Поезия - Людмила Билярска - бр. 5-2017

Людмила Билярска
Печат

  

Първо кокиче

 

Като напролет клоните белеят.

Еднакво е – от ябълка до дрян.

Но, не от цветове, от сняг тежнеят.

Прозорчето мъгливо милва с длан.

И пак се взира. Още по-далече.

По пътя стига с поглед до рида.

И тихото е смръзнато и млечно.

Пролайва куче ниско до плета.

Жаднее да подиша ранината.

Наметната Гергана вън кръжи.

Усеща тегота, но е за кратко.

Кокиченце, а трогва до сълзи.

Дребна радост

 

Завърна се стопанинът по светло.

Наскачаха децата по снега.

Очакват дар. Душиците им трепкат.

А той отупва снежната яка.

 

Прибраха се и стихнаха на топло.

За всеки носи – знаят го добре.

Оченцата блещукат и очакват.

Какво красиво захарно петле!

 

За теб, невесто, ей това прикупих -

панички на листенца и цветя.

Над огъня котлето сладко къкри,

а в купичките гозба задимя.

Такива сме...

 

Понякога сме гневните балканци.

Омекнали - преливаме от милост.

Завиждаме си. “Режем си квитанции”

А  в друг момент сме обич и закрила.

 

Понякога се целим с тежки думи.

След жежката атака сме унили.

Разкайваме се. Жарко е в главата.

Готови сме да изречем: Прости ми!

 

Понякога кипим до невъзможност.

След само миг се каем в блага кротост.

Единствени сме и в това, че можем...

с приятеля на гръб да минем пропаст...

Какво делим?!

 

В някой ден ще угасне живота, 

в отреден броеник от години.

От взривеното слънце отломки,

в луд летеж ще посичат звезди.

Ще се свива и съхне земята, 

като топче подхвърлена глина,

а сърцето й – огнена лава – 

ще изтлее за миг или три.

Ново слънце в незнайна планета 

ще покани растежа отново.

По-разумен и по съвършен 

ще започне броеж от един...

 

И на фона на всичките тези 

галактически строги закони:

ние хванати гуша за гуша, 

подивели делим ли делим...

 

 

 

Светъл дом

 

Не си и представя круиз до Хаваите.

Откакто се помни – все суша...

Работи в завода на смени за залъка

и шляпа във кредит до гуша.

 

Е, има си покрив под който преспива,

макар че и той е назаем.

Не е от луксозните - няма камина,

но колкото – толкоз. Това е!

 

Към скромния дом добави и гаража,

и дворче със пъстри цветенца.

Когато се връща отнякъде, даже,

със гордост към него поглежда.

 

Не знае какво е релакс по курортите,

но стриже тревата чудесно.

В гаража наднича украса за дворчето,

наред със лопата за преспи.

 

 

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...