Поезия - Людмила Билярска - бр. 13-2017

Людмила Билярска
Печат

  

Това, което уморява...

 

Опитай се да не изкачваш често

едни и същи стъпала, наклони...

Не го прави. Съсипва. И е грешка.

Разбъркай и порядъка в сезоните.

 

Щом дойде есен - погледни я цветно.

За зимата мисли, като за пролет.

Отдъхва си светът със шал наметнат.

Освен това, е луд и по купоните.

 

Разкъсвай монотонност и подредба.

Когато вее сняг - мисли за дюни.

В душата да цъфти, щом вън е ледно.

Досадата... ще има да се чуди!

На мерата

 

Ще ида, мале. Що ли се косиш?

Нима не помня пътя за мерата?

И питка ще омеся. Ти седни.

За няма час - и стъкмила бохчата.

Пътечката я води с бързина.

Гергана сеща свежест. Стъпва дивна.

Задъхана си казва – ей, ги на!

След късо времe вече ги достига.

До тейко й, и батю й е  там.

И как е силен, грабва я в ръцете.

Завърта се и цялата Земя…

Гласче-камбанка трепка над полето...

Проглеждане

 

Прихлупва ни сърдитото небе.

Вървим, снишили поглед във земята.

И времето броим. Кръжим с нозе.

Душата ни на дъното забита...

 

А колко малко трябва. Миг един.

Да я повдигнем, за да се огледа.

Разтърсвай я от сън. Не я щади.

Окото да отвори... Да прогледа.

 

И да узнаеш, че на капка дъх –

на толкова далеко сме от Горе...

Че всичко е един безкраен кръг.

Че звук си от Вселенската симфония.

Да си Жена

 

Рисувана. Задрасквана. Възпята. 

Охулвана. Въздигана и пак –

жигосвана, Тя - вечната в платната.

Миросвана с най-нежната любов.

 

И грешница. И щерка на Месия.

Отричана. Насъщна, като хляб.

Въздишка и сълзица от Мария. 

Ах, дяволски божествената Тя!

 

 

 

Пътят към дюните...

 

Отминават сезони и дни, 

пищни празници, низ от години.

Като гари остават след нас -

онемели и често безименни.

От купето не виждаш напред, 

само чувстваш гнева на завоите.

В някой миг пожелаваш да спре...

През прозореца гледаш пероните.

Уморен от неспирното трак,

често искаш да свърши завинаги.

После казваш – до другия бряг...

И така до разкоша на дюните...

 

 

 

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...