Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
октомври 19
Home Седмицата Култура Елена Трендафилова: Хубавите думи са терапия за душата

Елена Трендафилова: Хубавите думи са терапия за душата

Е-мейл Печат ПДФ

elena1„По-добре е да си говорим с любов и обич, вместо да критикуваме", казва дамата, която омагьосва със стихове, родени от спомени с аромат на трендафил и на солен вятър
Бургаската писателка Елена Трендафилова развълнува почитателите на поезията с изящни стихове. Те са от новата й книга „Цигулка с тяло на жена", която бе представена в петък вечер в Дома на писателя.

Стиховете й са родени от спомени с аромат на трендафил и на солен вятър. Заредени са с толкова емоции, че докато ги четете, не може да не се развълнувате. „Мисленето ни е сходно, но благородно й завиждам заради дарбата да пише така", сподели писателката и журналист Теменуга Захариева.
Тя представи книгата на Трендафилова като четиво, което трябва всеки да прочете, за да може да съпреживее това, което е изпитала тя заради красивите стихове.
"Като представителки на зодия Рак, за нас с Елена е характерно това, че с носталгия се връщаме назад, черпейки емоции, трансформирайки тъгата в нещо по-градивно. Тази част от книгата, в която тя се връща във времето, много ме докосна и ми е близка", споделя Захариева. „Книгата на Елена Трендафилова е един прекрасен продукт. Тя е човек, който много е чел и съпреживявал. Вие сами ще усетите нейното послание чрез думите, които са брилянтно изразени", добавя бившият репортер на в. „Компас".
Д-р Красимир Пенчев от Ямбол и председателят на Сдружение „Солени ветрове" Светлана Стоянова рецитираха в Дома на писателя стихове от „Цигулка с тяло на жена", а Даниела Йовчева изсвири прекрасната пиеса от австрийския композитор-романтик Фриц Крайслер – „Прекрасният розмарин". „С д-р Пенчев ме свързва едно от онези приятелства, които датират от детството. Тези, които са ходили на събития на бургаските бардове, не може да не познават Светлана Стоянова. Радвам се, че ми е приятелка! С нея сме съучредители на Сдружение „Солени ветрове", на което тя е председател", каза Елена Трендафилова преди да започне поетичният рецитал.
„Тези, които ме познават, знаят колко държа на приятелите си, а също и на родовата памет.
Родителите ми си отидоха на 69 години един след друг. Някои казват, че това е станало така, защото не са можели да живеят разделени. Така беше", споделя поетесата.
„Фамилията и името Трендафилова са популярни в Баташкия край, от който са дошли родствениците на баща ми. Бях и съм много привързана към тях. В знак на ненакърними чувства им посветих цикъла „Спомен за трендафили", разказва дамата, която е родена в Средец и е завършила Държавния библиотекарски институт в София и Българска филология в СУ „Климент Охридски". Тя работи в Регионална библиотека „П. Яворов" - Бургас. Нейни есета са публикувани и във вестници като „Орбита", „Вечерни новини", „Делови свят" и др. Нейният дядо се е казвал Трендафил. Някои от братовчедите й носят същото име. Написала „Спомен за трендафили", защото е привързана към рода си ...
Събирахме се по сезони на лозята,
ту пръскахме, ту гроздето беряхме,
играехме навън до пръсване
и уморени, но щастливи бяхме.
Но вече няма ги любимите Трендафили
изчезнаха в на Бога световете –
пак идват празници, но вече със приятели
припомняме си на родата силуетите...,
пише Трендафилова в едно от стихотворенията си, поместени в „Цигулка с тяло на жена". С хората, които обичаме, изчезват и цветята, които някога са красели къщите им. Променяме се, а с промяната губим оранжевата същност на латинката и цветовете на лалетата: ...
И връщам се към тези детски спомени,
защото днес животът е съвсем различен-
зарязахме си жизнените сокове
и днес на други обичаи се обричаме.
Къде останаха цветята от градинката-
шибоят, розите, игликата,
оранжевата същност на латинката
и цветовете на лалетата.
Сега дори цветята ни са други-
със трудни имена красят терасите,
дошли са отдалече, от държави чужди
поставени са на цветарници.
И къщите са вече изоставени,
цветята и стопаните ги няма,
останаха ни само имената родните-
сантиментален спомен по вечерно време.

Всичко написано от Елена Трендафилова е преживяно. Затова и стиховете й са пропити с чувства. Тя вижда света с очите на поет, влюбен и в соления вятър, и в светулката, която мига в тъмното като засрамено момиче и ни връща в детството.elena2
Сред малките й приятели е била и водна костенурка. „Тя пресече пътя ми, докато се разхождах из Морската градина. Взех я със себе си. Тогава живеех в София. Пренесох я в един буркан с малко вода. Купих й аквариум и започнах да се грижа за нея", разказва Елена. Макар че добре се грижила за малката костенурка, която е уж символ на дълголетието, животинчето починало след година. В едно от стихотворенията си Трендафилова разказва как я е видяла в горещината отпусната във водата. Докато се чудила какво да направи, съседката й грабнала малката костенурка и я хвърлила внезапно през отворения прозорец.
Докато четете стихотворението й, навярно ще изпитате същото, което и авторката. Ще усетите навярно и как луната наднича през прозореца й, от който се вижда морето.
"Като жена от зодия Рак съм й подвластна. Една вечер, гледайки я как наднича в прозореца ми, изпитах особени чувства. Опитах се да ги изразя и публикувах написаното във Фейсбук. Не след дълго Краси Пенчев ми изпрати продължение на стихотворението, влязло в неговия ритъм. Аз му отговорих. Получи се един своеобразен поетичен разговор. Това е нашият втори тандем", споделя Елена Трендафилова. „Обичам краткото писане. Епохата ни е такава, че хората нямат време за дълги произведения. Повече ми харесва да пиша кратка проза и стиховете ми също не са дълги", добавя тя. А Чехов пък смята, че „краткостта е сестра на таланта".
Наскоро в интервю за „Компас" писателката разказа за фрагментарния роман, който подготвя за издаване. „В него обединяващата нишка ще бъда аз, а текстът ще представлява отделни, предимно забавни случки и ситуации от моя живот и срещи с хора, които считам за интересни. Ще е предназначен за приятели, които ме съпътстват в живота и, разбира се, за хора, които обичат да четат и да се забавляват с написаното от „храбреци". В първата книга, а сега и в тази, прозаичният цикъл излиза под заглавието „Мисли безредни, мисли безвредни", подсказано ми от един приятел – нотариус Иван Кожухаров, за което му благодаря", заяви Трендафилова. Работното заглавие на романа ще е „Истории...".
„Моят компютър е до прозореца, от който имам прекрасна гледка – виждам морето и един „кораб-джентълмен" /както се изразява Александър Грин в „Бягаща по вълните"/, виждам и различните състояния на небето. Това винаги вдъхновява. Аз пиша, когато съм развълнувана или провокирана от нещо – може да е спомен, тъга или специално настроение", споделя авторката на „Неосветеното ми „Аз" и „Цигулка с тяло на жена".
В живота най-красивите неща са отношенията между хората, каза тя в студиото на Радио Бургас по БНР. „Трябва да умеем да се отнасяме добре един към друг, да си казваме хубави думи. При мен те играят много важна роля. Смятам, че са една терапия за душата. Когато си говорим с любов и обич, резултатите са по-добри, отколкото когато се критикува", добавя Елена Трендафилова. „Всички търсят четирилистна детелина и бяла лястовица, но човек трябва да намира опора предимно в себе си и да не губи надежда. Тя е един вид съпротива и докато я търсиш, не се предаваш", каза още писателката.

 

Димитър Мишев
Роза Максимова
www.kompasbg.com


Снимки:
Николай Недев

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер